6 Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр. София, 28 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Спас Иванчев при участието на секретар Марияна Петрова и на прокурор Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1288 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Варна, за възобновяване по този ред на нохд № 4048 / 2016 година по описа на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл. 421, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че по наказателното дело, решено със споразумение, одобрено от съда с определение от 01. 09. 2016 година, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Н. Н. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, са представени неистински доказателства в приложеното свидетелство за съдимост от 18. 08. 2016 година, които имат съществено значение за решаване на делото с оглед приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Претендира се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на окръжния прокурор и моли за неговото уважаване при изложените в същото съображения. Осъденият М. Н. Н. не участва лично в производството пред ВКС, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат К. М., който изразява становище за неоснователност на искането и представя писмени бележки с подробни аргументи в тази насока. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Наказателното дело № 4048/2016 година на Варненския районен съд, чието възобновяване се иска, е решено със споразумение, постигнато между прокурора и защитника на осъдения Н. – адвокат В. и одобрено с определение на съда от 01. 09. 2016 година. Според съдържанието на споразумението, ангажирана е наказателната отговорност на осъдения М. Н. Н. за това, че на 06. 08. 2016 година, в [населено място], управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „П.”, с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на алкохол, с концентрация 1.37 промили, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510”, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, както и десет месеца лишаване от право да управлява МПС, считано от влизане в сила на споразумението и при зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Определението за одобряване на споразумението и прекратяване на производството по делото е постановено на 01. 09. 2016 година, от която дата е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, то попада в обхвата на нормата на чл. 419, ал. 1 от НПК, визираща съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС по реда на възобновяването на наказателните дела на заявено основание по чл. 421, ал. 1, т. 1 от НПК. Поради това и тъй като е направено от страна, която поначало има право да сезира ВКС с искане за възобновяване на делото на това основание съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК и е в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК (постъпило е в първоинстанционния съд на 22. 11. 2016 година), искането е процесуално допустимо. Отделен е въпросът може ли да породи претендираните с него правни последици, което ще бъде обсъдено по съществото на настоящето производство. При тези съображения, възражението на защитата на осъдения, изложени в писмените бележки пред ВКС за недопустимост на искането за възобновяване на делото, следва да бъдат преценени като неоснователни. Разгледано по същество, искането е неоснователно. В него се твърди, че по наказателното дело са представени „…неистински доказателства в … свидетелството за съдимост на осъдения Н., които имат съществено значение за решаването на нохд № 4048/2016 година с оглед невъзможността да бъде приложен чл. 66 от НК”. Внимателният прочит на искането дава основание да се направи извод, че неистинността на визираното доказателство се изразява в извършените в него отбелязвания за настъпили реабилитации по право (непълна по чл. 86, ал. 1 от НК и пълна по чл. 88а от НК) по отношение на двете предходни осъждания на Н., а това, според прокурора, не е правилно по отношение на второто осъждане. Затова съдът не е следвало да одобрява споразумението, което включва приложение на института на условното осъждане и отлагане на изтърпяването на наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години от влизане на споразумението в сила, тъй като осъденият Н. не може да се счита за неосъждан. По делото не съществува спор по фактите относно проведеното производство по реда на Глава двадесет и девета от НПК, относно постигнатото между надлежни страни споразумение за решаване на делото и съдържащото се в него съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. Няма спор също така, че по искане на съда, отразено в разпореждането му за насрочване на делото, е представена справка за съдимост, изготвена от Бюрото за съдимост при Варненския районен съд от 18. 08. 2016 година и приложена в оригинал на л. 15-17 от делото. Към справката, както е поискано от съда, са приложени и два броя бюлетини за съдимост за Н., надлежно заверени от Бюрото (л. 19 и л. 22 от нох дело). В бюлетините са отразени предходните осъждания на Н. по нохд № 4476/2008 година на ВРС и по нохд № 678/2006 година, също на ВРС. Приложено е и заверено копие от удостоверение от 23. 05. 2013 година на Варненската районна прокуратура за изпълнение на наложеното на Н. по нохд № 4476/2008 година наказание „обществено порицание”, което е станало на 17. 06. 2009 година (л. 21 от нох дело). Наличието на удостоверението и неговото съдържание е отбелязано в бюлетина по делото и в справката за съдимост. В изпълнение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 26. 02. 2008 година за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 24/2008 година), в приложените по делото бюлетини за съдимост са отбелязани допълнителните сведения за настъпили реабилитации на лицето. В първия по време бюлетин (по нохд № 678/2006 година) е отбелязана настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1 от НК (т. нар. непълна реабилитация), а във втория по време бюлетин, този за осъждането по нохд № 4476/2008 година, е отбелязана настъпила реабилитация по право по чл. 88а, ал. 1 от НК (т. нар. пълна реабилитация). Както може да се изведе от съдържанието на искането за възобновяване на делото (стр. 2, абз. 4), именно отбелязването в бюлетина за съдимост на Н. по последното нох дело е визирал прокурорът като „неистинско доказателство”, което е фактическото основание на искането с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК. Тези правни съображения не намират опора в закона, съдебната практика и правната доктрина, поради което не могат да бъдат споделени и това е така, защото: Наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК изисква преценка относно няколко обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени, а именно: съществува ли доказателство (писмено, гласно или веществено), събрано в хода на наказателното производство, което се е оказало неистинско, установена ли е неистинността с влязла в сила присъда или чрез разследване и основава ли се постановеният съдебен акт на неистинското доказателство. В конкретния случай, такова доказателство не е налице. Отбелязването на допълнителните сведения в бюлетина за съдимост, извършено въз основа на чл. 17 от Наредбата, посочена по-горе, не е доказателство по смисъла на НПК, т. е. конкретен факт от обективната действителност, установен по безспорен начин по предвидения процесуален ред и свързан с обстоятелствата по делото. То представлява правна оценка за настъпила реабилитация (в случая), която не е задължителна за съда, който е изискал информацията за съдимостта на съответното лице. Напротив, съдът е длъжен, въз основа на отразените данни за осъжданията на лицето, да извърши оценка и формира собствени изводи по приложението на закона в зависимост от конкретния повод – за настъпила реабилитация, за наличие на рецидив, за формиране на съвкупност от престъпления и т. н. На следващо място, установяването на неистинността на доказателството по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК може да стане само с влязла в сила присъда, защото се касае за извършено престъпление (лъжливо или неистинско документиране, лъжествидетелстване, невярно експертно заключение и пр.). Само ако по някаква причина присъда не може да бъде постановена (напр. изтекла давност за наказателно преследване, настъпила амнистия, смърт на дееца или изпадането му в продължително разстройство на съзнанието и др.), неистинността на доказателството може да бъде установена чрез разследване по НПК, както категорично сочи разпоредбата на чл. чл. 422, ал. 2 от НПК (в този смисъл и р. № 470/2009 година на ВКС, І НО, р. № 288/2015 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 44/2014 година на ВКС, ІІІ НО и др.). В случая не е налице влязла в сила присъда и не е проведено разследване по реда на НПК относно което и да било доказателство и за какъвто и да е вид негов порок. Затова окръжният прокурор не може да се позовава на отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, Искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Възраженията на прокурора за неправилно приложение на материалния закон при индивидуализацията на наказанието на осъдения и начинът на неговото изтърпяване, като резултат от допуснати от съда нарушения на процесуалните правила поради неизпълнение на задължението му да одобри постигнато между страните споразумение само ако то не противоречи на закона и морала, както изисква разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, биха могли да бъдат обсъждани само на плоскостта на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, което е различна хипотеза на отмяна и е изцяло в правомощията на главния прокурор (в този смисъл вж. р. № 568/2014 година на ВКС, ІІ НО, р. 411/2015 година на ВКС, ІІ НО и мн. др.). С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Варна, за възобновяване на наказателно дело № 4048 / 2016 година по описа на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл. 421, ал. 1, т. 1 от НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.