Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр.София, 29.07.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 916/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от В. Д. Й. чрез адв. Р. Р. срещу въззивно решение № 146/16.01.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 770/2010 г. , поправено с решение № 982/09.06.2012 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за същността на договора за поръчка, тежестта на доказване и доказателствените средства, допустими за установяване на договора, на уговорка да се плати възнаграждение на довереника, съответно нейното плащане, както и за установяване отчета на довереника. Съставът на Върховния касационен съд, приема следното: Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Възможно е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда сметка – формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на довереника. При скрит мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като условие за валидност /чл. 292, ал. 3 ЗЗД/ и не може да се доказва със свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, нито с признание, ако не се твърди, че писмен договор с нотариална заверка на подписите е съставен. Когато едно лице твърди, че е действало по скрито пълномощно за сметка на друго по писмено оформена сделка с трето лице, не може да докаже мандата с гласни доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 6 . Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на довереника, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. Когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, допустимо е наличието на мандатното правоотношение да се установи от упълномощителната сделка, и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. Наличието на допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията /напр. чрез прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този, който ги твърди. Тук важи ограничението за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ако стойността на възнаграждението е над 5 000 лв. и в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, когато договорът за поръчка е сключен в писмена форма. Плащането на възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и той може да го установи с всички доказателствени средства. Свидетелските показания са ограничени само, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт (чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК) Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. В случаите, когато довереникът е действал от свое име в отношенията с третите лица, той формално се явява собственик на полученото по сделката, кредитор по вземането и пр. /чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД/. Когато за отчета по мандата довереникът трябва да извърши прехвърлителна сделка спрямо доверителя, следва да се преценява дали има изискване за форма с оглед валидността й или за доказването й. Така напр., ако довереникът е купил недвижим имот от свое име, но за сметка на доверителя, за да се отчете, трябва да му го прехвърли в нотариална форма. Следователно, за доказване на отчета следва да се представи нотариалния акт по прехвърлителната сделка. В случаите, когато довереникът е действал от името на довереника и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителя /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/. Следователно, за отчета не е нужно да се прехвърлят права от доверителя на довереника. Доверителят следва само да предаде вещта или парите, които евентуално се намират още в негово държане. Въззивният съд е дал разрешения, противни да даденото тълкуване. В. Д. Й. е предявила срещу Н. К. Н. – Д. и А. М. В. иск за 33 399,99 евро – неотчетена сума по мандат. В исковата молба се твърди, че ответниците действайки от името и за сметка на ищцата са продали по два нотариални акта два недвижими имота, от които Й. притежава идеални части. Доверениците са предали на Й. само част от получената от нейно име и за нейна сметка цена, като са останали задължени с исковата сума. Н. Н. – Д. и А. В. са отговорили, че са имали договорни отношения с купувача по сделките – [фирма]. С В. Й. не се познават, нито имат валидно сключен писмен договор за поръчка с нея. Във връзка с двата недвижими имота се договаряли само с двама от съсобствениците /продавачи/. Първостепенният Софийски градски съд установил, че Н. К. Н. – Д. и А. М. В. в качеството си на пълномощници на собствениците на два земеделски имота, между които и В. Й., са ги продали по нот. актове № № 126/2007 г. и 129/2007 г. на [фирма] на цена съответно 50 900 евро и 349 900 евро. В двата нотариални акта е записано, че 10 % от цената е платена при сключването на предварителните договори, остатъка е преведен в деня на нотариалното оформяне по банков път на посочена сметка с титуляр пълномощниците Н.-Д. и М.. Съдът установил каква част от цената се следва на Й. съобразно квотата й в съсобствеността, приспаднал приспаднал сумата, за която Й. признава в исковата молба, че е получила в отчет, а също и по 10 % от продажната цена по всяка сделка, за която е прието, че е получена при подписване на предварителните договори за продажба с купувача. Исковете са признати за основателни общо за сумата от 26 720,02 евро. Съдът посочил още, че няма надлежно въведено възражение за приспадане от дължимата цена на уговорено възнаграждение за доверениците. Върху главниците е присъдена и лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба. Въззивна жалба е подадена само от ответниците Н. К. Н. – Д. и А. М. В.. Състав на Софийски апелативен съд отменил решението на първата инстанция в обжалваната част и отхвърлил претенциите на Й.. Съдът приел, че пълномощните от съсобствениците дадени на Н. К. Н. – Д. и А. М. В. установяват, че в полза на последните е учредена представителна власт да получат продажната цена и се декларира, че при подписване на пълномощното е получена сума в размер на 10 % от продажната цена, като същата не е посочена в цифрова величина и няма препратка към договорен източник, в който тази цена е фиксирана. Съдът е счел, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи правопораждащите за претенциите й факти и доколкото договорът за поръчка е двустранен – „т.е., за възложените правни действия на доверителите се дължи възнаграждение”, то подлежи на доказване по размер от страна на позоваващия се на договора за поръчка - ищцата. Представените по делото пълномощни, обаче имат естеството на едностранна сделка и не създават задължения за упълномощения /ползващ се от учредената представителна власт/. Прието е още, че неспазването на установената писмена форма за доказване на договора за поръчка, не позволява установяване на постигнатото между страните съгласие чрез гласни или несвързани с основното съдържание на договора за поръчка писмени доказателства. Въззивното решение е неправилно. По делото е установено, че Н. К. Н. – Д. и А. М. В. са приели да представляват собствениците на два земеделски имота, между които и В. Й.. Наличието на договора за поръчка се установява от съдържанието на упълномощителната сделка и съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, където е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. Н. Д. и А. В. не отричат, че са действали като пълномощници на продавачите по продажбените сделки, нито, че са получили вместо тях цената. Не твърдят да са се отчели, извън признатото в самата искова молба от ищцата Й.. При тези данни, необосновано и незаконосъобразно въззивният съд приел, че в отношенията между насрещните срани не е възникнало правоотношение по чл. 280 ЗЗД. Съществуването на допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията /напр. чрез прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този, който ги твърди. Въззивното решение следва да се касира и спора да се разреши от състава на Върховния касационен съд. Съгласно чл. 292, ал. 1 ЗЗД получените от доверителите суми по продажбите са за сметка на доверителите, като В. Й. има право на част от продажната цена, съответстваща на квотата й от съсобствеността. Насрещните срани не спорят, че след приспадане на отчетената частично сума, както и получените при подписването на предварителните договори по 10% от цената по всяка сделка, доверителите следва да отчетат на Й. още сумата от 26 720,02 евро. Не са представили доказателства за това, а и не твърдят да са го сторили, поради което следва да бъдат осъдени да заплатят горната сума, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Претенцията за солидарно осъждане на ответниците е неоснователна. В случая, солидарност не се следва от закона, от естеството на задълженията на доверениците по отчетническата сделка, нито от уговорките в договора за поръчка. Обстоятелството,че в упълномощителната сделка е предвидено, че пълномощниците Н. Д. и А. В. ще представляват заедно продавачите по продажбените сделки спрямо трети лица - купувачите, не значи, че е уговорена солидарна отговорност на доверениците спрямо доверителите по отчета. Следователно, сумата се дължи общо от доверениците на Й. и доколкото не се твърди нещо друго, следва да се приеме, че Д. и В. отговарят поравно, т.е., в размер на 1/2 от 26 720,02 евро, което е по 13 360,01 евро. На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и претенцията за мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Ответниците следва да заплатят на насрещната страна сторените съдебно-деловодни разноски по делото – съразмерно уважената част от иска за първа инстанция и изяло за въззивна и касационна инстанция. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 146/16.01.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 770/2010 г. , поправено с решение № 982/09.06.2012 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Н. К. Н. – Д. от [населено място] ул. „София № 100 и А. М. В. от [населено място],[жк], К., [жилищен адрес] да заплатят на В. Д. Й. от София [улица], ет. 4, ап. 12 всяка следните суми: 13 360,01 евро, неотчетена част от цената, получена от продажбата на 1/6 ид.ч. от два недвижими имота - № 035017 по плана за земеразделяне на [населено място], землището на [населено място] по нот. акт № 126/2007 г. на нотариус В. П. и № 036012 по плана за земеразделяне на [населено място], землището на [населено място] по нот. акт № 129/2007 г. на нотариус В. П., на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 20.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 3414,56 лв. съдебноделоводни разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: