Р Е Ш Е
Н И Е
№ 282
София, 03 юни 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на
четиринадесети май две хиляди и десета година и в състав:
Председател:
Иван М.Недев
Членове:
Ружена Керанова
Николай Дърмонски
при секретар
Румяна Виденова .......................... и с участието
на прокурора
Атанас Гебрев ...........изслуша докладваното
от съдията
Иван М. Недев .............................. наказателно дело № 218/2010 год.
Производството
е касационно по жалба от подсъдимата А. А. Х. против въззивна присъда № 36 от 1.ІІ.2010г. по внохд 5130/2009г. на Градски съд-София с доводи за всички касационни основания.
Съображенията, включително и според допълнението, са че с обжалваната присъда не е конкретизирано времето на извършване на престъплението, че доказателствата не дават основание за категоричен извод за авторството, че присъдата е основана на предположения, че в нарушение на закона не е приложена нормата на чл.59,ал.4 НК.
Искането е да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила.
С присъдата, предмет на настоящето производство е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подсъдимата А. А. Х. е призната за виновна и осъдена по чл.343б,ал.1 и чл.54 НК на 4(четири) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че на 8.VІІ.2008г. в София, жк „Студентски град” управлявала МПС – л.а. „Пежо 307”, ДК№ С* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промили – 2,0 промили, установено по надлежен ред; на основание чл.343г НК е лишена от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца.
Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.
Решението си въззивният съд е взел в съответствие с нормата по чл.14 НПК – по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посочени са установените факти и въз основа на кои доказателства. Анализът на последните не противоречи на правилата на формалната логика и взаимна връзка на отделните обстоятелства.
Непосочването в присъдата на конкретен час, в който е разкрито престъплението, за разлика от обвинителния акт, не е нарушение на процесуалните правила – чл.339,ал.3 във вр. с чл.301 и чл.305 НПК. С нищо не са ограничени процесуални права на подсъдимата, която и се е възползвала от това да не дава обяснения по обвинението, както и да не участва във въззивното производство.
При приетите за установени факти законът е приложен правилно – на инкриминираната дата и място подсъдимата Х. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.343б,ал.1 НК.
Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, защото липсва очевидно несъответствие между него и извършеното от подсъдимата престъпление. Между впрочем, доводите за това основание не са аргументирани нито в жалбата, нито в допълнителните съображения.
Вярно е, че по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС съдът на основание чл.59,ал.4 НК не е приспаднал времето, през което по административен ред подсъдимата е била лишена от възможността да упражнява това си право. Това обаче не налага изменяне на въззивната присъда при действието на чл.417 НПК – когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.
По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивна присъда № 36 от 1.ІІ.2010г. по внохд № 5130/2009г. на Градски съд-София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: