1 Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 06.01.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ІІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 608/2015година. Производството е по реда на чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК Образувано е по молба на В. С. М. чрез адв. Н. С. от САК за отмяна на влязло в сила решение по гр.дeло 26385/2009г по описа на СРС 47 състав , по същество се иска отмяна на решение № 3831 от 23.05.2013г по гр.д № 6422/2011г на СГС ,допълващото го решение от № 5413 от 11.07.2013г и решение за поправката му от 19.11.2013г по същото въззивно дело. Твърдението на молителката е за ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно че след влизане в сила на решението в осъдителната му част , за присъдените в полза на първоначалния ищец В. Н. М. 7350 евро обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от прекратяване на договор за наем на недвижим имот – офис №2 на първи жилищен етаж от сграда на [населено място], последният е предприел принудително изпълнение срещу нея . В своя молба от 12.12.2013г до съдебния изпълнител е направил признание за правата на собственост на молителката В. С. М. в процесния имот, като го е посочил за възбрана до 1 / 2 идеална част. Обстоятелството обуславя отмяна на решението , тъй като в исковата молба същият е твърдял да е изключителен собственик на този имот и затова го е отдавал под наем , съответно е пропуснал ползи след прекратяване на наемния договор. Приложена е молба вх. № 84014/12.12.2013г на В. Н. М. до ЧСИ Д. В. за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист от 20.11.2013г , издаден въз основа на атакуваното решение .В молбата е поискано налагане на възбрана на 1 / 2 ид. част от същия имот - офис №2 с принадлежащите му помещения като „ недвижим имот на длъжника” Ответникът в производството В. Н. М. е заявил чрез своя пълномощник адв. А. С. отговор , че молбата е неоснователна. Няма новооткрито обстоятелство , съществувало преди постановяване на решението , което да не е било известно . Няма и документ, който да доказва някакво признание , тъй като в приложената молба не обективира извънсъдебно признание. Молбата за образуване на изпълнително дело с налагане възбрана върху имота, за който молителката преди това се е снабдила с констативен нотариален акт, не изключва правата на взискателя по изпълнението на влязлото в сила решение. Соченото от молителката обстоятелство, както и съдържанието на молбата от 12.12.2013г не е от съществено значение за делото. Решението , чиято отмяна се претендира, е постановено по иск на основание чл. 45 ЗЗД, а не по спор за собственост. Към отговора на молбата за отмяна и допълнително в съдебно заседание се прилагат удостоверение от 19.01.2015 на ЧСИ Д. В. и други документи по изпълнителното дело , образувано въз основа на влязлото в сила осъдително решение на Софийски градски съд Прилага се и удостоверение за висящо гр.д № 16075/2006г на СРС 47 състав с предмет спор за собственост относно същия недвижим имот , между същите страни. Прилага се и постановеното решение от 10.07.2015г на Софийски районен съд , 47 състав по същото дело,което не е влязло в сила . Изтъкват се констативен нот. акт №91 от 29.04.2013г по нот.д. №70/2013г на нотариус М. , с който акт настоящата молителка се е снабдила, въпреки висящото дело за собственост относно 1 / 2 ид. част от имота Прилагат се два нотариални акта от 2013г , с която М. е ипотекирала имота . Искането на взискателя по присъденото парично вземане в молбата от 12.12.2013г е за налагане на възбрана върху този имот ,предвид действията на М. и няма как да представлява признание на факти за нейни права по отношение на собственост , която продължава да е предмет на съдебен спор.Представя се писмена защита.Претендират се разноски Молбата е допусната до разглеждане с определение №131 от 14.04.2015г от настоящия състав на ВКС ІІІ г.о. Като взе предвид изложеното в молбата, Върховният касационен съд ІІІ г.о намира същата за неоснователна : На първо място молителката не установява наличие на последващо , след постановяване на решението по делото извънсъдебно признание на конкретен факт, обективирано в писмено изявление на другата страна и поради това документ с доказателствено значие по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Доводът на молителката ,че щом твърденията на другата страна относно нейните права не се заявяват еднакво в съдебни производства с различен предмет ,това обуславя извод за направено признание , не може да бъде споделен.На следващо място, искането за налагане възбрана от съдебния изпълнител като обезпечение, не изключва твърденията на ищеца В. Н. М. в исковата молба във връзка с облигационното право,на което съдът е дал защита с атакуваното по реда на отмяната съдебно решение. Молбата на М. от 12.12.2013г до ЧСИ Д. В. обекткивира единствено искането на същия като взискател, съдебният изпълнител да обезпечи вземането по изпълнителния лист чрез възбрана върху тази идеална част от имота , която според цитирания в нея титул (констативен нот.акт №91 от 29.04.2013г,т.І,по н.д. №70/2013г на нотариус М.) принадлежи на длъжника В. М. , макар това да е предмет на съдебен спор между същите страни . Фактът , чието признание молителката неоснователно съзира в изходяща от другата страна молба , поначало не е от значение за правилността на решението, чиято отмяна се претендира в частта по първоначалния иск, предявен и уважен срещу нея на основание чл. 45 ЗЗД. За преценката на съда относно противоправния характер на действията на ответницата по иска и понастощем молител В. М., изразяващи се в неправомерно прекъсване електрозахранването на процесния офис на 26.03.2009г и препятстване на възстановяването му за исковия прериод, правата на собственост върху имота не са от значение. В случая те не са от значение и за обезщетената с решението пропусната полза за ищеца , владял имота и отдавал го под наем до прекъсване на електороснабдяването. Действията на М. са довели до прекратяване на наемния договор с фирмата наемател на офиса ,до пропусната полза за наемодателя в размер на наема ,който същият би получил, без значение дали последният е изключителен собственик.Спорните твърдения на страните за това дали В. Н. М. е изключителен собственик на процесния имот ,или имотът е съсобствен , не са преценявани от съда като обстоятелства с решаващо значение при деликта и не са обстоятелства от значение за правилността на решението , чиято отмяна се иска . Дори да бяха налице ясно декларирани противоположни твърдения на В. Н. М. по въпроса за правата в собствеността (което не е така ), няма основание да се предпостави друг резултат в рамките на приключилия спор по иска за обезщетение на вреди , представляващи конкретната присъдена пропусна полза за него . По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Следва да бъдат присъдени разноски на ответника в производството , установени в размер на 1 500 лева Водим от горното, Върховният касационен съд,ІІІ г.о Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. М. на основание 303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 3831 от 23.05.2013г по гр.д № 6422/2011г на Софийски градски съд ,допълнено с решение № 5413 от 11.07.2013г и поправено с решение от 19.11.2013г по въззивно гр.д № 6422/2011г. на Софийски градски съд . Осъжда В. С. М. да заплати на В. Н. М. сумата 1 500 лева разноски в настоящето производство ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.