Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 22 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 163 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия В. М. Д., чрез неговия адвокат Г. З., с която се възразява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и се иска оправдаване по предявеното обвинение. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, а адв.З. – поддържа жалбата. Частните обвинители Р. С., Н. Д. и Д. Н., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им – адв.В. Д. изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също не намира основания за намеса на третата инстанция. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 5108/10 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Д. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1, чл.55, ал.1, т.2, чл.2, ал.2 НК на глоба в размер на 3000 лева, както и да заплати направените по делото разноски. С решение № 379 от 10.11.2011 г., постановено по внохд № 728/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София изменил посочената присъда, като оправдал подс.Д. за това да е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП; намалил наложеното наказание глоба на 1000 лева; произнесъл се по разноските по делото, а в останалата част – потвърдил присъдата на СГС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Въззивното решение се оспорва, като се твърди, че при разглеждане на делото са допуснати касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. От съдържанието на жалбата е видно, че са посочени данни в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като при тази констатация, очевидно жалбоподателят претендира нарушението на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, като последица от допуснати съществени нарушения на процесуални правила. 1.Възражението за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не намира опора в данните по делото и поради това е неоснователно. Показанията на св.К.А. ведно със заключението по графическата експертиза установяват несъмненно, че на протокола за оглед на местопроизшествие (т.1, л.6 от досъдебното производство) не се установява подпис на К.А., посочен в него като поемно лице. При тези констатации въззивният съд правилно е изключил коментирания протокол от доказателствените източници. Защитата счита, че САС „странно е санирал този протокол”, като игнорира, че всички факти от кръга по чл.102 НПК могат да бъдат установявани посредством предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, без ограничение. Достатъчно е само да се сравнят данните, които произтичат от протокола за оглед на местопроизшествие, с данните, които произтичат от множеството други доказателствени източници – показанията на свидетелите Р.С., Д.Н., Н.Д., Д.В., Л.Н., К.А., В.В., А.Г. и Т.П., за да се установи, че само дължината на спирачните следи в размер на 13,60 метра по протокола за оглед са в основата на всички експертни заключения, респ. са послужили за установяване величината на скоростта на движение на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия. Жалбоподателят е прав, че след като цитирания протокол е изключен от материалите по делото, доказателствата, които произтичат от него не могат да се ценят от решаващия съд. От посочената група свидетели обаче, в частност от показанията на св.К.А. и В.В. (л.41 и 43 от първоинстанционното наказателно дело) се установява дължина на спирачните следи от 18 до 20 метра. Последното обстоятелство, свързано с формулата за изчисляване на скоростта на движение на МПС, определено очертава движение със скорост значително над 60 км.час, а не в рамките на разрешената - 49,53, както и значителни промени на останалите детайли, предмет на изследване от експертите – опасна зона, отстояния и пр., които обаче утежняват отговорността на жалбоподателя, който единствен е инициирал настоящата касационна проверка. Съдът не е допуснал нарушение с това, че е дал вяра на експертното заключение по повторната, петчленна, комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, а е отказал доверие на експертното заключение по тричленната комплексна – виж чл.154, ал.1 НПК. По-важно е това, че мотивите на въззивното решение указват на изпълнение на задължението, произтичащо от чл.154, ал.2 НПК, като настоящият състав на ВКС споделя изцяло съображенията в тази насока. Що се отнася до възражението, че навлизането от страна на подсъдимия в насрещната лента за движение е „преекспонирано ненужно” от съда по същество, ВКС намира за необходимо и достатъчно само да добави, че изложените от САС в тази насока съображения са изцяло съобразени с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 106/82 г. на ОСНК на ВКС, които са задължителни и за настоящия състав на ВКС. 2.В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, последният е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК. 3.Наложеното наказание, при горната забележка, не е явно несправедливо. При тези съображения ВКС не намери основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение. Водим от това на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379 от 10.11.2011 г., постановено по внохд № 728/11 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: