Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
Гр. София, 29 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП, АТ. ГЕБРЕВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 825/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.
Образувано е на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 666/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна и за отмяна на постановените по същото дело определение №58/21.06.2023 г. за одобряване на споразумение в съдебното производство и определение № 387/06.07.2023 г. за тълкуване на споразумението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В искането за възобновяване на делото се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК с доводи за неправилно и в нарушение на закона тълкуване по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК на влязлото в сила определение на окръжния съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника на осъденото лице, като се сочи, че процедурата по чл.414 от НПК е използвана за допълване на споразумението в частта относно периодичността на наложената пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“. Излагат се съображения, че определението по чл.414 от НПК не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото актовете, постановени по този ред имат за предназначение да преодолеят съмнения или затруднения при изпълнение на наказанието по влезлия в сила съдебен акт и не могат да се обжалват самостоятелно.Сочи се, че с одобряването на споразумение, наказанието по което не е индивидуализирано по начина, определен в нормата на чл.42б, ал.1 от НК съдът е нарушил материалния закон, което е довело и до нарушение на процесуалните правила, като нарушенията са съществени, поради което делото следва да се възобнови, като определенията на съда се отменят и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане / в подкрепа на застъпеното становище се цитира съдебна практика на ВКС/.
Срещу искането за възобновяване е постъпило възражение от упълномощен защитник на осъдената, адв. Б., в което се застъпва становище за неговата неоснователност и за оставянето му без уважение, доколкото допуснатия пропуск при изпълнение на наложената пробационна мярка е допустимо да се отстрани чрез тълкуване. Алтернативно се моли да се измени определението на съда, с което е одобрено споразумението, като от касационната инстанция се определи периодичността на пробационната мярка.
В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване на въззивното дело по изложените в същото съображения за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Сочи, че не е в правомощията на ВКС в производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК да изменява определението на съда, доколкото същото е постановено в процедура по глава 29 от НПК, в която съдът може само да предлага промени в постигнатото споразумение, след което да го одобри или да постанови отказ за това.
Пред касационната инстанция осъдената С. В. Х., редовно уведомена не се явява. Представлява се от упълномощен по настоящото дело защитник, адв. М., която намира направеното искане за възобновяване за неоснователно, доколкото тълкуването на ОС - Варна е било извършено по искане на представителя на Окръжна прокуратура. Цитираните в искането решения на ВКС счита, че са неотносими към настоящото производство, доколкото се отнасят до производства за кумулация на наказания, докато в настоящият случай се касае за едно затруднение при изпълнение на наказанието, което е можело да се отстрани по реда на тълкуването по чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Алтернативно моли, в случай на преценка за основателност на направеното искане на Главния прокурор, на осн. чл.425 от НПК да се измени определението на окръжния съд от ВКС, като се определи периодичността на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията на актовете по чл.419, ал.1, пр.1 от НПК – влязло в сила определение по чл.382, ал.7 от НПК от активно легитимирано за това лице по чл. 420, ал.1 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл.421, ал.1 от НПК / искането е постъпило във ВКС чрез СГС на 01.09.2023 г., като определение на ОС-Варна е влязло в сила на 21.06.2023 г./.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно по следните съображения:
От материалите по делото се установява следното развитие на наказателното производство:
С определение №58/21.06.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 666/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна подсъдимата С. В. Х. се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба. Подсъдимата се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл.255б, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба.
Подсъдимата се е признала за виновна и в извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК й е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба.
На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата Х. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените със споразумението, а именно пробация със следните пробационни мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като на осн. чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба.
Определението на съда е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 21.06.2023 г.
След влизане в сила на същото, с определение № 387/06.07.2023 г. по н.о.х.д. № 666/2023г. на ОС-Варна, постановено по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК съдът е допуснал тълкуване на влязлото в сила определение, с което е одобрено споразумението, цитирано по-горе, като по отношение на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, определена за всяко едно от трите престъпления и за общото наказание по чл.23, ал.1 от НК е посочил, че следва да се добави израза и да се чете: “с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично.“ В мотивите към определението съдът е посочил, че тълкуването на влязлото в сила определение е допустимо и се налага с цел да се отстрани пропуска в същото относно определянето на периодичността на наказанието в частта относно пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с цел да се отстранят затруднения при изпълнение на наказанието.
Настоящият състав на ВКС констатира, че при постановяване на определение №58/21.06.2023 г. по н.о.х.д. № 666/2023 г. Окръжен съд- Варна е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е съществено. Нарушението се изразява в пропуск да се определи периодичността на изпълнение на наложената пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, за всяко едно от престъпленията, за които подсъдимата се е признала за виновна и която е включена в общото наказание по чл.23, ал.1 от НК , определено със същото споразумение. Съгласно разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК периодичността на изпълнение на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК/ която се състои в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице/ се определя от съда и е част изпълнението на самото наказание. Периодичността на мярката може да бъде определена не по-малко от два пъти седмично.
Допуснатото нарушение на материалния закон е възможно да се отстрани по реда на възобновяването на наказателното производство по делото и посредством изменяване на определението на съда, с което е одобрено сключеното споразумение в частта относно определянето на периодичността на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК за всяко едно от извършените престъпления и в частта относно общото наказание по чл.23, ал.1 от НК. Допуснатото нарушение е допустимо да се отстрани от ВКС в съответствие с правомощията на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.4 от НПК чрез прилагане на закона в най-благоприятния за осъдената вариант, като се определи миималната периодичност на изпълнение на мярката, която законът предвижда, а именно- два пъти седмично за всяко едно от престъпленията и по отношение на общото наказание по чл.23, ал.1 от НК.
Определението за тълкуване по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, с което съдът е определил периодичността на пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.2 от НПК и което не подлежи на самостоятелно обжалване като част от тълкувания съдебен акт, следва да се отмени, тъй като е постановено в нарушение на закона. Процедурата по чл.414, ал.1, т.1 от НПК има за цел да отстрани съмнения или затруднения при тълкуването на влезлия в сила съдебен акт, а не да запълни пропуски в съдържанието му, каквото по естеството си представлява тълкуването, инкорпорирано в определение № 387/06.07.2023 г. по същото дело. Липсата на определена периодичност на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ след влизането в сила на определението на съда за одобряване на сключеното споразумение може да бъде преодоляна само по реда на възобновяването по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по който е допустимо да се отстраняват допуснати нарушения на материалния закон по влезли в сила съдебни актове.
По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.о.х.д. № 666/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна и ИЗМЕНЯВА постановеното по същото определение №58/21.06.2023 г. за одобряване на споразумение в съдебното производство, като
ОПРЕДЕЛЯ периодичност на изпълнението на наложената на С. В. Х., със снета по делото самоличност пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО за всяко едно от престъпленията, предмет на споразумението и за общото наказание по чл.23, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ определение № 387/06.07.2023 г. за тълкуване на определение №58/21.06.2023 г. по н.о.х.д. № 666/2023 г. по описа на ОС-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |