Ключови фрази
родова подсъдност * добросъвестно владение * подобрения

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

217

 

София, 14.05.2009 година

 

            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и девета година,в състав:            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ:           Светлана Калинова

       Здравка Първанова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 122 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

С определение №504,постановено на 29.12.2008г. по ч.гр.д. №533/2008г. Варненският апелативен съд е оставил в сила определение №2897/03.10.2008г.,постановено по гр.д. №2178/2008г. по описа на Варненския окръжен съд,с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Варненския районен съд по подсъдност по съображения,че исковата претенция за заплащане на увеличената стойност на един имот вследствие на извършени в него подобрения съдържа множество самостоятелни претенции,предявени при условията на обективно съединяване на искове,всяка една от които представлява отделен иск с цена под 25000лв.

Определението е обжалвано от “Г” ЕООД с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на Варненския окръжен съд за разглеждане на предявените искове. Поддържа, че искът за заплащане на увеличената стойност на имота,предявен като главен,е за сумата 420000лв. и не следва да бъде разделян на отделни претенции за всяко едно от подобренията,тъй като ефектът на подобренията върху имота /дали увеличават стойността му или не/ се проявява само заедно. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване сочи,че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос дали подсъдността по предявен иск за заплащане на увеличената стойност на имота следва да се определя на основата на стойността на всяко едно подобрение или на основата на претендираната общо сума.

Ответникът “Л” не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК,тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,касаещ определянето на родовата подсъдност по предявен иск за заплащане на увеличената стойност на един имот по реда на чл.72,ал.2 ЗС в противоречие с константната практика на ВКС. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

По реда на чл.72,ал.1 ЗС добросъвестният владелец може да претендира общата сума,с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от него едно или множество подобрения,като в последния случай тази претенция е различна от евентуалната претенция за заплащане на стойността на всяко едно от подобренията поотделно,респ. от стойността на вложените при подобряването на имота средства.величената стойност на един имот представлява разликата между стойността му преди и след извършване на подобренията като цяло с оглед пазарната цена на недвижими имоти от такъв вид и тя може да се различава от простия сбор на стойностите на подобренията поотделно,ако същите представляват самостоятелни обекти,всеки от които има и определена или поне определяема цена. Трайна е практиката,че цената на тази претенция не се определя от сбора на стойностите на отделните подобрения,тъй като самото естество на претенцията не се основава на този прост сбор. Трайна е също така и практиката на ВКС,че при искове, предявени при условията на евентуалност се дължи произнасяне първо по главния иск и той е водещ за определяне на родовата подсъдност. В случая главния иск за заплащане увеличената стойност на имота е с цена 420000лв. и по правилата на чл.104 ГПК същият е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Неправилно е прието,че е налице обективно съединяване на отделни претенции за увеличаване стойността на имота с всяко едно от описаните в исковата молба подобрения,вкл. и по съображения,че подобно искане в исковата молба не се съдържа. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от “Г”ЕООД искова молба вх. №38976/03.10.2008г.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение №504,постановено на 29.12.2008г. от Варненския апелативен съд по ч.гр.д. №533/2008г.,с което е оставено в сила определението на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по гр.д. №2178/2008г. и изпращане на същото по подсъдност на Варненския районен съд и

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. №2178/2008г.,образувано въз основа на подадената от “Г”ЕООД искова молба вх. №38976/03.10.2008г.

Председател:

 

Членове: