Гр.София, 17.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретаря Ил.РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 1066/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подс. В. Г. и на защитника му - адв.И., срещу въззивно решение № 160 от 16.04.2019г., постановено по ВНОХД № 275/2018г. по описа на Софийски апелативен съд.
В депозираните жалби и допълненията към тях се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Оплакванията са идентични и касаят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с доводи за формиране вътрешното убеждение на въззивния съд при неправилен доказателствен анализ и погрешно интерпретирани доказателства. Акцентира се върху изводите на съда за характера на противоправното нападение над подсъдимия и неговия интензитет, като се подчертава, че те са направени на базата на доказателствен дефицит. Подчертава се, че въззивната инстанция не е изложила мотиви относно правно значими факти - вида на нараняването, причинено на подсъдимия, и агресивното поведение на пострадалия. Въз основа на погрешно осъществен анализ на доказателствата подсъдимият и защитникът му считат, че неправилно е приложен и материалният закон. Застъпват тезата, че са налице предпоставките на чл.12 НК, а именно, че действията на подс. Г. са изцяло в рамките на неизбежна отбрана, без да се превишават необходимите предели. И в двете жалби се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да се признае за невиновен и да се оправдае, алтернативно да се намали наказанието му, което се счита за несправедливо завишено. Отправят се искания към касационната инстанция за отхвърляне на предявения от пострадалия граждански иск.
Касационна жалба е постъпила и от частния обвинител Д. Б., чрез повереника - адв.Я.. Навеждат се доводи относно трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Основните оплаквания касаят правилното приложение на материалния закон, като се застъпва тезата, че неправилно въззивният съд е преквалифицирал деянието по по-леко наказуемия състав на чл.119, вр. чл.18 НК. Прави се искане до настоящата инстанция за изменение на решението в наказателната и в гражданскоправната част, като подсъдимият се признае за виновен в извършване на деяние по чл.115, вр чл.18 НК и се уважи гражданският иск в пълно предявения му размер. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания.
Защитникът на подсъдимия акцентира на доводите относно правилното приложение на материалния закон, като застъпва тезата, че не са превишени пределите на неизбежната отбрана. Моли за оправдаване изцяло на подсъдимия.
Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа становището на защитника си и моли да се уважи собствената му жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила, материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Намира, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият изразява желание да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 07.11.2017г., постановена по НОХД № 1308/2017г., Софийски градски съд е признал подс. В. Г. за виновен в това, че на 14.01.2016г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Д. Б., като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, вр. чл.55 НК му е наложено наказание от 7 години „лишаване от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. С присъдата подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец Д. Б. сумата от 50 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданската претенция до пълно предявения й размер от 150 000лв., като неоснователна. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по веществените доказателства.
С решение № 160 от 16.04.2019г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 275/2018г., присъдата е била изменена, както следва: -деянието е преквалифицирано по чл.119, вр. чл.18 НК; - намален е размерът на наказанието на три години „лишаване от свобода” и на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 5 години; - намалено е присъденото обезщетение по предявения граждански иск на 25 000лв., като е отхвърлен същият за разликата до присъдения размер от 50 000лв. Подсъдимият е осъден да заплати направените пред въззивния съд разноски по делото.
Характерът на наведените доводи в жалбите на подсъдимия, на защитника му и на частния обвинител правят възможно разглеждането им заедно.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
Защитникът и подсъдимият Г. твърдят, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно душевното състояние на подсъдимия по време на инцидента, поведението на пострадалия, както и относно интензивността на нападението и възможността подсъдимия да се отбранява адекватно. При необективното, според защитата и подсъдимия, обсъждане на доказателствената съвкупност и непопълването й в нужния обем (не е назначена СМЕ, която да даде отговори за силата на нанесените от подсъдимия удари с нож), се е стигнало до незаконосъобразни изводи на въззивната инстанция.
Частният обвинител твърди, че порочно са обсъдени доказателствата и това е довело до неправилно формиране вътрешното убеждение на въззивния съд относно възприетите факти, касаещи наличие на противоправно нападение, и осъществената от подсъдимия защита.
Описаните възражения в трите жалби не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.
Въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция, касаещи фактическата обстановка по делото, с незначителни корекции, като е направил собствен доказателствен анализ. Настоящата инстанция намира за нужно да я възпроизведе на кратко, с оглед на наведените възражения касаещи впоследствие правните доводи за наличие предпоставките на чл.12, ал.1 НК.
Безпротиворечиво е установено, че подсъдимият като таксиметров шофьор, е осъществявал превоз на пострадалия- Д. Б., неговия брат св.М. Б. и приятелката му св.Д.Д. през нощта на 13 срещу 14 01.2016г. И тримата свидетели били употребили алкохол и били в средна степен на алкохолно опиване. По време на пътуването, възникнали словесни конфликти между подсъдимия и св.Д. Б. по повод негово неприлично поведение- качване с отворена бирена бутилка в колата. Въпреки намесата на св.Д. с желание да преустанови конфликта и вземането на бутилката от св.Д.Б., по време на пътуването са се разменяли остри реплики между подсъдимия и св.Д.Б.. Напрежението между двамата ескалирало, когато подс.Г. установил, че св.Д.Б. пуши в таксиметровия автомобил, въпреки изричната предварителна забрана, за която подсъдимият уведомил пътуващите.
След пристигането на адреса , св.М. Б. останал в таксито, за да плати сметката за превоза, а св. Д.Б. и св.Д. излезли от автомобила, като свидетелката се извинила на подсъдимия за създадените проблеми. При потеглянето на таксиметровия автомобил, пострадалият ритнал с крак калника на колата. Подсъдимият Г. усетил удара по колата си, спрял, слязъл от таксито и видимо изнервен, се насочил към св.Д.Б. с думите „Какво правиш, ще ми счупиш колата!”. Свидетелите Д. и М.Б. застанали между двамата, с цел да предотвратят задълбочаване на конфликта. След размяна на остри реплики и бутане, св.Д.Б. замахвал с бутилката от бира, която се намирала в дясната му ръка и ударил подсъдимия по главата. Без направени фактически изводи бутилката да е отнета от свидетеля, въззивният съд е приел, че непосредствено след това подс.Г. извадил нож, който до този момент не бил в ръката му и нанесъл на пострадалия два удара с него, в областта на лявата подмишница и ребрата, след което рязко се отдръпнал, качил се в автомобила и се отдалечил от мястото.
Свидетелят Д.Б. усетил, че е наранен, след което видял, че има две прободни и обилно кървящи рани. Оказаната му била медицинска помощ и проведена оперативна интервенция. Констатирали се две прободни наранявания в лявата гръдна половина на пострадалия- едното проникващо такова на нивото на 5-6 междуребрие, а второто непроникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош, вляво, в основата на гръдния кош. Била констатирана и остра кръвозагубна анемия.
Вследствие на нанесения от св.Д.Б. удар, на подсъдимия е причинена линейна разкъсно-контузна рана на главата срединно, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мотивирано е прието от въззивния съд, че част от доказателствата следва да се изключат (протокола за оглед, респективно приобщеното ВДС- нож, показанията на свидетелите А. и М.). Това не е довело до различни фактически изводи, а е направено с цел процесуална и доказателствена прецизност. В рамките на своите правомощия въззивната инстанция не е допуснала нарушения в аналитичната дейност при анализа и проверката на доказателствата, нито превратност и необективност при обсъждането и кредитирането им.
Във въпросите, които защитата твърди, че не са изяснени с достатъчно категоричност, са включени и тези, свързани със силата на нанесените от подсъдимия удари на пострадалия. В действителност те са били предмет на експертно обсъждане в СМЕ изготвени по отношение на пострадалия, като с нужната пълнота са описани причинените наранявания - две прободни наранявания в лявата гръдна половина на пострадалия, от които само едното проникващо в гръдната кухина . В тази насока са оправдани възраженията на частния обвинител, че не е уточнена последователността им, но това е въпрос, на който не би могъл да се даде достоверен отговор, предвид динамиката на събитието и локализиране на обективните находки в една и съща област на тялото. Факт е, че това обстоятелство не е от особено съществено значение за крайните изводи на контролираната инстанция.
Не се споделят възраженията в касационните жалби на подсъдимия и защитата за доказателствен дефицит, при който са направени изводите на въззивния съд за емоционалното и душевно състояние на подсъдимия. Въззивната инстанция е отделила значимо място в решението си на този проблем, като е направила своите изводи въз основа на надлежно събрани доказателства. Анализирани са приетите по делото заключения на вещите лица - експертиза, назначена на ДП и приобщена към доказателствата от първия съд, и такава, назначена от апелативния съд - КСПМЕ. Въз основа на тях апелативният съд правилно е приел, че подсъдимият не страда от психично заболяване, че в поведението му липсват белези на физиологичен афект, но са констатирани протрахирани афективни преживявания, улеснили извършеното от него деяние.
В жалбата на частния обвинител се защитава аргументът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обективирано с пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд досежно анализа на доказателствата, въз основа на който се приема, че въобще е имало противоправно нападение от страна на св.Д.Б.. Застъпва се тезата, че липсват убедителни доказателства за това, защото прегледът на подсъдимия е извършен в момент, отдалечен от часа на деянието и не се изключва възможността нараняването да е причинено впоследствие. Твърденията на частния обвинител не могат да бъдат споделени. Пространно в мотивите към атакуваното решение (стр.12 и 13) въззивният съд се е спрял на доказателствения анализ в тази насока- кредитирани са не само обясненията на подсъдимия, но те са намерили доказателствена подкрепа в заключението на СМЕ, касаеща причинените му наранявания, освен това кореспондират изцяло и с показанията на св.Б. и св.А. и частично с показанията на св.М. Б. и св.Д..
Може да се обобщи, че са дадени отговори на всички наведени възражения, обсъдени са въпросите, посочени с касационните жалби на подсъдимия, защитата и частния обвинител- за наличието на противоправно нападение от страна на пострадалия, неговия характер, интензитет и средства на осъществяване, изложени са мотиви и досежно действията на подсъдимия. Както и въззивният съд е отбелязал в решението си, фактическата обстановка е безспорно установена. Преодолени са и най-незначителните противоречия между събраните доказателства, които дори не са били с решаващо значение. Поради изложеното касационната инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл.348, ал.1,т.2 НПК и жалбите на защитника, подсъдимия и частния обвинител в тази им част , са неоснователни.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Основните доводи, посочени в жалбите на подсъдимия и защитника му, са свързани с наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НК- нарушение на материалния закон. Твърди се, че в рамките на приетата фактическа обстановка, следва да се направи законосъобразен извод, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана и поради липса на обществена опасност на деянието следва да бъде оправдан.
Частният обвинител от своя страна счита, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност за осъществено деяние по чл.115, вр. чл.18 НК.
За да даде подробен отговор на възраженията, настоящата инстанция следа да отбележи, че действително конкретиката при реализиране на деянието - средства на въздействие, интензивност на нападение и отбрана и емоционална обусловеност на реакциите, са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон.
Много подробно и задълбочено въззивният съд е изложил доводи за това, че в конкретния случай подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана (стр. 19, 20,21 от решението на САС). Касационната инстанция споделя изводите, че срещу подсъдимия е извършено противоправно нападение от пострадалия. Осъществено е чрез удар с бутилка в главата, за което има и обективни находки и доказателства. То не е било завършило, когато подсъдимият е отговорил на същото, явно с цел да се защити. Въззивният съд е отчел, че реакцията на подс. Г. е започнала своята градация от предходното провокативно поведение на пострадалия по време на ползването на транспортната услуга (качване с отворена бирена бутилка и пререкание с подсъдимия, пушене в колата, след изрично отправена забележка, че не се пуши в таксито) и след слизането му от колата- ритане на автомобила. Поведението му е мотивирано от последвалото сбутване и размяна на остри реплики след слизане на подсъдимия от автомобила, въпреки, че този физически контакт между двамата не е бил с голям интензитет и не са се нанасяли удари. Подчертано е в мотивите на въззивния съд, че изваждането на ножа от подсъдимия и нанасянето на два удара на пострадалия е станало едва след като последният го е ударил с бутилката по главата, с което му е причинил разкъсно-контузна рана.
При безспорно установената фактическа обстановка второинстанционният съд е направил корекции в правните изводи на първата инстанция, като е приел, че е налице хипотезата на чл.119, вр. чл.18 НК. С изводите относно приложението на материалния закон в частта, касаеща аргументите за превишаване пределите на неизбежната отбрана, касационната инстанция не се съгласява.
Акцентът, който се поставя в касационните жалби на подсъдимия и на защитника му, е на обстоятелството, че подсъдимият е действал в границите на необходимото, за да отблъсне нападението на пострадалия, че се е отбранявал по позволен от закона начин, поради което следва да се ползва от разпоредбата на чл.12 НК, изключваща обществената опасност на деянието .
Касационната инстанция следва да подчертае, че законът позволява упражняването на правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. А при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но във всеки един случай действията му трябва явно да не надхвърлят възможностите за отблъскване на нападението. За това не може да се солидаризира с изводите на въззивния съд, че нанесеният удар с бутилка не е бил със значителен интензитет и не е бил годен да застраши сериозно здравето на подсъдимия, нито живота му, че при развитието на ситуацията са присъствали още две лица- свидетелите Д. и М.Б., които недвусмислено са желаели предотвратяването на конфликта и са действали в тази посока.
На фона на споделените изводи на въззивния съд, че подсъдимият е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана, настоящата инстанция определя противоправното нападение на пострадалия по отношение на подсъдимия като достатъчно сериозно, неприключило и осъществено с нужния интензитет, оправдаващо ответната реакция на подсъдимия. Касае се за нанесен удар със стъклена бутилка в областта на главата на подсъдимия. Ударът е бил достатъчно силен за да причини разкъсно-контузна рана и силно кървене, оставило следи и по дрехите на подсъдимия. Нападението срещу подсъдимия не е било прекратено доколкото не са приети доказателства да е елиминирана агресията на пострадалия, бутилката да е била отнета от владението му и поведението му да е овладяно. Инцидентът се е развил късно през нощта, на фона на ескалиращ конфликт между него и пострадалия, резултат от провокативното, агресивно и невъздържано поведение на св.Д.Б.. Осъществено е физическо стълкновение между двамата, макар и в началото да е протекло само с бутане и блъскане, без нанасяне на удари. Правилно е възприета от въззивния съд тезата, че подсъдимият е слязъл от колата без да държи в ръката си нож, като наличието на подобно оръжие в него, е логически обяснимо със занятието му и рисковете, което носи то в ежедневието. Ножът е изваден едва след като подсъдимият е получил нараняването от пострадалия, без данни последният да е прекратил нападението.
Безспорно усилията на двама свидетели- брата на пострадалия св. М.Б. и приятелката му св. Д., са се оказали безрезултатни да овладеят поведението на св. Д.Б. и да послужат като негов реален коректив. Поради това оценката, която въззивният съд е дал на присъствието им на мястото на инцидента като фактор, препятстващ пострадалия да упражни по-интензивна сила спрямо подсъдимия, се явява преекспонирана и неоправдана. Въпреки усилията на двамата свидетели, св. Д.Б. е продължил да има агресивно и провокативно поведение докато се е возил в колата и след слизането от нея, достигнало своя връх с осъщественото физическо нападение над подсъдимия обективирано с нанасянето на удар по главата със стъклена бутилка.
Апелативният съд неправилно е приел, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради обстоятелството, че подсъдимият е използвал в своя защита нож и е нанесъл два удара в тялото на пострадалия, което по своя характер не съответства на интензивността на нападението.
Съответствието между нападение и отбрана се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността им, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Тяхното отчитане в случая води до заключението, че нужното съответствие е налице и отбранителните действия на подсъдимия не излизат извън рамките на нужните предели, за да се отблъсне ефективно противоправното нападение (р.248/ 98г. от 28.07.1998 г. по н. д. № 444/1997 г,І н.о.).
По тези съображения касационната инстанция не може да сподели и доводите в касационната жалба на частния обвинител, че средството за отбрана и броят на нанесените удари на пострадалия са показателни за умисъла на дееца да извърши убийство - квалифицирано по чл.115 НК.
При преценка адекватността на отблъскващото действие не следва механично да се оценява броя на нанесените удари, а в конкретния случай да се прецени и тяхната насоченост, сила и последици. Действително по делото няма спор, че на пострадалия са причинени две прободни наранявания, но само едното е проникващо в гръдната половина. Въпреки, че не е установена тяхната поредност, то ясно се доказва локализацията им и силата на ударите, които са ги причинили - аргументи, които не могат да мотивират умисъл за убийство в конкретната ситуация.
Касационната инстанция е имала множество поводи да отбележи в решенията си, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Отбраняващият се не е длъжен и да не насочва защитното деяние към уязвими места за живота и здравето на нападателя ( р.№ 158 от 07.04.1994 г. по н. д. № 66/94 г. І н.о.) .
Може да се обобщи, че действията, с които подсъдимият е осъществил защитата си, са адекватни на вида и характера на нападението срещу него, съответстват на използваното от пострадалия средство, сила и локализация на удара и не надхвърлят очевидно възможностите за ефективна защита.
По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на частния обвинител за допуснато нарушение на материалния закон, с искане за осъждане на подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.115, вр. чл.18 НК
Единствено за пълнота на изложението касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че не може да сподели мотивите на въззивния съд относно формата на вина, като в тази насока е допуснато също нарушение на материалния закон. Прието е, че деянието по чл.119, вр. чл.18 НК е извършено при евентуален умисъл от страна на подсъдимия. Следва да се уточни, че обвинението срещу подс.Г. е за опит, който се обективира с това, че деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици (чл.18, ал.1, пр.2 НК). Безспорно в теорията и практиката се отстоява становището, че опит е възможен само при пряк умисъл, което се извежда и от формулировката, която законът му дава в чл.18 НК ( р.751/70г. на I н.о. на ВС, р.505/73г. на I н.о. на ВС, р 83/94г. на I н.о. на ВС).
Поради изложените съображения, касационният съд намира, че в конкретния случай действията на подсъдимия покриват признаците на института на „неизбежната отбрана” съгласно чл.12, ал.1 НК, като няма превишаване на пределите й.
И тъй като деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана - чл. 12, ал. 1 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност . Предвид тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на подсъдимия и в тази й част е основателна. Същият не следва да репарира причинените на пострадалия вреди и предявеният граждански иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
На базата на приетите за установени от въззивния съд факти по настоящата дело, в рамките на своята компетентност , касационната инстанция намира, че следва да осъществи правомощията си по чл.354, ал.1,т.2, вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК. Извършеното при неизбежна отбрана деяние не е обществено опасно и с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1,т.1, пр.2 НПК, същото не съставлява престъпление. Това води до отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото в жалбите на подсъдимия и защитника му касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК и въззивното решение следва да се отмени изцяло, като подсъдимият се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение и се отхвърли изцяло предявения срещу него граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.2, вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 160 от 16.04.2019г., постановено по ВНОХД № 275/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, като на основание чл.12, ал.1 НК оправдава подсъдимия В. А. Г. по обвинението по чл.115, вр. чл.18 НК
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Д. Б. граждански иск в размер на 150 000лв. срещу подс.В. Г., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|