4 Р Е Ш Е Н И Е №279 [населено място], 02.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 598 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Г. К. М. от [населено място] с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 104 от 05.01.2011г. по гр.д. № 2304/2008г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 221 от 12.07.2011г. по гр.д. № 287/2011г. на Благоевградски окръжен съд. Като основание за отмяна молителят сочи новооткрити писмени доказателства, с които се е снабдил на 20.03.2012г. след влизане в сила на решението. Това са молби на неговата сестра С. К. К., адресирани до [община] и касаещи деактуването на имота, както и отговори на общината на тези молби. Представена са и молби, изходящи от молителя М. и отговори на [община]. От тези доказателства, според молителя, се установява, че той е оспорвал владението на [община], поради което тя не е могла да придобие спорното жилище по давност както е приел съда. Насрещните страни В. В. Г. и А. М. Г. оспорват молбата. Претендират разноски. П. страна в процеса [община] е представила писмен отговор с изразено становище за неоснователност на молбата. С определение № 298 от 21.09.2012г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Молителят е ищец по гр.д. № 2304/2008г. на Благоевградски районен съд по предявен иск по чл. 108 ЗС срещу А. и В. Г. с участието на подпомагаща страна [община] относно апартамент с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. Ищецът с легитимира като собственик на първи етаж от жилищната сграда в парцел * от кв. * по плана на Б. въз основа на учредено право на строеж от В. М. и С. М. с нотариален акт от 1968г. През 1975г. по реда на З. /отм./ парцелът е отчужден в полза на държавата от лицата К. М., В. М., С. М. и Г. М. като Г. М. е получил в обезщетение тристаен апартамент и гараж. В заповедта за отчуждаване не е посочена намиращата се в имота сграда, но тя е била оценена и завзета. Собствеността върху поземления имот е възстановена на С. М. и В. М. в размер на по * ид.ч. за всяка от тях, като по-късно В. М. е прехвърлила на Г. М. своята * ид.ч. от */* ид.ч. от поземления имот. [община] е съставила акт за общинска собственост на жилището на първия етаж от сградата, което е предмет на настоящия спор и го е прехвърлила на ответниците Г. с договор за продажба от 25.06.2008г. Съдът е приел, че общината не е могла да придобие жилището по пътя на отчуждаването, тъй като сградата не е посочена в заповедта за отчуждаване, но общината е придобила собствеността чрез давностно владение в периода от 22.11.1997г. съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ до 22.11.2007г. С оглед на това с извършената сделка общината е прехвърлила надлежно на ответниците правото на собственост върху имота. По тези съображения искът за собственост на ищеца Г. М. е отхвърлен. С определение № 169 от 05.03.2012г. по гр.д. № 1093/2011г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Видно, че по време на висящността на процеса ищецът, заедно със сестра си С. М. е предявил иск по чл. 33, ал.2 ЗС против [община] и ответниците А. и В. Г. за изкупуване на процесното жилище, продадено от общината без да е предложено на съсобствениците на земята. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая молителят представя следните доказателства: 1/ молба от 2.11.1995г. от С. К. К. /негова сестра/ и В. К. М. /негова майка/ до [община] за деактуване на отчуждения имот - дворно място и * ид.ч. от жилищна сграда; 2/ молба от същите молители до [община] от 08.04.1998г. за деактуване на * ид.ч. от поземления имот; 3/ молба от С. К. и В. М. за изменение на регулацията на парцела; 4/молба от С. К. и В. М. до [община] от 15.09.1998г. за разрешаване закупуването на * ид.ч. от парцела и за предаване на сградата; 5/ отговор на [община] до С. К. и Г. М. от 27.03.2008г. във връзка с предложението им за прекратяване съсобствеността върху УПИ *, в което се сочи, че двете сгради в имота са частна общинска собственост; 6/ Заповед № 1592 от 29.05.2001г. на [община] за изменение на застроителния план чрез завишаване етажността на сградата по молба на С. К.; 7/ отговор на [община] до С. К. и Г. М. от 10.10.2008г. във връзка с молбата им за спиране на процедурата по продажба на общински недвижим жилищен имот от наематели; 8/ писмо на [община] до същите лица от 09.07.2007г. по повод взети решения от Общински съвет за продажба на общински жилища по молби на наематели; 9/ молба от Г. М. и С. К. до [община] от 06.02.2008г. за спиране процедурата по продажбата на имота; 10/ молба от Г. М. от 02.10.2008г. за предаване владението върху жилището; 11/ отговор на [община] на последната молба. Видно, че голямата част от тези доказателства представляват разменена кореспонденция между В. и С. М., от една страна и [община], от друга страна, във връзка с възстановяването на собствеността върху поземления имот, промяна на регулационния план и прекратяване на тази съсобственост. Тези доказателства са неотносими към спора за жилището. Друга част от доказателствата представляват молби на молителя и сестра му С. М. до общината за връщане на жилищната сграда и за спиране на продажбите на жилищата на наематели. Те имат отношение към настоящия спор за жилището, но не са от съществено значение за решаването му доколкото не установяват обстоятелства, които ищецът е твърдял в процеса, но не е могъл да докаже поради липса на съответните доказателства. Поддържаната от ищеца теза е, че не е загубвал собствеността върху жилището и общината не е могла да го прехвърли на ответниците валидно чрез правна сделка. Доводи във връзка с възражението на ответниците за придобивна давност ищецът не е навел. Поради това доказателствата, че е искал връщане на сградата и че се е възпротивил на извършваната продажба не са относими към твърденията му. Отмяната по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК не може да се използва като средство за поправяне на виновните пропуски на страната, за която е неизгодно съдебното решение. Отделно от това не може да се приеме, че молителят е бил възпрепятстван да представи тези доказателства, доколкото става въпрос за негова кореспонденция с Общината. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход ответниците по молбата В. и А. Г. имат право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 370 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. М. от [населено място], [улица], вх.А, ет.21, ап.81а с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 104 от 05.01.2011г. по гр.д. № 2304/2008г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 221 от 12.07.2011г. по гр.д. № 287/2011г. на Благоевградски окръжен съд. ОСЪЖДА Г. К. М. да заплати на А. М. Г. и В. В. Г., двамата от [населено място], [улица], ет.1 сумата 370/триста и седемдесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: