Р Е Ш Е Н И Е № 572 С о ф и я, 12 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 д е к е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2868/2011 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от името на осъдения Л. И. В. от [населено място], област София по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 145/26.07.2011 г. по ЧНД № 347/2011 г. на районен съд-Мездра, на основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се обаче отмяна на атакуваното въззивно решение и възобновяване на производството по делото за ново “по-благоприятно групиране” на общо четири от наказанията му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият В., лично и чрез процесуалния си представител адв.Д.С. от АК-Враца моли да бъде уважено направеното искане. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 145 от 26.07.2011 г. по ЧНД № 347/2011 г. на районен съд-Мездра са групирани на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК наказанията, наложени на осъдения Л. И. В. от [населено място], област София, по общо четири НОХ дела, оформяйки две съвкупности от престъпления, за които той да изтърпи съответно 9 месеца и 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от които наказания са приспаднати изтърпените наказания по някои от присъдите, на основание чл.25, ал.2 от НК. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.08.2011 г. С искане от 18.10.2011 г. осъденият В. претендира незаконосъобразност на определението поради възможност от по-благоприятно групиране на наложените му наказания за двете съвкупности от престъпления, без да развива каквито и да е конкретни доводи в тази насока, но като иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В допълнение към искането защитникът навежда доводи за незаконосъобразност заради възможността при друго групиране на престъпленията да се зачете като изтърпяно от него наказание предварителното му задържане по НОХД № 2023/2011 г. на районен съд-София, поради което включването му в съвкупност с престъплението по НОХД № 225/2009 г. този срок надвишавал определеното и изтърпяно общо наказание от 9 месеца лишаване от свобода и неоснователно не бил приспаднат на основание чл.25, ал.2 от НК, което налагало промяна в новото групиране на описаните престъпления. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет определение, което не е атакувано по въвзивен ред и не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Утвърдена е в съдебната практика възможността за ново групиране на наказания на осъден с отделни присъди деец – при осъждане за ново престъпление или при установяване на осъждания с присъди, които не са били известни на съда, извършил последното групиране на наказанията му. В случая, по инициатива на осъдения е поискано ново групиране на наказанията му “по най-благоприятния начин” за него, каквото обаче не е предложено нито от него, от защитника му или от прокурора. Същите след постановяване на определението са се съгласили, че постановеното е най-благоприятно и не са го атакували. В настоящето производство едва в посоченото допълнение към искането се поднася нов вариант за групиране, около който да се спори дали е по-благоприятен или не. ВКС намира, че правилно съдът е очертал съвкупностите от престъпления, за които е допустимо групиране на наказанията, а от друга страна – то да е възможно най-добрият вариант за осъдения. Предишните му три осъждания до 2005 г. са били групирани и той е изтърпял до 12.07.2007 г. общо наказание от 4 години лишаване от свобода. С едно от новите му осъждания – това по НОХД № 2023/2011 г. на СРС е възможно групиране и поемането му от сторената с тези му предишни престъпления съвкупност, но то е в съвкупност и с престъплението по НОХД № 225/2009 г. на РС-Своге, с което формира общо наказание от 9 месеца лишаване от свобода, което пък е изтърпяно и е приспаднато на основание чл.25, ал.2 от НК. От друга страна, възможно е и групиране с престъплението по НОХД № 214/2011 г. на районен съд-Мездра, което пък е включено в група с престъплението по НОХД № 162/2011 г. и е наложено общо наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Или, дали наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2023/2011 г. на СРС ще бъде включено в която и да е от трите съвкупности, то това наказание няма да се търпи отделно от осъдения и затова не е налице по-благоприятен за него вариант. Поставеният от защитника въпрос за приспадане на предварителното задържане на В. от 10.04.2011 г. до 30.05.2011 г. като изтърпяно наказание следва да стане по реда на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС със заповед на главния директор на ГДИН при МП по чл.190 от ППЗИНЗС, а не чрез ново групиране на престъпленията, за които той е осъден. В тази насока съображения могат да се изведат и от разпоредбата на чл.59, ал.3 от НК, според която търпяно наказание по обвинение, по което лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено се приспада от размера на наказанието, наложено му за друго престъпление, което се намира в отношение на съвкупност с горното, на основание чл.23, ал.1 от НК. Поради това ВКС намира, че не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на така постановеното от районния съд и ново разглеждане на делото, поради което искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. И. В. от [населено място], област София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 145/26.07.2011 г. по ЧНД № 347/2011 г. на районен съд-Мездра. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :