1 Р Е Ш Е Н И Е № 510 София, 01 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 527/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на А. прокуратура – Варна и жалба на подсъдимия Ф. С. К. против въззивно решение № 99/30.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 153/2010 г. от Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционната присъда от 18.02.2010 г., постановена по НОХД № 398/2009 г., подсъдимият Ф. С. К. е бил признат за виновен в това, че в периода 01.07.1998 г. – 03.05.1999 г. при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на [фирма] противозаконно присвоил чужди движими вещи – 3 946 666 кг. пшеница – реколта 1998 г. на стойност 492 765 225 неденоминирани лева, от които : - от З. “С.”,[населено място] – 1 346 084 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 135 618 016 неденоминирани лева; - от П. “К.”,[населено място] – 13 980 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 1 558 333 неденоминирани лева ; -от ЕООД “С. – І”,[населено място] – 1 224 608 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 168 995 904 неденоминирани лева ; - от [фирма],[населено място] - 52 015 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 7 178 070 неденоминирани лева ; - от К. “Брястово”,[населено място] – 52 000 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 7 176 000 неденоминирани лева ; - от [фирма],[населено място] – 170 275 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 22 135 750 неденоминирани лева ; - от ЗПК “Т.”,[населено място] – 1 087 704 кг. пшеница (нефактурирана) на стойност 150 103 152 неденоминирани лева ; които пазил в З. –[населено място], съгласно договори за влог, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 54 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК подсъдимият К. е лишен от правото да заема материално отговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност и съхранение на стоково материални ценности за срок от четири години. С присъдата подсъдимият К. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за противозаконно присвояване на пшеница, реколта 1998 г. за разликата до 12 247 082 кг.; царевица 1 485 054 кг, реколта 1998 г., както и за разликата до 1 870 514 476 неденоминирани лева, както и по обвинението, че обсебването представлява особено тежък случай по чл. 206, ал. 4 от НК. Подсъдимият К. е осъден да заплати на “С. –І”, представлявано от С. Р. С. сумата от 168 995 нови лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди; на ЗПК “Т.”,[населено място], представлявано от П. Б. П. сумата от 150 103 нови лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди. Останалите граждански искове, предявени срещу подсъдимия са отхвърлени изцяло. Касационният протест се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Счита се, че при установената фактология подсъдимият К. неправилно е бил оправдан за част от предмета на обвинението, както и относно квалифициращото обстоятелство “особено големи размери, представляващо особено тежък случай” – чл. 206, ал.4 от НК. Твърди се още, че на поддържаните с въззивния протест доводи не е получен конкретен отговор от въззивната инстанция – нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК. Заявени са и съображения, че деянието е с висока степен на обществена опасност, предполагаща и по-голяма наказателна репресия чрез увеличаване на наказанието. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимият Ф. К., също се позовава на трите касационни основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК, и е насочена към осъдителната част на присъдата. Направени са алтернативни искания – за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия при условията на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК или приложение на чл. 66 от НК. Протестът се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура по съображенията, изложени в него, а по отношение на жалбата, подадена от подсъдимия, същата се счита за неоснователна. Подсъдимият Ф. К. и неговите процесуални представители не се явяват, редовно призовани. Гражданските ищци, редовно призовани също не се явяват. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По протеста. 1.Съображенията, поддържани в протеста, по отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се свеждат до излагане в резюме на фактическата обстановка, която се счита за установена и въз основа на това се оспорва като неправилен подходът на съда “.. по отношение на случаите, при които на земеделските стопани е било обещавано разплащане с уговорката, ако подпишат допълнително споразумение..”. Твърди се още, че за тези случаи няма как в по-късен период да бъде санирано “обсебването”, като отношение с гражданско-правен характер. Така заявеното възражение е неоснователно. Още първоинстанционният съд задълбочено е изследвал и обсъдил взаимоотношенията между подсъдимия К., в качеството му на представител на дружеството [фирма] и конкретните зърнопроизводители (търговци, кооперации и физически лица). В мотивите към присъдата, в отделни пунктове, същите са анализирани, като е разкрито действителното им съдържание въз основа на изводимите данни от наличната доказателствена съвкупност – писмени доказателства (фактури, платежни нареждания, договори и прочие), гласни доказателствени източници (показания на свидетели, представляващи съответните субекти – зърнопроизводители и на тези работещи в зърнобазата), констатациите по съдебно-счетоводните експертизи. В тази връзка следва да се посочи, че предметът на престъплението (пшеница и царевица) са заместими вещи и е въпрос от фактически характер да се установи действителната воля на страните в създалите се облигационни отношения. Именно това е сторил първостепенният съд, като е установил, че за част от предмета на престъплението са постигани договорки за изкупуването му от дружеството, извършвани са плащания, че някои от договорите за влог са сключвани като гаранция, без реално да се е внасяло ново зърно (виж напр. този с ЗПК “А.” и т.н. Без коментар в протеста са останали и други изводи на предходните инстанции, че са останали недоказани “разпоредителните действия” за част от предмета – например по отношение на царевицата, собственост на ЗК “Д.”. В протеста не се развиват конкретни доводи срещу доказателствената дейност на предходните инстанции, затова и несъгласието с фактическите изводи на инстанциите, оправомощени да събират доказателства, не може да се вмести в касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, още по –малко в приложното поле на основанието “нарушение на материалния закон”. Ето защо, обобщеното оспорване на оправдателната част на присъдата, направено в протеста на основата на собствени фактически заключения, не разкрива претендираното отменително основание, защото установените от предходните инстанции факти не са позволявали да се ангажира отговорността на подсъдимия К. по чл. 206 от НК, за тази част от обвинението. 2. Основателно е оспорването, което макар получило само правна квалификация - съществено процесуално нарушение има отношение и към първото от касационните основания. Прав е прокурорът, че въззивният съд в нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК не е дал аргументиран отговор на изрично, направени възражения с протеста срещу оправдаването на подсъдимия К. за квалификацията по чл. 206, ал.4 от НК. Основанията за отхвърляне на този съществен довод се е изразило само в следното : “ имайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението, двете наказателни производства са били не приключили...въз основа на това правилен е извода на съда, че липсват основания за осъждане на подсъдимия по ал.4 на чл. 206 от НК”. Подобен подход не само, че е несъвместим с процесуалните изисквания, определящи задълженията на въззивният съд при проверката на невлязлата в сила присъда, но и очертава незаконосъобразност на изводите по поставения въпрос. Законодателят е въвел критерия по чл. 93, т. 8 от НК преди всичко с оглед вредните последици от престъпното посегателство. За да е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 206, ал.4 от НК, то следва да са налице двете кумулативни предпоставки – особено големи размери и особено тежък случай. Минималната стойност, съответна на обективния признак “особено големи размери”, е установена с ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК на ВКС. В настоящия случай извършеното обсебване на зърно със стойност 492 765 225 неденоминирани лева не само покрива количествения критерий за “особено големи размери”, но и го надхвърля многократно (срав. размерите на минимална работна заплата за периода – от 50 940 неденоминирани лева за 1998 г. и от 61 000 неденоминирани лева за 1999 г.), факт несъобразен от предходните инстанции в необходимата степен, който сам по себе си е достатъчен, за да обоснове извода за особената тежест на случая. На следващо място, това обстоятелство установява значително по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на обсебване, тъй като засяга в много голяма степен нормалното функциониране на различните стопански субекти. В тази връзка, съдът е подценил обществената опасност на извършителя. Няма съмнение, че обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретно извършеното престъпление и няма как тези обстоятелства, характеризиращи случая, като особено тежък, да бъдат игнорирани с единствено посоченото – чисто съдебно минало на дееца, както са сторили предходните инстанции. По тези съображения, протестът се явява основателен в тази му негова част, поради което и решението, с което е потвърдено оправдаването на подсъдимия К. по обвинението по чл. 206, ал.4 от НК за извършеното престъпление обсебване следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане. ІІ. По жалбата на подсъдимия К., насочена към наказателно – осъдителната част на съдебните актове. Жалбоподателят се позовава и на трите касационни основания, но всъщност липсват конкретни възражения, поддържани в подкрепа на първите две от тях. Изложени са собствени на жалбоподателя виждания за случилото се, без да се държи сметка, че такова обсъждане е допустимо единствено, за да се види дали инстанциите по същество са нарушили процесуалните изисквания. С оглед на изложеното в предходния пункт за частичната основателност на протеста, налагаща отмяна на решението в посочената му част и връщане на делото за ново разглеждане, е безпредметно да се обсъжда оплакването на подсъдимия за несъставомерност на деянието му, за което признат за виновен. Въпросът с явната несправедливост на наложеното наказание, поставен в жалбата, също не може да бъде решен сега, тъй като преценката по приложението на закона, дължимо от апелативния съд при новото разглеждане на делото, неизбежно ще има отношение и към индивидуализацията на наказанието, а възраженията на жалбоподателят следва да се съобразят при същата. ІІІ. Решението подлежи на отмяна и в гражданско - осъдителната част, доколкото въпросите за отговорността на подсъдимия К. за деянието, което се явява и основание на гражданските искове, ще подлежат на ново разглеждане. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т.2 и т.. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 99/30.06.2010 г. по ВНОХД № 153/2010 г. на Апелативен съд – Варна в ЧАСТТА, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия Ф. С. К. по обвинението в престъпление по чл. 206, ал.4 от НК, с предмет 3 946 666 кг. пшеница на стойност 492 765 225 неденоминирани лева; ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е потвърдено осъждането на същият подсъдим за престъпление по чл. 206, ал.3 от НК, с предмет 3 946 666 кг. пшеница на стойност 492 765 225 неденоминирани лева; ОТМЕНЯ решението и относно потвърждаването на гражданско - осъдителната част. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на апелативния съд от друг състав в отменените части. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.