6 Р Е Ш Е Н И Е № 64 С., 26.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1637/ 2014 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №229 от 10.02.2014 г. по т.д. №145/2013 г. на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено Решение № 882 от 28.07.2011 г. и постановеното по чл. 247 ГПК Решение № 1402 от 30.07.2012 г. по т.д.№2009/2008 г. на СГС, с които АПСК - [населено място] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място] 43 221.77 лв. - парични постъпления за разсрочени вноски от цената по Договор за приватизация от 29.07.1999 г., на основание §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и чл. 8 ал. 2 ЗПСК, със законната лихва от 11.06.2008 г. и 2317.71 лв. - лихва за забава от 01.02.2008 г. до 11.06.2008 г. и исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят прави оплакване, че решението е неправилно: процесуалната легитимация на ответника се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право и когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхожда от претендираното или отричано право, а материалната легитимация дава отговор на въпроса кой е титуляр на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой на задължението, като съотношението между процесуалната и материалната легитимация е въпрос по същество. Аргументира, че като е заявил право по §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП (отм.), предвид функциите и правомощията на А. по чл. 19 ал. 2 т. 1 и т. 2 (отм.) ЗПСК, и поради това, че А. е овластена да получи паричните постъпления по приватизационния договор и да ги преведе на ищеца, е насочил иска си срещу А. - носител на задължението; А. предвид процесуалните правомощия по чл. 19 ал. 2 т.1 и т. 2 (отм.) ЗПСК, има процесуална легитимация да предявява искове за плащане на цената по приватизационни договори и да бъде ответник по искове за постъпили в А. суми на основание §9б ал.1от ПЗР от ЗППДОП (отм.). Жалбоподателят счита, че решението е изградено съобразно т.5 на ТР№1/2009 г. на ВКС, ОСТК, което е неотносимо към пасивната процесуална легитимация на А. и АПСК по определени искове, а и съгласно същото, А. и АПСК имат активна процесуална легитимация да предявяват искове за реално изпълнение на задължението за плащане на цената, от което следва, че те са и пасивно процесуално легитимирани да отговарят по иск по §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.); след постановяване на ТР №1/2009 г. действа нормата на чл. 22б ал. 4 т.10 ЗПСК (Д.в. бр.89/ 12.11.2010г.), която има процесуален характер и се прилага за висящите дела по искове срещу А., респ. АПСК, свързани и произтичащи от приватизационни договори. По съображения, че А. и правоприемника й АПСК имат процесуална правоспособност по чл. 27 ал. 2 ГПК и предвид функциите и правомощията на А. по чл.19 ал.1 и ал. 2 т. 1- 2(отм.) ЗПСК и тези на А. по чл.22б ал. 4 ЗПСК, жалбоподателят поддържа, че и двете агенции имат пасивна процесуална легитимация, като ответник, а липсата на материална легитимация касае основателността на иска. Излага, че след създаване на АПСК, чрез преобразуване на АП и А., с §9 и §20 ал. 1 от ЗИДЗПСК(Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), съгласно §23 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗПСК, висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителни производства към датата на влизане в сила на ЗИДЗПСК, се продължават от АПСК до тяхното приключване. Поради процесуалния характер на нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, която се прилага и за висящи искови производства срещу А. по искове, свързани и произтичащи от приватизационни договори, жалбоподателят заключава, че предявеният иск съставлява иск по чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, затова АСПК, като правоприемник на А., е пасивно легитимирана да отговаря по него. Иска решението, като неправилно, както и решението по чл. 247 ГПК, да се отменят и делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора срещу АПСК, която, като пълен правоприемник на А., има процесуална и материална легитимация. Ответникът по касационната жалба Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че въпросът за принадлежността на спорното материално право и оттам - на процесуалната легитимация, е въпрос по същество, но и въпрос по допустимост на иска, при липсата на каквато легитимация за една от страните, делото следва да се прекрати. Обосновава, че ответник по иска не е А., а е носителят на материалното право, страната по приватизационния договор, като ЗПСК предвижда АСК да бъде ищец по искове за разсрочено плащане на цена по сключени приватизационни договори, но не предвижда АСК да бъде ответник по такива искове. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 92/ 10.02.2015 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за пасивната процесуална легитимация на А., като правоприемник на А., по висящо производство по иск, предявен срещу А. преди преобразуването й в АПСК със ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03. 2010 г.), свързан или произтичащ от сключен приватизационен договор, и конкретно налице ли е пасивна процесуална легитимация на АПСК, като ответник по иск за плащане на постъпили суми от цена от приватизация на обособена част, на основание §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.). Отговорът на общия въпрос се съдържа в постановеното на от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№113/29.08.2012 г. по т.д. №396/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. относно действието на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК (Д.в. бр.89/2010 г., в сила 12.11.2010 г.) и относно пасивната легитимация на АПСК, като ответник по иск за сума, претендирана по договор за приватизационна продажба. ВКС е приел, че след създаване на АПСК, чрез преобразуване на АП и А. с §9 и §20 ал.1 от ЗИДЗПСК(Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), съгласно чл.23 ал.1от ПЗР на ЗИДЗПСК (Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителните производства към датата на влизане на този закон в сила, се продължават от АПСК до тяхното приключване. При извършеното преобразуване АПСК е пълен правоприемник на АП и А. и съгласно нормата на чл. 22б ал. 4 т.10 ЗПСК, приета с §5 от ЗИД ЗПСК(Д.в.бр.89/12. 11.2011г.), АПСК може да предявява искове, свързани със или произтичащи от приватизационни договори или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж - нормата има и процесуален характер, затова има действие и се прилага и за висящите към датата на влизане в сила на ЗИДЗПСК(Д.в. бр. 89/12.11.2011 г.) искови производства срещу АПСК по искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори. Затова отговорът на поставените по делото въпроси е: АПСК, като правоприемник на А., има пасивна процесуална легитимация като ответник по висящо производство по иск срещу А., предявен преди преобразуването и - ЗИДЗПСК(Д.в.бр.18/05.03.2010 г.), свързан или произтичащ от приватизационен договор. Искът за плащане на постъпили суми от разсрочени вноски от цена по договор за приватизация на обособена част, на основание §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и чл. 8 ал. 2 ЗПСК, е иск по см. на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК (Д.в. бр.89/12.11.2010 г.), и АПСК има процесуална легитимация като ответник. С обжалваното решение е обезсилено решението и е прекратено производството по делото по иск на основание §9б ал.1 ПЗР на ЗППДОП (отм.) и чл. 8 ал. 2 ЗПСК, предявен срещу А., преобразувана след приключване на устните състезания в АПСК, за парични постъпления от разсрочени вноски от цената по Приватизационен договор от 29.07.2009 г. за продажба на обособена част на [фирма] - К., за които с т.4 от Р. №1022-ІІ от 03.05.1999 г. на АП е взето решение да останат на разпореждане на [фирма] - К.. Съдът е изложил, че съгласно §20 от ПЗР на ЗИДЗПСК (Д.в. бр.18/05.03.2010 г.), АПСК е образувана чрез сливане на А. и АП, и в §23 от ПЗР на ЗИДЗПСК е предвидено висящите съдебни дела и изпълнителни производства към датата на влизането на закона в сила да продължат до приключването им от АПСК. Направен е извод, че преобразуваната АСК не е била процесуално легитимиран ответник по иска, свързан или произтичащ от приватизационен договор, поради което между нея и ищеца не са възникнали процесуални отношения. Съдът е посочил, че А. е овластена с чл. 19 ал. 2 ЗПСК и чл. 5 от У. правилник да предявява определени видове искове при неизпълнение на приватизационни сделки, съгласно §15 от ПЗР на ЗПСК тя поема и всички права и задължения във връзка с осъществяването на след - приватизационен контрол по сключени по реда на ЗППДОП(отм.) приватизационни договори, какъвто е и процесният договор, след влизане в сила на У. й правилник. Аргументирал е, че процесуалната субституция е изключение от типичната процесуална легитимация - чл. 26 ГПК, допустима е в изрично предвидените в закона случаи, законодателят не е предвидил за АПСК да бъде ответник по съдебни дела, свързани или произтичащи от приватизационни договори. Заключил е, че настъпилото по делото процесуално правоприемство не санира порока - новосъздадената АПСК встъпва в процесуалното положение на ответника - праводател и също става ненадлежна страна, каквато е преобразуваната АСК, приемството в процеса е заместване на една страна от друга, която е обвързана от положението, в което се е намирала процесът в деня на заместването. Поради недопустимост на иска решението е обезсилено и производството по делото - прекратено. Обжалваното решение е незаконосъобразно. Предявен е на 11.06.2008 г. иск от [фирма] - [населено място] за получени парични постъпления от приватизация на обособена част по Договор за приватизация от 29.07.1999 г., сключен между Агенция за приватизация - [населено място] и [фирма] - [населено място], дължими на основание §9б ал.1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.), респ. чл. 8 ал. 2 ЗПСК (Д.в. бр.28/19.03.2002г.).С оглед извършеното преобразуване на основание §9 и §20 ал. 1 от ЗИДЗПСК (Д.в.бр.18/05.03.2010 г.) и създаване на АПСК, която е пълен правоприемник на АП и А., съгласно §23 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗПСК (Д.в.бр.18/05.03.2010 г.), висящите съдебни и арбитражни дела и изпълнителните производства към датата на влизане на този закон в сила, се продължават от АПСК до тяхното приключване. Съгласно нормата на чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК, приета с §5 от ЗИД ЗПСК (Д.в.бр.89/12.11.2011 г., в сила от 15.11.2010 г.), която има и процесуален характер и се прилага и за висящите производства към датата на влизане в сила на ЗИДЗПСК(Д.в. бр.89/12.11.2011 г.), АПСК може да предявява искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори, както и да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж. Предмет на делото е иск, предявен срещу А. преди 05.03.2010 г. за парични постъпления от разсрочени вноски от продажната цена по Договор за приватизация от 29.07.1999 г., на основание §9б ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП(отм.) и чл. 8 ал. 2 ЗПСК - иск по чл. 22б ал. 4 т. 10 З., тъй като произтича от приватизационен договор. АПСК - [населено място], като правоприемник на А., е пасивно процесуално легитимирана да бъде ответник по този иск, основан на договор за приватизационна продажба, който съставлява иск по чл. 22б ал. 4 т. 10 ЗПСК и е материалноправно легитимирана да отговаря за претендираното вземане, ако такова съществува. Въззивната инстанция с оглед изложеното неправилно и в противоречие на чл. 22б ал. 4 т.10 ЗПСК е приела, че АПСК не е пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искове. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество по подадените от страните жалби. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 229 от 10.02.2014 г. по възз.т.д. №145/ 2013 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: