Ключови фрази


2
решение по гр.д.№ 4906 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 80 / 2020

София, 15.01.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4906 по описа за 2017 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. срещу решение № 1267 от 20.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1488 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, с което е потвърдено решение № 3448 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд, 9-ти състав за отхвърляне на предявения от К. Т. К. срещу М. И. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., Д. Х. П., И. И. Г., Н. Х. М. и С. К. С. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ ....., кв. ..... по плана на 8 м.р. на [населено място], съгласно невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на [община].
В открито съдебно заседание касаторът К. Т. К. поддържа жалбата си.
В писмен отговор от 20.10.2017 г. и в открито съдебно заседание ответниците А. В. В. и М. И. В. оспорват касационната жалба.
В писмени отговори от 04.10.2017 г. ответниците Р. Б. В. и М. А. К. оспорват касационната жалба.
В открито съдебно заседание ответникът Н. Х. М. оспорва касационната жалба.
Останалите ответници М. И. Ф., И. Е. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., Л. В. П., Д. Х. П., И. И. Г., П. С. М., С. К. С., С. П. С., В. К. К., Ж. Г. Ж., Т. С. Ж., Г. Д. М., „Викс инвест“ ООД, Й. Р. Р., Р. Н. Р. и С. Р. Р. не вземат становище по жалбата.
С определение № 296 от 04.06.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с решение № 15 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 5432 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. по следния въпрос: допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице- технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси.
С решение № 140 от 22.01.2019 г. след отговор на поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС е отменил решението на Варненския окръжен съд от 20.07.2017 г. и е дал ход на делото по същество пред ВКС за приемане на допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. Такова заключение е прието, поради което и на основание чл.295 ГПК с настоящото решение ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответнииците да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ ....., кв. ..... по плана на 8 м.р. на [населено място].
От представените по делото нотариален акт № ..... от 02.12.1957 г., нотариален акт № ..... от 22.08.1995 г. и нотариален акт № ..... от 05.09.1996 г., находящи се на листове 4, 5 и 6 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд, безспорно се установява, че ищецът К. Т. К. е собственик на апартамент на ет. ..... в сградата, находяща се в парцел IV-....., кв. ..... по плана на 8 м.р на [населено място], [улица].
Към момента на завеждане на исковата молба ответниците са собственици на обекти в сградата, изградена в съседния на ищеца парцел V-5 както следва:
- Д. Х. П. и Л. В. П.- на ап. ....., офис № ..... и паркомясто № ..... на основание нотариален акт № -..... от 30.12.2004 г., находящ се на лист 7 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд;
- М. И. Ф., И. Е. Ф., Д. К. Н. и М. И. Н.- на ап. ..... на основание нотариален акт № ..... от 30.12.2004 г., находящ се на лист 7 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд;
- М. И. В. и А. В. В.- на ап. ..... на основание нотариален акт № ..... от 24.01.2005 г., находящ се на лист 8 от гр.д.№ 7690 от 2013 г. на ВКС, първо г.о. и лист 21 и лист 39 от гр.д.№ 1366 от 2014 г. на Варненския окръжен съд;
- Н. Х. М., П. С. М., С. К. С. и С. П. С.- на паркоместо № ..... на основание нотариален акт № ..... от 30.12.2004 г., находящ се на лист 7 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд;
- И. И. Г.- на ап. ....., ап. ..... и паркомясто № ..... на основание нотариален акт № ..... от 30.12.2004 г. , находящ се на лист 7 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд;
- Г. Д. М.- на ап. ..... на основание нотариален акт № ..... от 04.04.2005 г., находящ се на лист 17 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд;
- Й. Р. Р., Р. Н. Р. и С. Р. Р.- на ап. ..... и на паркомясто № ..... на основание нотариален акт № ..... от 13.04.2005 г. и удостоверение за наследници на Л. Р., находящи се на лист 18 и листи 41-44 от гр.д.№ 1366 от 2014 г. на Варненския окръжен съд;
- М. А. К.- на ап. ..... на основание нотариален акт № ..... от 31.03.2005 г. и нотариалн акт № ..... от 06.03.2007 г., находящи се съответно на лист 24 и лист 23 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд;
- В. К. К., Ж. Г. Ж. и Т. С. Ж.- на ап. ....., офис № ..... и паркоместа № ...... и № ..... на основание нотариален акт № ..... от 07.11.2006 г., находящ се на лист 6 от ч.гр.д.№ 869 от 2008 г. на Варненския окръжен съд и лист 20 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд. По- късно /след завеждане на исковата молба на 16.01.2007 г./ с нотариален акт № ..... от 08.06.2007 г. са прехвърлили правото на собственост на апартамент № ..... на „Кристофф инвест“ О.- нотариален акт, находящ се на лист 14 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд; с нотариален акт № ..... от 11.12.2008 г. са прехвърлили правото на собственост на паркомясто № ..... на Ж. С. Н.- нотариален акт, находящ се на лист 19 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, а с нотариален акт № ..... от 09.08.2012 г. са прехвърлили правото на собственост на паркомясто № ..... на Н. Н. Б., А. П. Б. и Р. М. В.- нотариален акт, находящ на лист 338 от настоящото дело;
- „Викс инвест“ ООД- на ап. ....., на основание нотариален акт № ..... от 24.11.2006 г., находящ се на лист 28 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд и
- Р. Б. В.- на ап. ....., на основание нотариален акт № ..... от 01.09.2005 г., находящ се на лист 26 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд.

Относно преустройството на жилището на ищеца чрез отваряне на прозорци на южната фасада на сградата и построяването на сградата на ответниците на калкан с южната фасада на сградата на ищеца по делото за приети заключения на няколко експертизи и са събрани многобройни писмени доказателства. За доказване на тези обстоятелства настоящият състав на ВКС кредитира заключението на допусната от ВКС и приета пред Варненския районен съд по съдебната поръчка експертиза на в.л.арх.М. Б., инж.Ц. А. и инж.Й. А., тъй като същото е изготвено след всестранна проверка и обсъждане на намиращите се в [община], в регионалния отдел на „Национален строителен контрол-В.“ към ДНСК и по делото писмени доказателства; тъй като е актуално; тъй като отговаря пълно и точно на всички поставени от ВКС въпроси от значение за спора и тъй като кореспондира с другите събрани по делото писмени доказателства, включително и със заключенията на предходните експертизи. Въз основа на заключението на тази експертиза и събраните по делото писмени доказателства ВКС приема за установено следното:
1. Съгласно намиращия се на листове 314 и 317 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд проект от 07.02.1922 г. за преустройство на къщата, в която се намира жилището на ищеца /тогава собственост на К. К. Б., А. С. Б. и Н. /Н./ С. Б., видно от представените нотариален акт № ..... от 02.12.1957 г. и нотариален акт № ..... от 22.08.1995 г., находящи се на листове 4 и 5 от гр.д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд/, южната стена на тази къща е частично калканна; на нея са предвидени прозорци и балкон, които са проектирани и изградени извън обсега на настоящата калканна стена. В открито съдебно заседание вещото лице от тройната съдебно-техническа експертиза инж. Й. А. е уточнило, че предвидените по проекта от 1922 г. прозорци и балкон се намират в югозападната част на южната фасада на сградата, съществуват и към настоящия момент и не са засегнати от новото строителство- от построената на калкан сграда на ответниците. С този проект от 1922 г. е предвидено да се изгради пристройка в северната част на сградата, която не засяга процесната южна част на къщата. Не е открит друг архитектурен проект, който да предвижда промени по южната фасада на съществуващата сграда.
2. Съгласно нотариалния акт на праводателя на ищеца № ..... от 02.12.1957 г., за да се обособи като самостоятелно продаваното с този нотариален акт жилище, следва да се изгради преградна стена в салона край тогавашното стълбище с прозорец за осветление; да се построи външна стълба, водеща до избата и до горния етаж и клозет между кухнята и новата стълба. За уговореното в този нотариален акт построяване на външно стълбище е одобрен архитектурен проект и е издадено разрешение за строеж- билет за строеж № 779 от 18.04.1958 г., представен на стр.313 от гр.д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд. За преустройство, включващо отваряне на прозорец на мястото на входа на вестибюла от южната фасадна стена на сградата, обаче няма одобрен проект и строително разрешение.
3. Продаденото на ищеца жилище на първия етаж от къщата с нотариалния акт № ..... от 05.09.1996 г. се състои, според описанието в акта, от стая, салон, кухня, входно антре, тоалет и избено помещение към него. Помещението, описано като „салон“ в този нотариален акт, съответства на вестибюла по нотариалния акт № ..... от 02.12.1957 г. и по проекта за преустройство от 07.02.1922 г.
4. Вестибюлите представляват междинни помещения към други стаи в жилището и по всички действащи във времето благоустройствени правила и норми е допустимо да нямат осветена част- тоест да са без прозорци.
5. Към настоящия момент вестибюлът е преустроен на две спални- на първо и на второ ниво на къщата, с прозорци на южната фасада на сградата. Не е ясно кога е извършено това преустройство и за него не са открити одобрен проект и строително разрешение.
6. Към датата на продажбата на етажа от сградата с нотариалния акт № ..... от 1957 г. са действали ЗПИНМ и ППЗПИНМ. Събразно с техните разпоредби и по аргумент от чл.188 ППЗПИНМ, пристрояването, преустройството, включително и отварянето на прозорци по фасадата на сградата са допустими само след одобрен проект и строително разрешение.
7. Отварянето на прозорци на южната стена на сградата на ищеца- към бившия вестибюл- не представлява търпим строеж, тъй като не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания на закона нито към датата на построяването, нито към настоящия момент: не е изпълнено условието за пряко странично осветление и светла височина на помещенията.
8. По кадастралния план от 1950 г. и приетия въз основа на него регулационен план от 1959 г., одобрен със заповед № 244 от 16.01.1959 г., дворното място, в което е построена сградата с жилището на ищеца и дворното място, в което е построена сградата на ответниците са представлявали два отделни парцела: имотът на ищеца е парцел IV....., а на ответниците- парцел V..... в кв. ..... . Съгласно регулационния план, одобрен със заповед № РД-1-2557 от 30.12.1982 г. на К., за двата имота е отреден един общ парцел IV- за жилищно строителство и трафопост. По действащия план за регулация и застрояване, одобрен със заповед № Г-23 от 14.02.2003 г. имотите отново са два отделни УПИ. Според вещите лица, основание за отделянето им като отделни имоти е обстоятелството, че не е реализирано мероприятието- построяване на трафопост и нормите на чл.17, ал.1 ЗУТ за урегулиране на ПИ по техните имотни граници.
9. Сградата на ответниците е построена след учредено в тяхна полза право на строеж от собствениците на съседния имот УПИ V ....., издадено разрешение за строеж № О-4 от 06.01.2005 г. и одобрени инвестиционни проекти, както и въз основа на предвижданията на Плана за регулация и застрояване, одобрен с влязла в сила заповед № Г-23 от 14.02.2003 г. и заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на [община], предвиждащи свързано застрояване /втората от които по-късно е отменена като незаконосъобразен административент акт с решение № 109 от 20.05.2010 г. по адм.д.№ 859 от 2005 г. на Варненския окръжен съд/. Въпреки висящото административно дело, строителството е извършено след допуснато от административния съд предварително изпълнение на заповед № Г-29 от 26.02.2004 г.
10. На място сградата на ответниците е завършена през 2006 г. /удостоверение за въвеждане в експлоатация № О-124 от 25.10.2006 г./ и се намира на разстояние 0,20 см. от прозорците на южната фасада на сградата на ищеца и ги припокрива частично- припокрива прозорците на преустроения вестибюл, но не и прозорците на жилищните помещения в югозападната част на сградата.
11. Съгласно действащия към 2003-2004 г. план на [населено място], имотите на ищеца и на ответниците се водят в централната част на града. Вещите лица не са открили разрешение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за допускане на по-големи отклонения от предвидените в ал.1, 2 и 3 на чл.36 ЗУТ. Според вещите лица, обаче, такова разрешение в случая не било необходимо, тъй като за процесната част, която е границата между двата имота, нямало намалени отстояния. Строителството било на калкан, като е било предвидено сключено застрояване.
12. Според вещите лица, допустимо е по закон стена от сграда с прозорци на нея да се преустрои в калканна стена и на тази стена да се предвиди свързано застрояване на сграда в съседен имот, само ако за това има съгласие на собственика на съседната постройка.
13. Заключението на вещите лица е категорично, че не може да се допусне частично събаряне на част от сградата на ответниците, тъй като външните стени на тази сграда са носещи и това би нарушило нейната конструкция.
Видно от представеното по делото съобщение от [община], район „О.“ от 10.10.2003 г., връчено на 20.10.2003 г., на ищеца К. К. е било съобщено за съставения проект на план за изменение на ПУП-ПЗ /план за застрояване/ и РУП /работен устройствен план/ за УПИ IV-....., V-..... и VI-..... в кв. ..... по плана на 8 м.р. в [населено място] и на основание чл.128 ЗУТ му е даден четиринадесет дневен срок да разгледа този план и да направи писмени възражения, предложения и искания по него, ако има такива. По-късно, този проект е бил одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: Искът с правно основание чл.109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от всяко неправомерно действие или бездействие, което без да отнема владението на собственика, необснователно му пречи да упражнява необезпокоявано правото си на собственост върху определена вещ, съобразно нейното предназначение.
В конкретния случай ищецът твърди, че построявайки и поддържайки сграда в съседния УПИ, свързано застроена с част от сградата, в която се намира собственото на ищеца жилище, ответниците неоснователно му пречат да ползва жилището си по предназначение- тъй като сградата на ответниците препятствала достъпа на пряка слънчева светлина до прозорците на част от помещенията му в жилището- спалня и детска стая.
Въз основа на събраните по делото доказателства ВКС приема, че извършеното строителство на сградата на ответниците не представлява неоснователно действие, с което се пречи на ищеца да ползва собственото му жилище по предназначение по две причини:
На първо място, защото сградата на ответниците е законно изградена, въз основа на издадено разрешение за строеж № О-4 от 06.01.2005 г. и одобрени инвестиционни проекти.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че строежът на сградата на ответниците е незаконен, тъй като разрешението за строеж от 06.01.2005 г. е нищожен административен акт- като акт, издаден в нарушение на особено съществена разпоредба на ЗУТ, изискваща съгласие на собственика на съседния имот за свързано застрояване на двете сгради /съществуващата сграда на ищеца и предвидената за ново застрояване сграда на ответниците/. Такова нарушение на закона не бе установено по настоящото дело. Както бе посочено по-горе, видно от съобщение от 10.10.2003 г. с № ДГ 19400-191, намиращо се на лист 102 от гр.д.№ 1488 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, ищецът К. К. е дал съгласие за свързаното застрояване на двете сгради- на 20.10.2003 г. лично е написал „Запознат съм с проекта /проекта за плана, одобрен по-късно със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г., предвиждащ свързаното застрояване/. Нямам възражения“. Ищецът е оспорил този документ, като е твърдял, че той не е бил адресиран до него и текстът, че е запознат с проекта и няма възражения срещу него, не е написан от него. Тъй като този документ формално носи неговия подпис, съгласно чл.193 ГПК негова е била тежестта да ангажира доказателства във връзка с това оспорване. Такива доказателства обаче ищецът не е представил по делото, поради което на основание чл.180 ГПК съдът приема, че документът съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него /че ищецът е запознат с проекта и няма възражения против него/ са направени именно от ищеца К. К.. Това е било доказано и по н.о.х.д. № 3560 от 2014 г. на Варненския районен съд, 37 състав, по което е постановена влязла в сила присъда № 159 от 20.04.2016 г. срещу К. К., чрез приети по това дело заключения на съдебно-почеркови експертизи. Според тези заключения, текстът „Запознат съм с проекта. Нямам възражение. 20.10.2003 г.“, изписан върху документ „СЪОБЩЕНИЕ от 10.10.2003 г. с № ДГ 19400-191“ е изписан от К. Т. К. и подписът под този документ е положен от К. К.. Обстоятелството, че съобщението от 10.10.2003 г. е било адресирано до К. К., а не до К. К., не поставя под съмнение получаването на това съобщение от ищеца, при положение че е налице пълно съвпадение между посочения адрес на получателя и адреса на ищеца /гр.В., [улица], ет.1/ и при положение че е безспорно установено, че съобщението е било получено и подписано именно от ищеца. Тоест, при издаването на разрешението за строеж от 06.01.2005 г., предвиждащо свързано застрояване на сградата на ответниците със сградата, в която се намира жилището на ищеца, не е допуснато нарушение на ЗУТ за изисквано предварително съгласие от ищеца за това свързаното застрояване.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че строежът на сградата на ответниците е незаконен, тъй като разрешението за строеж от 06.01.2005 г. е нищожен административен акт- като акт, издаден в нарушение на особено съществена разпоредба на ЗУТ, предвиждаща забрана да се строи свързано на стена от сграда, която не е калканна. Според заключението на вещите лица, допустимо е по закон стена от сграда с прозорци на нея да се преустрои в калканна стена и на тази стена да се предвиди свързано застрояване на сграда в съседен имот, ако за това има съгласие на собственика на съседната постройка. Както бе посочено по-горе, по настоящото дело е установено от представеното съобщение от 10.10.2003 г., че ищецът е дал съгласие и не е имал възражения по плана, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г., предвиждащ свързано застрояване на южната фасадна стена от сградата, в която се намира неговото жилище, със сградата на ответниците в съседния имот. Тоест, не е допуснато нарушение на ЗУТ, като е издадено строително разрешение за построяване на сградата на ответниците, чрез свързано застрояване с южната фасадна стена на сградата, в която се намира жилището на ищеца.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че строежът на сградата на ответниците е незаконен, тъй като разрешението за строеж от 06.01.2005 г. е нищожен административен акт- като акт, издаден в нарушение на особено съществената разпоредба на чл.30, ал.1 ЗУТ, предвиждаща забрана дълбочината на жилищните сгради на основното застрояване в жилищни зони за свързано застрояване да не е по-голяма от 16 м. Ищецът не е представил и не е поискал събиране на доказателства за доказване на това свое твърдение: че сградата на ответниците е с дълбочина повече от 16 м. и че по отношение на тази сграда не са налице предвидените в чл.30, ал.2 и ал.3 ЗУТ изключения. Неоснователно ищецът счита, че относно това обстоятелство за настоящия граждански съд е задължително решението № 109 от 20.05.2010 г. по адм.д.№ 859 от 2005 г. на Варненския окръжен съд. Съгласно чл.302 ГПК за гражданския съд е задължително влязло в сила решение на административния съд, но само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. В случая влязлото в сила решение по адм.д.№ 859 от 2005 г. на Варненския окръжен съд е задължително за гражданския съд по въпроса дали е валидна и законосъобразна заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на [община] за одобрение на план за застрояване и работен устройствен план, но не и по въпроса дали са били нарушени конкретни разпоредби на ЗУТ при издаването на разрешението за строеж от 06.01.2005 г. Още повече, че в самото решение по административното дело съдът е приел, че заповедта от 16.02.2004 г. е незаконосъобразна не поради нарушение на чл.30, ал.1 ЗУТ, а на формално основание- защото в нея не са посочени фактически основания за издаването й, а само правни такива. Доказаното от заключенията на единична и тройна експертизи на в.л.арх.Р. С., арх.Я. П. и арх.Н. С. обстоятелство /че в нарушение на чл.30, ал.1 ЗУТ в плана от 16.02.2004 г. е предвидено сградата на ищеца с предвиденото към нея пристрояване да е с обща дълбочина повече от 16 м./ би могло да е от значение за валидността на издадено разрешение за пристрояване и надстрояване на сградата на ищеца /каквото пристрояване и надстрояване е било предвидено по плана, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г./, но не и за валидността на разрешението за строеж на изградената в съседния имот сграда на ответниците, която по плана от 16.02.2004 г. е предвидена с дълбочина в рамките на чл.30, ал.1 ЗУТ /по-малко от 16 м./.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че строежът на сградата на ответниците е незаконен, тъй като разрешението за строеж от 06.01.2005 г. е нищожен административен акт- като акт, издаден без основание- поради отмяната на заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на [община], извършено с влязло в сила решение № 109 от 20.05.2010 г. по адм.д.№ 859 от 2005 г. на Варненския окръжен съд. Разрешението за строеж от 06.01.2005 г. има основание за своето издаване и то е посочено в самата заповед за издаването му- чл.148, ал.2 и 4, при условията и по реда на глава осма, раздел втори от ЗУТ, според които разрешението за строеж се издава по искане на възложителя на строежа, въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект или одобрен идеен проект при условията на чл.142, ал.2 ЗУТ. Административният огран, който съгласно чл.148, ал.2 и 3 ЗУТ издава това разрешение, няма компетентност да проверява законността на проектите, а е обвързан да го издаде, ако тези технически, работни или идейни проекти са одобрени. В случая разрешението за строеж от 06.01.2005 г. е издадено по искане на възложителите на строежа и въз основа на одобрени инвестиционни проекти на сградата.
Обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 109 от 20.05.2010 г. по адм.д.№ 859 от 2005 г. на Варненския окръжен съд е била отменена заповед № Г-29 от 26.02.2004 г. за одобрение на план за застрояване и работен устройствен план, не лишава издаденото още през 2005 г. разрешение за строеж от основание поради следното: На първо място, защото заповедта от 26.02.2004 г. не е основание за издаването на разрешението за строеж от 06.01.2005 г. Както бе посочено по-горе, фактическо основание за издаването на това разрешение е искането на ответниците за издаването му, въз основа на одобрен инвестиционен проект на сградата, а правно основание е разпоредбата на чл.148 ЗУТ. На второ място- защото заповедта от 26.02.2004 г. е била отменена много след датата на издаването на разрешението за строеж от 06.01.2005 г. и след завършване на строителството на сградата през 2006 г. /отменена е едва през 2010 г., много след построяването на сградата/. Тоест, заповедта от 26.02.2004 г. е била отменена, след като е била изпълнена- след като е осъществено предвиденото в нея свързано застрояване. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.51 от действащия до 2007 г. Закон за административото производство /отм./ и чл.301 АПК и чл.299, ал.2 АПК, отмяната на тази заповед не води до отпадане на законността на извършеното строителство, а само поражда задължение за административния орган да възстанови нарушеното право, а ако това е невъзможно- да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на тази законно изградена от ответниците сграда е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На второ място, предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като построяването на сградата на ответниците на калкан с част от южната стена от сградата на ищеца не пречи на ищеца да използа намиращото се в тази сграда негово собствено жилище по предназначение. Действително, сградата на ответниците пречи за осветеността на част от жилището на ищеца, но само на тази част, която изначално по архитектурния проект на сградата не е била предвидена за осветяване с прозорци: на тези помещения в жилището на ищеца, които по проект са представлявали вестибюл, който съгласно чл.113, ал.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони може да бъде неосветен- без прозорци. Както безспорно се установи от заключенията на експертизите, преустройството на този вестибюл в две жилищни помещения с прозорци /по едно на всеки от двата етажа на сградата/ е извършено в съответствие с уговореното в нотариалния акт за продажба № ..... от 02.12.1957 г., но е незаконно- без одобрен архитектурен проект и строително разрешение. Представените по делото проекти и позволителен билет № 779 от 1958 г. касаят друго преустройство, а не отварянето на прозорци на вестибюла от към южната фасада на сградата. От заключението на експертизата на в.л.арх.М. Б., инж.Ц. А. и инж.Й. А., се установява и че това незаконно преустройство /отварянето на прозорци на бившия вестибюл/ не представлява „търпим строеж“ с оглед всички действащи след 1957 г. строителни правила и норми, както и с оглед действащите към настоящия момент норми. В резултат на всичко това се налага изводът, че сградата на ответниците пречи на осветеността на само онези помещения в жилището на ищеца, които по архитектурен проект на сградата представляват вестибюл /представляващ междинно помещение към други стаи в жилището/ и като такива, за да се ползват по тяхното предназначение, не е необходимо да бъдат осветени. Следователно засенчването на тези помещения от жилището на ищеца /представляващи по проект вестибюл/ от новоизградената сграда на ответниците не пречи на ищеца да ползва жилището си по неговото предназначение.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от К. Т. К. от [населено място], [улица], ет.1 срещу
1. Д. Х. П. от [населено място],[жк], вх.Г, ет. ....., ап. ..... и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офиси ..... и ....., Адвокатско дружество Б. и Г.,
2. Л. В. П. от [населено място], [улица], [жилищен адрес]
3. М. И. Ф. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]
4. И. Е. Ф. от от [населено място],[жк], [жилищен адрес]
5. Д. К. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] [населено място],
6. М. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]
7. М. И. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Б. И. Ж.,
8. А. В. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Б. И. Ж.,
9. Н. Х. М. от [населено място], [улица], ет.7, ап. .....,
10. П. С. М. от [населено място], [улица], ет.7, ап. .....,
11. С. К. С. от [населено място], [улица],
12. С. П. С. от [населено място], [улица],
13. И. И. Г. от [населено място], [улица], ет.3, ап. .....,
14. Г. Д. М. от [населено място], [улица], ет.3, ап. .....,
15. Й. Р. Р. от [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап. .....,
16. Р. Н. Р. от [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап. .....,
17. С. Р. Р. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрлез адв.М. Х. Г.,
18. М. А. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.А. Т. М.,
19. В. К. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап. ..... и съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап. ....., чрез адв.Е. Г. Е.,
20. Ж. Г. Ж. от [населено място], ул.“с.“ № 2, вх.Д, ет.2, ап. .....,
21. Т. С. Ж. от [населено място], ул.“с.“ № 2, вх.Д, ет.2, ап. .....,
22. „В. инвест“ ООД. със седалище и адрес на управление: [населено място], к.к.“Златни пясъци“, хотел „Златна котва“, вх.С, ап.13 и
23. Р. Б. В. със съдебен адрес: гр.В., [улица], чрез адв.А. Т. М.
иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ V, кв. ..... по плана на 8 м.р. на [населено място], съгласно невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на [община].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.