Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр.София, 12.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2859 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД против решение № 100006 от 23.2.2020 г., постановено по в. т. д. № 231 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 32 от 14.3.2019 г. по т. д. № 129 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд в частите, с които Х. И., Е. И. и Ц. И. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 швейцарски франка, представляваща част от главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37556 от 22.6.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г. и вместо него е постановено друго решение за осъждане на Х. И., Е. И. и Ц. И. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 118 170 лв., представляваща равностойността на част от дължимата главница в размер на 100 000 швейцарски франка, която левова равностойност е изчислена по курс „купува“ към датата на усвояване на кредита-25.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно 100 000 швейцарски франка, евентуално сумата 167 072 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 швейцарски франка към датата на подаване на исковата молба, или сумата 178 947 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 швейцарски франка към датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
Ответниците по касационната жалба Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И. не вземат становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 100 000 швейцарски франка. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 60908 от 21.12.2021 г. по настоящото дело по два въпроса:
1.Ако дължимата по договор парична сума, която е предмет на предявената искова претенция, е уговорена в чуждестранна валута, може ли съдът да присъди нейната левова равностойност?
2. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в националната валута на страната, а не в чуждестранната валута, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита?
Разрешенията на тези въпроси, съобразени със спецификата на договорите
на „Юробанк България“ АД за потребителски кредити в швейцарски франка, какъвто е и настоящият случай, се съдържат в решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 по описа за 2020 г. на ТК, I ТО на ВКС. В това решение е прието, че предвидената в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне позволява на страните по договор за кредит да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната /евро/. Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове в лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита определя основната, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, въз основа на подадени от кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита и молба за превалутиране, не обуславя извод, че договорът е сключен в български левове и че кредитът е предоставен в националната валута. В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решения №136 от 20.01.2021 г. по т. д. №1467/2019г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, №168 от 29.01.2021 г. по т.д.№2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и №170 от 16.03.2021 г. по т.д.№1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. В случая в договора за кредит е уговорено предоставяне на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Съставено е приложение №1 към същия договор за кредит, в което изрично е фиксирана датата на усвояване на кредита - 25.06.2008г. и е посочено, че към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката е 1,1817, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 177 711 швейцарски франка. При тези уговорки между страните се налага изводът, че механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. Следователно, клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 и чл.2, ал.1 и ал.4 относно валутата, в която се договаря кредитът и които касаят основния предмет на договора и са ясни и разбираеми.
Клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит обаче е неравноправна в частта, с която се предвижда, че служебното превалутиране на средствата на кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката се осъществява по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, като при липса на посочена друга дата за приложим следва да се приеме курсът „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането. Тази клауза следва да се обсъжда във връзка с чл.22, ал.2 и чл.24 от договора. В чл.24 кредитополучателят е декларирал, че е „запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.22 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит“. С посочената договорна клауза кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл. 24, ал. 2 от договора ищците са декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 22 – чл. 24 от договора и са съгласни с настъпването им. В частта й, с която се предвижда приложение на курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора се явява проявление на поетия от кредитополучателя валутен риск.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП изисква клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В частта, предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, клаузата чл.6 ал.2 не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Няма доказателства, че банката – касатор е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно информиран по смисъла на тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дадено от СЕС. Кредитополучателят е физическо лице – потребител и е икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск / в този смисъл решение №168 от 29.01.2021г. по т.д.№2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №170 от 16.03.2021г. по т.д.№1901/2019г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/
Липсват доказателства, че банката е представила на кредитополучателя необходимата информация и че му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове, въз основа на които да вземе решение, основано на добра информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута. По този начин банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите на чл.6, ал.2 / в частта за приложимия при служебното превалутиране курс/, клаузите на чл.22 ал.2 и чл.24 са довели до значителна неравнопоставеност между страните. Уговорката на чл.22, ал.1 от договора не може да обоснове различен извод, тъй като упражняването на възможността за превалутиране на кредита е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси. Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло валутният риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т.18 /ред. преди изм. с ДВ, бр.57 от 2015 г., т. е. към момента на сключване на договора/. Предвид изложеното и на основание чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 6, ал.2 / в частта за приложимия при служебното превалутиране курс/ и чл. 24 ал.1 са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени в договора за кредит в чуждестранна валута, последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от преминаване на валутния риск върху него, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност и създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро за съответния ден на превалутирането и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и да се изпълнява и без частта от клаузата на чл.6, ал.2, преценена като неравноправна и без клаузите на чл.22 и чл.24 от договора, тъй като се запазват съществените задължения на страните по договора за банков кредит – задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 / частично/, чл.22 ал.2 и чл.24 от договора, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността в швейцарски франкове в лева по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора.
В обобщение отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване са, че кредитът е бил уговорен в швейцарски франка и следва да бъде върнат в уговорения размер и валута, но поради нищожността на клаузите на чл.6, ал.2 в частта за приложимия при служебното превалутиране курс, както и на чл.22, ал.2 и чл.24 от договора, кредитополучателят дължи връщане на равностойността на кредита в швейцарски франкове в лева по първоначално определения курс, тоест-по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
„Юробанк България“ АД е предявила срещу Х. И., Е. И. и Ц. И. частичен иск за солидарно заплащане на 100 000 швейцарски франка от общо дължимата според банката сума в размер на 205 462,74 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37556 от 22.6.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г., след като е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Плевенският окръжен съд е уважил иска изцяло, като е осъдил ответниците да заплатят солидарно 100 000 швейцарски франка. Великотърновският апелативен съд е приел, че съгласно чл.6, ал.2 и чл.24 от договора между страните връщането на кредита следва да се извърши в швейцарски франкове, но тези клаузи са нищожни, тъй като са неравноправни поради поемането на валутния риск изцяло от потребителите. Ето защо е счел, че ответниците дължат връщане на левовата равностойност на 100 000 швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, която равностойност възлиза на 118 170 лв. Затова е отменил първоинстанционното решение и е присъдил на банката 118 170 лв. вместо 100 000 швейцарски франка. От разрешенията на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване следва, че посредством клаузите на чл.6, ал.2 и чл.24 от договора банката е прехвърлила върху потребителите изцяло икономическия риск от промяната на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева за дълъг период от време. Това е сторено, без на потребителя да се предостави информация за евентуално значителните финансови загуби, които би могъл да претърпи. С такава информация банката като специализирана финансова институция би следвало да разполага, за разлика от потребителя, който въпреки декларацията си в чл.24 от договора не е разбирал икономическите последици от промяната на валутния курс на швейцарския франк. Следователно тези клаузи като неравноправни са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗПП. Договорът за кредит се запазва, но кредитополучателите и поръчителят дължат връщане на равностойността на главницата в швейцарски франкове по първоначално определения курс, тоест-по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. В случая съгласно приложение № 1 датата на усвояване на кредита е 25.06.2008 г., а курсът на банката на швейцарския франк към лева е 1,1817, поради което дължимата от ответниците сума по частично предявения иск за 100 000 швейцарски франка възлиза на 118 170 лева, както е присъдена с обжалваното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Великотърновския апелативен съд съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100006 от 23.2.2020 г., постановено по в. т. д. № 231 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 32 от 14.3.2019 г. по т. д. № 129 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд в частите, с които Х. И., Е. И. и Ц. И. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 швейцарски франка, представляваща част от главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37556 от 22.6.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г. и вместо него е постановено друго решение за осъждане на Х. И., Е. И. и Ц. И. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 118 170 лв., представляваща равностойността на част от дължимата главница в размер на 100 000 швейцарски франка, която левова равностойност е изчислена по курс „купува“ към датата на усвояване на кредита-25.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: