Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 366

гр. София, 15.05.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 481 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Т. Г. Ш. срещу решение № 558/03.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 642/2019 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 1114/12.06.2019 г. по гр. дело № 4995/2018 г. на Плевенския районен съд, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 265, ал. 1, пр. 1, алт. 2 от ЗЗД, да заплати на ищцата Р. А. Я. сумата 5 710.13 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците на извършената работа по договор за строителство от 17.04.2018 г. и оферта, неразделна част от него; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба на ответника Ш. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Ш., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният (уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1 изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение и на конкретни изводи на въззивния съд.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. Я. в отговора си излага съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска, както и за неоснователност на жалбата.
За да уважи предявения по делото осъдителен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 1, алт. 2 от ЗЗД за сумата 5 710.13 лв., въззивният съд е приел за установено следното: На 17.04.2018 г. между страните е сключен писмен договор за строителство, с предмет извършването на строително-монтажни работи (СМР), описани в оферта, неразделна част от договора, а именно: развалянето на стария покрив на жилищна сграда в [населено място] и направа на железобетонен пояс; направа на дървена конструкция и полагане ОСВ; полагане на ламперия; монтаж на безшевни улуци и челни дъски; полагане на керемиди върху двойна скара от летви и зидане на комин с фасадни тухли; изпълнение на железобетонни колони – 10 бр.; копаене на основи на 1 м. и на 2 м. дълбочина с полагане на фундалин и наливане на бетон; събаряне на стара постройка и къртене на бетонно корито. Ищцата е заплатила на ответника сумата 20 020 лв. – възнаграждение по договора. Окръжният съд е посочил, че по делото е приложено писмено уведомление, отправено от ищцата до ответника и получено лично от последния на 06.07.2018 г., от съдържанието на което е видно, че след като е извършила оглед на свършените строителни работи, ищцата не приема изработено, като счита, че са налице недостатъци, подробно описани в уведомлението, касаещи изпълнението на основите, укрепващите колони и покривната конструкция. Въззивният съд е намерил, че спорните въпроси по делото са – има ли недостатъци извършената от ответника-касатор работа и в какъв размер биха били разходите, необходими за тяхното поправяне. С оглед изясняването на тези спорни въпроси, въззивният съд е възприел заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, като в тази връзка е посочил следното: Според заключението, договорените между страните строителни дейности, изразяващи се в подмяна на покрива и укрепване на основите на съществуваща жилищна сграда, представляват основен ремонт, по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за извършването на който са били необходими строителни книжа, каквито в случая липсват. Вещите лица са установили отклонение от изискванията за качество при изпълнението на строителните работи по обекта в две направления – недостатъци по изпълнението на покривната конструкция и недостатъци по укрепването на основите на съществуващата жилищна сграда (копаене на основи и изпълнение на железобетонни колони по офертата), описани в заключението като недостатъците по укрепващата стоманобетонна конструкция. Също сгласно заключението, необходимите СМР за отстраняване на тези недостатъци, описани подробно от вещите лица по видове, количество и стойност, са на обща стойност 5 710.13 лв.
Въззивният съд е изложил съображения, че при договорите за изработка, ако изпълнената работа има недостатъци, нормата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД дава алтернативни възможности на поръчващия, едната от които е да иска разходите, необходими за поправката, като поръчващият може да иска тези разходи направо, без предварително да е давал срок на изпълнителя да поправи вещта. Окръжният съд е намерил, че такъв е и настоящият случай, доколкото исковата претенция касае заплащането на необходимите разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнението на възложените строителни работи по процесния договор, касаещи покривната конструкция, основите и изграждането на вертикални колони, и със заключението на вещите лица се установяват недостатъци, както по отношение изпълнението на покривната конструкция, така и по отношение укрепването на съществуващата сграда. По така изложените съображения, въззивният съд е достигнал и до крайния си извод, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на общата сума от 5 710.13 лв., посочена в заключението на вещите лица, като е изтъкнал, че същото правилно е прието и от първоинстанционния съд.
Трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, израз на която константна практика е и посоченото от касатора решение № 15/30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, приема следното: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението ѝ трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав намира, че с въззивното решение, процесуалноправният въпрос, поставен по настоящото дело, е разрешен от окръжния съд в противоречие с така цитираната, трайно установена практика на ВКС. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил кои са основните оплаквания и доводи във въззивната жалба на ответника, а именно – че от мотивите на първата инстанция не става ясно кои недостатъци съдът е приел, че са налице при извършените процесни СМР и се налага тяхното отстраняване за сметка на изпълнителя-ответник, както и кои възражения на ищцата, направени с писменото ѝ уведомление до ответника, съдът е приел за основателни и кои не. Видно от изложеното по-горе, окръжният съд не е обсъдил тези конкретни оплаквания, доводи и възражения, и също не се е произнесъл по тях и не им е дал отговор в мотивите към решението си.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 114.20 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 558/03.12.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 642/2019 г. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. Г. Ш. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 114.20 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: