Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№34
гр. София, 14.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1414 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 349 от 18.11.2016г. по гр.д. № 1361/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение №541 от 25.05.2016г. по гр.д. № 3042/2014г. на Старозагорски районен съд и вместо това е постановено ново за отхвърляне на предявените от Х. М. Н. против М. И. С. и Г. Д. М. искове: 1/ за установяване собствеността върху 1/2 ид.ч. от таванско помещение, съставляващо прилежаща част към апартамент на [улица], ет. 2 в [населено място]; 2/ за установяване собствеността и предаване владението върху гараж в същата сграда на приземния етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.519.99.1.2 и върху мазе, принадлежащо на апартамент № 2, с посочени граници; 3/ за осъждане на ответниците да заплатят 1350 лв. обезщетение за лишаването от ползване на горепосочените гараж и мазе за период от 07.10.2013г. до 07.07.2014г.; 4/ за осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да премахнат стена от итонгови блокчета в мазето, посочено по-горе, явяващо се принадлежност към апартамент № 2.
В касационната жалба на ищцата Х. М. Н., подадена чрез пълномощника адв. Г., се поддържа, че решението е неправилно. Съдът се е позовал на техническата експертиза, основана на архитектурното заснемане, поръчано от ответниците, и на констативен протокол, за чието съставяне има висящо наказателно производство. По отношение на таванското помещение - съдът не е отчел, че в постановлението за възлагане е допусната грешка, като имотът е описан не според нотариалния акт за ипотека, а според последващ ипотеката нотариален акт за извършено разпореждане от длъжника, който акт е ирелевантен. Отделно, доколкото е ясно, че таванското помещение на сградата е общо и не е разделено на отделни, принадлежащи на обектите тавански помещения, то прехвърлянето само на 20 кв.м. от него е недопустимо.
Ответниците М. С. и Г. М. в писмения си отговор намират подадената жалба за неоснователна.
С определение № 461 от 14.11.2017г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на въпроса: по какъв начин се установява обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по обективно съединени: установителен иск за собственост, ревандикационен иск, иск по чл. 109 ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.
Ищцата Х. М. е придобила от публична продан с постановление за възлагане от 10.07.2013г. следните имоти: 1/апартамент с площ 98 кв.м., заемащ целия втори етаж от жилищната сграда в [населено място] на [улица], заедно с принадлежащо мазе с площ от 20 кв.метра, при съседи: улица, стълбище, двор и гараж към втори етаж; заедно с принадлежащия таван с площ от 20 кв.метра, при съседи: двор, калкан на съседна сграда и стълбище; заедно със съответните идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж; 2/ гараж с площ 10 кв.м., разположен в същата сграда, при съседи по нотариален акт: улица, мазе към първи етаж, мазе към втори етаж, гараж към първи етаж; заедно със съответните идеални части от общите части в сградата и съответното право на строеж.
Изпълнителното производство, приключило с публичната продан, е образувано от взискател [фирма] срещу длъжника В. Д. М., учредил ипотека в полза на банката. Длъжникът е придобил собствеността върху имота с договор за продажба от 14.12.2006г. и същия ден е сключил договора за учредяване на договорна ипотека. В двата нотариални акта имотите са описани по идентичен начин: втори жилищен етаж от жилищната сграда, заедно със западното избено помещение, при граници: улица, стълбище, двор и гараж към втория етаж и 1/2 ид.ч. от таванското помещение на сградата; западен гараж, при граници: улица, мазе към първия етаж, мазе към втория етаж, гараж към първия етаж. С договор за продажба от 21.12.2009г. ипотекарният длъжник В. М. е продал на ответницата М. И. С. жилището, заедно с принадлежащото му мазе от 20 кв.м., при същите съседи, както в предходните актове; принадлежащия таван с площ 20 кв.м., с еднакви граници с апартамента; западен гараж с площ от 10 кв.м., при същите съседи, както в предходните актове. За удостоверяване собствеността на праводателя при сключване на този договор са представени договорът за продажба от 14.12.2006г. и ипотеката, т.е. не са налице доказателства, от които да произтича различното описание на обектите. Предвид извършеното разпореждане като длъжник в изпълнителното производство е конституирана ответницата М. С.. При извършването на описа в изпълнителното производство имотите са индивидуализирани според описанието им в нотариалния акт на М. С. от 21.12.2009г. и това описание е пренесено в постановлението за възлагане.
Видно, че с договор за продажба от 12.03.2014г. М. С. е закупила североизточното избено помещение, принадлежащо на първия жилищен етаж и югоизточния гараж с идентификатор 68850.519.99.1.4, където като съседен е описан гаражът, закупен от ищцата.
По иска относно тавана.
Приетите технически експертизи сочат, че таванското помещение никога не е било разделяно или преграждано; то представлява общ тавански обем, затворен между таванската плоча и покрива на жилищната сграда с квадратура 98 кв.м.; отразената площ на тавана в описа 20 кв.м. всъщност представлява 20/98 кв.м. ид.ч. от общата площ на тавана.
Съдът е приел, че постановлението за възлагане е титулът за собственост, който определя обема на придобитите от ищцата права и след като в него е посочена площ на тавана 20 кв.м., то ищцата няма как да е придобила собствеността на претендираната 1/2 идеална част от целия таван, чиято обща площ е 98 кв.м. Липсва документ за собственост на останалите 29 кв.м., за които ищцата има претенции и искът й е неоснователен.
По иска за собственост на мазето и гаража.
Приетите технически експертизи сочат, че според архитектурния проект на сградата в приземния етаж са предвидени два гаража и две складови помещения. На място е извършено преустройство, при което между кота 0,00 /котата на първия жилищен етаж/ и котата на прилежащия терен - кота-3,60 е излята бетонна плоча на кота -2,30, така че помещенията са разделени хоризонтално на две нива, горното със светла височина 2,15 м. и долното със светла височина 1,70 м. При това положение гараж № 2 и склад /мазе/ № 2 имат по две нива - под и над бетонната плоча. Мазето над бетонната плоча е разделено на две части - едно с площ от 9,15кв.м. и друго с площ от 6,76кв. м.; разделянето е чрез преграден зид, изпълнен с газобетонови блокчета „итонг". Частта с площ 9,15кв.м. представлява празно помещение с избита и демонтирана врата; а останалата част от 6,76 кв.м. е приобщена към жилище, ползвано от ответницата. Мазето под бетонната плоча е с размери 3,78/4,26 м и има отвор в стената с размери 25/15 см. По отношение на гаража - помещението над бетонната плоча е с площ 13,77кв.м. и се ползва като жилище, а частта под бетонната плоча е с размери 5,10/2,70 м. и светла височина 1,70 м. Няма данни кога е извършено преустройството на приземния етаж и не са налице строителни книжа за осъществяването му. Вещото лице сочи, че ищцата има достъп до частта от склад № 2 с площ от 9,15 кв.м, разположена над бетонната плоча на кота -2,30 и до цялата част от склад № 2 с площ от 16,10 кв.м., разположена под бетонната плоча на кота -3,60. Достъпът е възможен единствено от отвор в бетонната плоча на кота -2,30, оставен в югозападния ъгъл на помещението и метална вертикална стълба. Що се отнася до частта от гаража под бетонната плоча - тя не може да се ползва като гараж, по няколко причини: 1/ няма врата в оградата, за да се влезе в двора; 2/ подът, който представлява трамбована земна маса е на ниво -0,40м. под терена на двора; 3/ на този „под” е разположена канализационна тръба с вертикални връзки; 4/ при светла площ 1,70м. не може да се паркира МПС. Според експерта описаните в постановлението за възлагане мазе и гараж съответстват по граници на помещенията, разположени под бетонната плоча на кота -3,60; квадратурата на гаража в постановлението е отразена 10 кв.м., а реално измерената квадратура на помещението от 13,77 м2 .
Разпитаният свидетел Д. Д. сочи, че преграждането е извършено от ответника Г. малко преди да дойде новата собственичка Х. - той докарал с буса итонгови блокчета и преградили една част от мазето. Свидетелят И. С. - частният съдебен изпълнител, извършил публичната продан, също установява, че при огледа на мазето личало, че вътрешната страна е прясно изградена с блокчета „итонг”, а останалите стени били измазани. В тази връзка при въвода във владение било направено възражение от адвоката на купувача.
Въззивният съд е приел, че с постановлението за възлагане ищцата е придобила прилежащо мазе и гараж, различни от тези, които се владеят от ответниците. Намерил е за недоказано твърдението в исковата молба, че закупените от публичната продан западен гараж плюс западно избено помещение са преустроени в жилище с площ 49 кв.м. В постановлението за възлагане мазето е с площ 20 кв.м. и гаражът е с площ 10 кв.м. Описанието, направено при учредяване на ипотеката няма значение за собствеността, тъй като документът за собственост, определящ обема на собствеността, е постановлението за възлагане. Вещите лица по приетите две технически експертизи са установили, че приземният етаж е разделен хоризонтално на две нива с бетонна плоча - на кога -2,30 и на кота -3,60, като описаните в постановлението за възлагане мазе и гараж съответстват по граници на помещенията, разположени под бетонната плоча на кота -3,60. С оглед на това претендираните от ищцата мазе и гараж не са нейна собственост.
Негаторният иск по чл.109 от ЗС съдът е отхвърлил като последица от отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС за мазето. По същите съображения е отхвърлен и искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
В Тълкувателно решение № 5/2015г. на ОСГК са дадени разяснения относно публичната продан като специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Публичната продан се извършва посредством поредица от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител в рамките на образуваното изпълнително производство, част от които целят да индивидуализират имота, предмет на изпълнението. Възлагането на имота с постановлението по чл. 496 ГПК е завършващият акт, пораждащ правото на собственост на купувача. Ако поради несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане, има неяснота относно обема на придобитото от купувача право на собственост, то тази неяснота подлежи на разрешаване чрез тълкуване волята на страните и на съдебния изпълнител, като това тълкуване се извършва с оглед на всички изявления, осъществили се в хода на производството по издаване на легитимиращия акт - постановлението за възлагане. В този смисъл е решение № 458 от 18.09.2009г. по гр.д. № 1275/2008г. на І г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК/отм./, практиката по което следва да бъде възприета като правилна.
По касационната жалба.
Предвид горните разрешения обжалваният акт се явява неправилен поради нарушение на закона. Принудителното изпълнение, в резултат на което е извършена публичната продан, е започнало срещу длъжника В. М., учредил ипотека в полза на банка и изпълнението е насочено върху недвижимия имот, описан в договора за ипотека. Вследствие извършеното разпореждане от длъжника и на основание чл. 173, ал.1 ЗЗД като длъжник в изпълнителното производство е конституирана М. И. С., придобила имота от М.. При тези обстоятелства възникналият спор за обема на правата, придобити от купувача от публичната продан, следва да се разреши като се изходи от описанието на имота и на неговите принадлежности, съдържащо се документа за собственост на длъжника и в договора за ипотека, а не в нотариалния акт на приобретателя. Единственият документ за собственост, с който се е легитимирал продавача М. при продажбата в полза на С. е нотариалният акт от 14.12.2006г. и не се спори, че с договора той се е разпоредил с всичките си права върху имота. Следователно, нееднаквото описание на принадлежностите - таван, мазе, складови помещения, както и на гаража, не означава, че прехвърлените обекти са различни. При извършването на публичната продан съдебният изпълнител е индивидуализирал имота по договора за продажба от 21.12.2009г., а не по договора от 14.12.2006г. Несъответствията, предизвикали спора, се дължат на това, както и на извършеното след ипотеката преустройство в приземния етаж.
По първоначалния документ за собственост длъжникът М. притежава 1/2 ид.ч. от таванското помещение и именно такава част следва да се счита, че е придобила купувачката от публичната продан. Описанието на тавана в нотариалния акт на М. С. като такъв с площ 20 кв.м. не съответства нито на фактическото състояние на таванското помещение, което представлява общ тавански обем с площ 98 кв.м., т.е. таван с площ 20 кв.м. не съществува, нито на нотариалния акт на праводателя, според който той притежава 1/2 ид.ч. от тавана. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че купувачът от публичната продан е придобил именно 1/2 ид.ч. от тавана, колкото е притежавал длъжника.
Относно мазето. По нотариалния акт от 14.12.2006г. В. М. е собственик на западно избено помещение, без посочена площ, при съседи: улица, стълбище двор и гараж към втория етаж. В нотариалния акт на С. е посочена площ на мазето - 20 кв.м., но границите са същите, така че няма съмнение, че обектът е идентичен.
Г., в нотариалния акт от 14.12.2006г. е идентифициран като западен такъв, без площ, при граници: улица, мазе към жилището на първия етаж, мазе към жилището на втория етаж и гараж към жилището на първия етаж. В договора от 21.12.2009г. отново е допълнена само площ на гаража - 10 кв.м., но границите са останали същите, т.е. и тук не може да има съмнение относно идентификацията на този самостоятелен обект.
Тези описания на обектите напълно съответстват на архитектурния проект на сградата, според който под двата жилищни етажа има един приземен етаж, състоящ се от две мазета и две гаража - по едно мазе и гараж за всяко от двете жилища. Извършените от ответната страна преустройства преди публичната продан, изразяващи се в изливане на бетонна плоча за хоризонтално разделяне на приземния етаж на две нива - едно на кота -3,60 и друго на кота -2,30, както и обособяването на жилище от частта от гаража и от част от мазето над бетонната плоча на кота-2,30, са незаконни, без строителни книжа и очевидно целят да ограничат правата на ищцата като купувач от публичната продан. Горното се установява от показанията на свидетелите и от техническите експертизи.
Изложеното налага уважаване на установителния иск за собственост на 1/2 ид.ч. от таванското помещение, както и на ревандикационните искове за западното мазе, принадлежащо към апартамента на втория етаж и западният гараж.
Искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат стена от итонгови блокчета в мазето, посочено по-горе, явяващо се принадлежност към апартамент № 2, също е основателен. Техническата експертиза на вещото лице Влахов подробно описва извършеното преграждане на мазето, посредством което част от мазето и е присъединена към ползвано от ответниците жилище. Това несъмнено препятства упражняването на правото на собственост на ищцата, което обуславя уважаване на негаторния иск.
По отношение на предявения иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на 1350 лв. обезщетение за лишаване от ползване на горепосочените гараж и мазе за периода от 07.10.2013г. до 07.07.2014г. касационната жалба е недопустима. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5000лв. Касае се за иск, който е обусловен от иска за собственост, а не обуславящ спрямо него.
При този изход ищцата има право на направените разноски за производството, касаещи уважените искове. Според представения списък разноските за настоящата инстанция са 1198лв. Липсва разграничение на адвокатското възнаграждение, възлизащо на общо на 1000лв., спрямо отделните съединени искове. Предвид неразглеждането на иска по чл.59 ЗЗД следва от възнаграждението да се приспаднат разноските по този иск, определени в размер на минималното адвокатско възнаграждение по иск с такава цена - 300лв. С оглед на това остават дължими 898лв. За първоинстанционното производство дължимите разноски са 1432лв., а пред въззивната инстанция ищцата не е направила разноски. В резултат на горните разсъждения следва да се присъди сумата 2330 лв. разноски за трите инстанции.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 349 от 18.11.2016г. по гр.д. № 1361/2016г. на Старозагорски окръжен съд в частта по исковете по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване собствеността върху 1/2 ид.ч. от таванско помещение и по исковете по чл. 108 ЗС относно мазе и гараж, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. С. ЕГН [ЕГН] и Г. Д. М. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], че Х. М. Н. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 26, адв. Ж. Б., е собственик на 1/2 ид.ч. от таванското помещение в жилищната сграда на [улица] [населено място], съставляващо прилежаща част към собствения й апартамент на втория жилищен етаж, с идентификатор 68850.518.99.1.1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. С. и Г. Д. М., че Х. М. Н. е собственик на: 1/ мазе, находящо се в жилищната сграда на [улица] [населено място], при съседи: улица, стълбище, двор и гараж към втория етаж; съставляващо прилежаща част към собствения й апартамент на втория жилищен етаж, с идентификатор 68850.518.99.1.1 ; 2/ гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.519.99.1.2, разположен в жилищната сграда на [улица], в [населено място], при съседи: улица, мазе към първия етаж, мазе към втория етаж и гараж към първия етаж. ОСЪЖДА М. И. С. и Г. Д. М. на основание чл. 108 ЗС да предадат на Х. М. Н. владението върху описаните обекти.
ОСЪЖДА М. И. С. и Г. Д. М. на основание чл.109 ЗС по иск на Х. М. Н. да премахнат изградената в гореописаното мазе преградна стена от газобетонови блокчета „итонг”, разделяща го на две части.
ОСЪЖДА М. И. С. и Г. Д. М. да заплатят на Х. М. Н. сумата 2330/две хиляди триста и тридесет/ лева разноски по делото за три инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. М. Н. против решение № 349 от 18.11.2016г. по гр.д. № 1361/2016г. на Старозагорски окръжен съд в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата 1350 лв. обезщетение за лишаване от ползване на гараж и мазе за период от 07.10.2013г. до 07.07.2014г.
В частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: