Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 25.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3936 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. П. и Д. Г. П. срещу решение № 199/ 22.06.2016г. по в. гр. д .№ 1121/2016г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че процесното дворно място не представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и няма законова пречка за делбата му. Като приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Позовават се на обстоятелството, че третият етаж на съществуващата в мястото жилищна сграда представлява суперфициарна собственост, т.е. собствениците на етажа не са собственици на дворното място, както и на обстоятелството, че жалбоподателят П. е собственик на идеална част от дворното място, без да притежава самостоятелна собственост върху обект в сградата. Ответникът в производството П. Р. П. оспорва жалбата. Счита, че към момента на предявяване на иска за делба дворното място има статут на обща част и затова не може да се дели. Ответникът З. Р. П. не взема становище по жалбата. С определение № 90 от 21.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Представлява ли обща част на етажна собственост дворно място, в което трето лице има дял, без да притежава обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял в дворното място и 2. Допустима ли е делба на дворно място, в което има изградена сграда в режим на етажна собственост, когато дял от съсобствеността върху терена е придобит от лице, което не е съсобственик на обект в етажната собственост, а етажен собственик няма дял от дворното място и приложима ли е б.”е” от ППВС №2/1982г. в такава хипотеза. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място е обща част, а според ал.3 общите части не може да се делят. В практиката на ВКС е пояснено, че това правило се прилага само в случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл.40, ал.1 ЗС. Когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. В този смисъл е решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II. В същия смисъл са и други решения, в които най-общо се приема, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място не винаги представлява обща част – решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на ВКС, I ГО. Настоящият състав споделя тази практика на ВКС по чл.290 ГПК и счита, че тя следва да бъде приложена по настоящото дело, по което един от етажните собственици не притежава право на собственост в дворното място, а друг етажен собственик притежава права в мястото, без да е индивидуален собственик на обект в сградата. По втория въпрос: В ППВС № 2/1982 г., т.1, б.”д” и „е” е разяснено, че дворното място е обща част и не се допуска делбата му, когато е съсобствено по регулация и в него са изградени отделни сгради, всяка от които е собственост само на отделен собственик на парцела, както и в случаите, при които в мястото има сграда в режим на етажна собственост. Тези положения са развити в практиката на ВКС. С решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, I ГО е прието, че в случаите, при които съсобственик на земята не притежава обект в построените в мястото сгради, това място не е обща част и тогава делбата му е допустима, като не намира приложение посоченото в ППВС №2/1982 г. Настоящият състав приема за правилно даденото решение на ВКС, постановено при действието на отменения ГПК от 1952 г., тъй като то съответства на посочената по-горе задължителна практика по чл.290 ГПК. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Старозагорския окръжен съд е потвърдил решение № 1290 от 18.01.2016 г. по гр.д.№4809/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. П. и Д. Г. П. срещу Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № 68850.516.82 по КК и КР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че дворното място има характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба, съгласно чл.38, ал.3 ЗС. Решението е неправилно. В процесното дворно място понастоящем съществува триетажна жилищна сграда. Третият етаж представлява суперфициарна собственост, тъй като е изграден въз основа на отстъпено в полза на П. Р. П. и Д. И. П. право на строеж. Към този етаж няма припадащи се идеални части от дворното място. Вторият етаж от сградата е собственост на ответниците Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П.. Правото им на собственост в дворното място е общо за 130/ 412 ид.части, съгласно притежаваните документи за собственост – заповед 964/01.06.1998 г. на кмета на [община] за реституция по ЗВСВНОИ. Ищците С. П. и Д. П. са собственици на първия етаж от сградата и на 145/412 ид.части от дворното място, закупени по време на брака им с нотариален акт № 102, т.VI, рег. № 8091, дело № 766/2008 г. на нотариус Д. Н.. Отделно от това само ищецът С. П. е собственик на останалите 137/412 ид.части от мястото въз основа на дарение по нотариален акт № 52, т.III, рег. № 4235, дело № 826 от 1999 г. на нотариус А. К., без да притежава като индивидуален собственик самостоятелни права в етаж от жилищната сграда. При това положение дворното място не представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, а е обикновена съсобственост между ищците и ответниците и може да бъде предмет на делба. Не е налице законното условие към всеки етаж от сградата да се припадат идеални части от дворното място, които да са определени по правилото на чл.40, ал.1 ЗС, за да бъде то обща част. Налице е и съсобственик в мястото /С. П./, който не притежава самостоятелен обект в сградата – неговите права в първия етаж са в съпружеска имуществена общност с Д. П., а не са самостоятелни. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и да се допусне делба на дворното място според правата на страните в него. Обстоятелството, че това място е неделимо в два реални дяла, не е пречка за делбата му. Посочената от ответниците практика на ВКС е неотносима към настоящото дело и не може да обоснове поддържаната от тях теза, че процесното дворно място е обща част и не подлежи на делба. Във всички изброени решения на ВКС при преценката дали в конкретния случай дворното място представлява обща част съдът е изхождал от фактическа обстановка, различна от настоящата. Казусите не са идентични, за да може някое от дадените разрешения да бъде приложено и по настоящото дело. В четири от петте решения касационното обжалване е допуснато по правни въпроси, които нямат връзка с настоящите. Единствено решението по гр. д. № 1627/2016 г. е по въпрос, свързан с прилагането на чл.38, ал.3 ГПК, при което съставът на ВКС се е позовал на разрешенията, дадени с ППВС № 2/1982 г. и в решение № 152/16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, I ГО, което е изцяло в съгласие с приетото по настоящото дело. Предвид изхода на делото, на жалбоподателите следва да се присъдят разноските за въззивната и за касационната инстанция – 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 55 лв. държавни такси пред ВКС или общо 105 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 199/ 22.06.2016г. по в. гр. д. №1121/2016г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него постановява: ДОПУСКА делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68850.516.82 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и шестнадесет, точка осемдесет и две/ по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД -18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 426 кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи - имоти с идентификатори 68850.516.150; 68850.516.85 ; 68850.516.9907, съставляващо УПИ VI -1947 от кв. 8 по плана на [населено място] от 2011г., при граници: от юг – [улица], от север – улица, от запад – улица, от изток – УПИ VII-1946, МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ И ПРИ КВОТИ: - 130/412 ид.части общо за Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П.; - 145/412 ид.части в съпружеска имуществена общност за С. С. П. и Д. Г. П. и - 137/412 ид.части за С. С. П. ОСЪЖДА Г. З. А., З. Р. П. и П. Р. П. да заплатят на С. С. П. и Д. Г. П. сумата от 105 лв. разноски. Връща делото на Старозагорския районен съд за продължаване на действията по втората част на делбата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: