1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 50071 гр. София, 30.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1219 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., чрез процесуален представител, против Решение № 1304 от 07.12.2021г. по в.гр.д. № 1453/2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 43 от 25.02.2021г. по т.д. № 50/2019г. на Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявения от Н. С. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдения размер от 75 000 лв. до 100 000 лв. /от претендираните 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й С. К. К.. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. Позовава се на допуснато от въззивния съд нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението, което счита за несъответно на доказаните болки и страдания. Поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че единствено ищцата се е грижила за родителите си, като е търсила и заплащала оказаната им медицинската помощ, както и търпените от нея в продължение на няколко месеца страдания, гледайки мъките на баща си и последвалата го смърт, въпреки положените от нея усилия. Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания на ППВС № 4/1968г. и от задължителната практика, формирана по приложението на чл.52 ЗЗД. Счита, че претендираната от ищцата сума е прекомерно завишена и не отговаря на закона, ППВС №4/1968г., икономическата конюнктура в страната към момента на деликта и практиката на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди. С Определение № 50 от 24.04.2023г. по настоящото т.д. № 1219/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Н. С. К. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. К. К.. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Видин е уважил претенцията частично, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 75 000 лв. и е отхвърлил иска до пълно предявения размер. Сезиран с въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част, Софийският апелативен съд след обсъждане възраженията на страните, е потвърдил решението в обжалваната част. По спорния във въззивното производство въпрос за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, въззивният съд е приел за естествено ищцата, като дете на починалия, да изпитва болка и страдание от смъртта му, както и за установено, че са били близки, в много добри взаимоотношения; тежко приела загубата, изпаднала в тежка криза, депресия, пиела успокоителни. Изложени са съображения, че състоянието й се обяснявало с факта, че именно бащата полагал основно грижи за децата си, поради тежкото психично заболяване на майката. За установено също така е прието, че ищцата е поела грижите за баща си след изписването му от болницата до смъртта му. Съобразено е, че към 2018г. ищцата е била на 42 години, а баща й на 67 години. Преценено е, че на тази възраст тя е формирана като личност, изградена като характер и ценностна система; нуждата от родителска грижа към нея самата е в минимален размер, в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Отчетено е също така, че тя живее отделно от баща си, създала е собствено семейство, което предполага изградена самостоятелност и възможност да полага грижи сама за себе си. За установено от свидетелските показания е прието, че от 10 години ищцата живее в Германия и не е идвала често в България; присъствала е на погребението на баща си и е заплащала за грижите за него и за лечението му. Преценено е, че смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои. За недоказани в процеса са приети твърденията в исковата молба за това, че ищцата е плачела без видима причина, че се е променило емоционалното й състояние - затворила се е в себе си, станала е мълчалива, разсеяна, несигурна, плаха, демотивирана, потисната и депресивна, не искала да излиза, да се среща с други хора, че е загубила съня си. Акцентирано е също така, че увреждането е настъпило през 2018г. и след съобразяване с икономическата обстановка в страната в този период, размерът на минималната работна заплата от 510 лв., въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че сумата от 75 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент за репариране на понесените от ищцата болки и страдания. Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Предмет на касационното производство е въззивното решение в отхвърлителната част на иска по чл.432,ал.1 КЗ за размера над 75 000 лв. до 100 000 лв. Следва да се отбележи, че с исковата молба не е искано присъждането на законна лихва, съобразено от долните инстанции при постановяване на съдебните актове. По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е съобразил изцяло или в недостатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обжалваното решение въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Д., болногледачка на починалия, и В., личен лекар на неговата съпруга, е установено, че ищцата изпитва болка и страдание от смъртта на баща си, били са близки, в много добри взаимоотношения; тежко приела загубата, изпаднала в тежка криза, депресия, пиела успокоителни. Посочено е, че именно бащата полагал основно грижи за децата си, поради тежкото психично заболяване на майката и че ищцата е поела грижите за баща си след изписването му от болницата до смъртта му. При обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изразил принципни съображения, че като дъщеря на починалия, естествено е ищцата да изпитва болка и страдание от смъртта му, че на 42 годишна възраст е формирана като личност, нуждата от родителска грижа към нея самата е в минимален размер, в сравнение с тази на дете, както и че живее отделно от баща си, създала е собствено семейство, което предполага изградена самостоятелност и възможност да полага грижи сама за себе си. Като е дал превес на факта, че ищцата е на възраст, предполагаща минимална нужда от родителска грижа, без основание въззивният съд е отдал решаващо значение на обстоятелствата, че от 10 години живее в Германия, рядко се връща в България и че е създала собствено семейство. Същевременно, в недостатъчна степен са отчетени установените от свидетелите много добри и близки отношения между починалия и дъщеря му, особено на фона на установеното психично заболяване на майката, обусловило поемане на грижите към децата основно от бащата, както и обстоятелството, че през целия лечебен период от инцидента до смъртта, продължил около четири месеца, именно ищцата е организирала и финансирала лечението на баща си, което е в подкрепа на извод за съществувалата между тях привързаност, независимо, че ищцата живее в чужбина. Също така, в недостатъчна степен е ценено обстоятелството, че след смъртта му ищцата е изпаднала в тежка криза, включително и поради тежкото здравословно състояние на майка й, към която също се е наложило да поеме отговорност. Следователно, в случая са налице специфични обстоятелства, отразяващи се на размера на обезщетението, недооценени от решаващия съд. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 05.01.2018г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 100 000 лв. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 75 000 лв. до 100 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. По гореизложените съображения, лихва върху допълнителното обезщетение не следва да се присъжда. При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество адвокатско възнаграждение над 1 300лв., а въззивното решение – в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество адвокатско възнаграждение над 1 050лв. Касаторката не е заявила искане за присъждане на разноски за настоящото производство, а на ответникът по касация с оглед изхода на спора – уважаване изцяло на касационната жалба, разноски не се следват. На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата от ответното дружество в полза на ВКС държавна такса възлиза на 2 000 лв. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1304 от 07.12.2021г. по в. гр.д. № 1453/2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 43 от 25.02.2021г. по т. д. № 50/2019 г. на Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявения от Н. С. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдения размер от 75 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й С. К. К., както и в частта, с която Н. С. К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение над сумата от 1 050лв., както и в частта, с която е потвърдено Решение № 43 от 25.02.2021 г. по т. д. № 50/2019 г. на Окръжен съд – Видин за осъждане на Н. С. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение над сумата от 1 300лв., вместо което постанови: ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. С. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над 75 000лв. до 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди смъртта на баща й С. К. К. в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018г. ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД,[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.