Р Е Ш Е Н И Е № 514 гр.София, 3 януари 2013год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП ЮЛИЯНА ПЕТКОВА, като изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1727/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по ИСКАНЕ на осъдения А. К. И. чрез неговия защитник – адвокат К. К., за възобновяване на ВНОХД № 41/2012 год. на Окръжен съд, гр.Пазарджик и НОХД № 654/2010 г. по описа на Районен съд, гр.Пазарджик, и отмяна на постановените по тях решение и присъда. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК. Претендира се, че осъденият е бил признат за виновен в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като е извършено превратно тълкуване на доказателствата, довело до неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се твърди явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане да се възобнови наказателното производство, да се отмени въззивното решение и да се оправдае осъдения или да се приложи чл. 66, ал.1 НК, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият А. И. не се явява , редовно призован. Защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Твърди, че и двете съдебни инстанции не са се съобразили със задължителните за тях предписания в ППВС № 8/78 год. Частната обвинителка С. С. Д. се явява лично. За нея и за частната обвинителка Д. Т. Т. се явява адвокат Д. В., който оспорва основателността на искането за възобновяване, поради което заявява, че следва да се остави без уважение. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕ НА ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда № 292 от 03.12.2011г., постановена по нохд № 654/2011г. по описа на Пазарджишки районен съд подсъдимият А. К. И. от [населено място] е признат за виновен в това, че с цел да набави за [фирма] /в последствие Е./ имотна облага в общ размер на 334 678.95 лева, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, през есента на 2007г., е възбудил и до началото на месец юни 2010г. е поддържал заблуждение у различни лица: И. Д. Т., Д. Т. Т. и Г. Т. Т., С. С. Д., всички от [населено място] и у А. Й. И. от [населено място], че след като същите се разпоредят със своите собствени вещи : недвижим имот и пари в брой, в негова ползва, ще получат различни самостоятелни недвижими обекти, жилищни и търговски, в новострояща се жилищна сграда в УПИ X-495, КВ.38, по плана на [населено място], намиращ се в същия град на [улица], и с това им е причинил имотна вреда в големи размери – общо 334 678.95 лева, по деяния разделени, както следва: 1. През есента на 2007г. в [населено място], с цел да набави за [фирма], представлявана от него, имотна облага в размер на пазарната стойност на УПИ X-495, КВ.38, по плана на града, намиращ се в [населено място], [улица], е възбудил и до пролетта на 2010г.е поддържал у И. Д. Т., Д. Т. Т. и Г. Т. Т., трите от [населено място], заблуждение, че след като придобие от тях посочения по-горе УПИ и построи в него пететажна жилищна сграда, ще им прехвърли собствеността на 2 апартамента и 1 търговски обект, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с това им е причинил имотна вреда на трите в общ размер на 125 000 лева, като причинената вреда е в големи размери; 2. През лятото на 2008г. в [населено място],с цел да набави за [фирма], собственост и представлявана от него, имотна облага в размер на 130 000 лева,е въвел в заблуждение С. С. Д. от [населено място] и до средата на м.”май”2010г. е поддържал заблуда, че след като построи пет етажна жилищна сграда в УПИ X-495, КВ.38, по плана на града,намиращ се в [населено място], [улица], ще прехвърли й собствеността на 1 апартамент и 2 магазина,а в последствие по промяна на договорките само 3 магазина, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с това е причинил имотна вреда на С. С. Д. в размер на 120 000 лева и [фирма], представлявано от С. С. Д. в размер на 10 000 лева или общо 130 000 лева , като причинената вреда е в големи размери и 3. На 28.01.2009г., в [населено място], с цел да набави за [фирма] собственост и представлявана от него, имотна облага в размер на 79678.95 лева /левовата равностойност на 40861 евро/ е въвел в заблуждение А. Й. И. от [населено място] и до началото но месец юни 2010г. е поддържал същото у него, а именно, че след построяването на масивна жилищна сграда в УПИ X-495, КВ.38, по плана на града, намираща се в [населено място] на [улица], ще прехвърли на И. собствеността върху апартамент № 7,ет. 3, със застроена площ от 86.94 кв.м., без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността и с това е причинил имотна вреда на А. Й. И. в размер на 79678.95 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 209 ал.1 във връзка с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 ал.1 НК Е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.61,т.3 от ЗИНЗС е определен общ първоначален режим в Затворническо общежитие от открит тип на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия И.. Подсъдимият И. е осъден и да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – П., разноски по делото в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, както и да заплати разноски по делото по сметка на Районен съд – Пазарджик в размер на 15 /петнадесет/ лева. С решение № 127/01.08.2012 год. Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия, по внохд № 41 по описа за 2012 година , образувано по протест на прокурор от РП гр.Пазарджик и по жалби от частните обвинители и от защитата на подсъдимия, въззивната инстанция е изменила присъда № 292 от 03.12.2011г.по нохд № 654/2011г. по описа на Пазарджишки районен съд, като е увеличила наложеното на подсъдимия А. И. наказание ОТ ДВЕ, НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА., а в останалата част – присъдата е потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Искането за възобновяване е допустимо - подадено е от процесуално легитимирана страна, в изискуемия се шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на влязъл в сила съдебен акт, посочен в чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Както в искането за възобновяване, така и в представените писмени бележки, защитникът на осъдения посочва като основен аргумент несъобразяването на присъдата и решението със задължителните указания, дадени в ППВС № 8/78 год., съгласно което измамата е възможна само ако облагодетелствалият се е физическо лице. Според защитата, престъплението е несъставомерно, ако облагата е получена от юридическо лице, каквото фактическо положение е изведено под признаците на престъплението по чл.209, ал.1 НК, съгласно обвинението и приетото от инстанционните съдилища по делото. Възражението е неоснователно. ППВС № 8/78 год. е създадено по времето, когато цялата Глава пета на НК, в която се е намирал и Раздел ІV „Измама”, се е отнасяла за престъпления против социалистическата собственост / спр. заглавието й е изменено с ДВ, бр.10, от 1993 год. в „Престъпления против собствеността”/. Предмет на тълкуване в цитираното постановление е съдържанието на признаците на състава на престъплението „документна измама”, чийто непосредствен обект на защита е социалистическата обществена собственост. Деянията по чл. 212 НК са имали за предмет - посегателството върху обществена собственост, доколкото в стопанската дейност и в съответстващия й документооборот са участвали само държавни /или друг вид обществени/ юридически лица, но не и ЮЛ с частен капитал. Затова, документната измама поначало е била възможна само в отношения, в които по необходимост са участвали само социалистически /или други обществени/ организации. Частни юридически лица не е имало, а физическите лица не са развивали самостоятелна търговска дейност. Неистинските , с невярно съдържание или преправени документи – средство за извършване на този вид измама са били правно значими и са пораждали задължение за предприемане на разпореждане, без правно основание, само спрямо имущество, което е социалистическа собственост от лицата, упражняващи фактическа и/или юридическа власт върху това имущество, и то само в полза на физическо лице. Формата на собственост за всички юридически лица е била само държавна /или друга обществена/. Затова, при преминаване на имущество от една организация в друга не е имало смяна на собственика, поради което не е имало и няма вреда, респ. престъплението измама не е било възможно да бъде осъществено. Т.е., измамата, при предходните обществено-икономически условия е била възможна само тогава, когато общественото имущество преминава от патримониума на държавната стопанска организация във владението и разпореждането единствено на физическо лице. Тези три предпоставки: първо, посегателството е върху собствеността на държавата, второ, юридическите лица са само държавни, и трето, в стопанската дейност и документооборота участват само юридически лица, по необходимост са изключвали възможността от документната измама да се облагодетелства едно ЮЛ/ юридическо лице/ за сметка на друго ЮЛ, тъй като всички те са извършвали дейността си върху имущество с един собственик, поради което липсва засягане на непосредствения обект на защита на обществените отношения по Глава пета. Следователно, ВС на РБ в цитираното ПП№8/78 год. е направил единствения верен и възможен към онзи момент извод, че под облагодетелстване на „другиго” в текста на чл. 212, ал. 2 НК, в редакцията преди 1993 год. , се има предвид единствено и само физическо лице. Не случайно, с изменението на текста на чл. 212, ал. 2 НК с ДВ, бр.27 от 2009 год. е разширено правното съдържание на понятието и в кръга на неправомерно получаващите чуждо движимо или недвижимо имущество е въведено и „друго юридическо лице”.Този подход на законодателя при новите икономически условия в страна е напълно съответен на нуждите от правно регулиранена новите обществени отношения. Съдържанието на термина „другиго” в състава на чл. 209, ал. 1 НК никога не е пораждало противоречиво тълкуване както в доктрината , така и в практиката относно неограничения обхват на лицата, които законът определя като получатели на имотната облага. В противен случай, той щеше изрично да очертае границите на неговото съдържание. От граматическото, семантическото и логическото съдържание на термина, „другиго” може да бъде както физическо, така и юридическо лице в цялото многообразие на участието на субектите в гражданския оборот. Нещо повече, еднаквите думи и термини в закона задължително трябва да имат и еднакво съдържание. Следователно, съдържанието на терминът „другиго” се отнася и за всички останали текстове на НК. С тези си разсъждения настоящият състав на ВКС не споделя мнението на въззивната инстанция, че изразът „за другиго” има едно значение по чл. 212, ал. 2 НК и друго значение по чл. 209 НК. По настоящето дело обаче обстоятелствата са коренно различни. Облагата е настъпила в полза на частно юридическо лице за сметка на физическите лица. Има преминаване на собствеността от един патримониум в друг. Налице е смяна на собственика. Засегнат е защитеният от нормите на тази глава обект. Не може да се приеме и становището на защитата за наличие само на гражданскоправни отношения между осъдения и пострадалите. Умисълът за измамата е изследван задълбочено от съда като са анализирани всички фактически данни, обективиращи съдържанието на вината - субективното отношение на осъдения към деянието и неговите последици, както и специалната цел при осъществяване на деянията в единното продължавано престъпление. Начинът, по който осъденият И. е приключил отношенията си с всички потърпевши: докато още е поддържал у тях убеждението, че ще получат имотите си като ги е водел на обекта и е обсъждал детайлите с тях и ги карал да избират обзавеждане, да газифицират, дори насрочвал дати за продажбите, подсъдимият е провел преговори с други лица, подготвил нужните документи и им е продал обектите, предназначени за пострадалите. В същия ден е продал и дружествените си дялове на друго лице, като е изтеглил парите и е закрил сметките на фирмата, изключил телефона си и заминал зад граница. Тези обективни фактически данни правилно са изведени като изначална липса у подсъдимия на намерение за изпълнение на уговореното с всеки от пострадалите за придобиването на имоти от тях в строящият се обект. Придаването на гражданскоправна форма на отношенията с пострадалите – сключените споразумения и договори са само средство за въвеждането и поддържането на заблуждението у тях, че И. ще им прехвърли собствеността върху имотите. Доводът за съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждането на делото, не намира опора в материалите по делото. Въззивната инстанция е дала аргументиран отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на всяко възражение на защитата във връзка с оспорване на елементите на инкриминираното деяние. Твърди се, че не са опровергани твърденията на осъдения, че лично е предал сумата 40 000 лева на потърпевшата И. Т.. Окръжният съд не е приел твърденията за истина. Изложил е подробни мотиви и аргументи, които следва да бъдат споделени. Съдилищата по фактите са обсъдили данните, че трите свидетелки Т. категорично са отрекли да са получавали пари по сделката за продажба, оформена в нотариален акт от 01.11.2007г. Съдилищата са се аргументирали защо са приели тези доказателствени източници за достоверни, тъй като не съществуват данни свидетелките да желаят да се възползват от случая и да получат допълнително, макар неследващо им се, имущество. По делото е приложен договора - споразумение от 01.11.2007г., по силата на който [фирма] е трябвало след построяването на жилищната сграда да прехвърли на свидетелките Тинови собствеността върху самостоятелни обекти - два апартамента и магазин. Този договор безспорно доказва, че такива уговорки между страните е имало. Съдилищата по фактите са дали отговор защо не са приели за достоверни обясненията на подсъдимия. Налице са противоречиви твърдения на осъдения И. относно даване на пари на свидетелите Т. : в очната ставка твърди, че дал парите пред къщата на Т., а малко преди това, в същото съдебно заседание на 20.03.12г., пред съда е заявил, че даването на парите станало вкъщи. И още: от една страна И. твърди, че Т. до последния момент на сключване на договора пред нотариус променяли мнението си дали искат обезщетение или ще продадат парцела си. В същото време твърди, че дал 40 000 лева в брой на И. Т. и това било станало вечерта преди сделката и без да вземе разписка. Правилно окръжният съд е преценил, че плащане не може да има преди да има яснота каква ще е сделката, както и че е напълно нелогично платецът да не се сдобие с разписка. Житейски абсурдно е Т. да продадат имота си на три пъти по-ниска цена. Има и редица други аргументи, подробно описани в мотивите на съда, които настоящият състав приема и не счита за нужно да повтаря. По подобен начин окръжният съд пространно, задълбочено и мотивирано е отговорил и на възражението на защитата за липса на вреда спрямо пострадалата С. Д.. Настоящият състав на ВКС напълно възприема доводите на съда, без да ги повтаря в пълен обем, но като изтъква най-важните, а те са, че: Свидетелите Д., М. и Г. З. и Р. Д. са установили, че Д. е дала свои 120 000 лева за грубия строеж, защото имала уговорката с подсъдимия да придобие имоти в сградата. Парите са предадени не на подсъдимия, а на Р. Д., като представител на строителната фирма [фирма]. В тази връзка е издадена разписка, приложена по делото, в която е отразена както сумата, така и нейното предназначение – за груб строеж на сграда на [улица], с възложител фирма [фирма]. В подкрепа на този факт е и заключението на съдебно – икономическата експертиза. На страница втора от експертизата се вижда, че в деня на преводите към [фирма], подсъдимият първо е внасял по сметката на дружеството си сумата и след това е превеждал същата на строителната фирма. Това е в пълен синхрон с показанията на посочените свидетели за уговорките плащанията да стават точно по този начин – Д. дава на И. от парите, внесени от Д. и И. ги превежда по сметка на [фирма]. Свидетелите няма от къде да знаят какво е движението на пари по сметката на [фирма]. Доказано е още, че свидетелката Д. е разполагала с тази суми в брой, формирана от различни източници, посочени и описани от съда. Пространните проверка и анализ на доказателствените източници сочи, че не е налице превратно тълкуване, а съвестно, задълбочено и отговорно изследване на събраните доказателства. Не се констатира необходимост от възобновяване на делото и с оглед твърдението за „явна несправедливост” на наложеното наказание. И в тази насока съдът е изложил убедителни доказателства, които също трябва да бъдат споделени. Липсват основания за оценката на същото като „явно несправедливо”, поради което и не се налага неговото намаляване или отлагане на изпълнението по реда на чл.66 НК. Окръжният съд е изложил аргументирани и убедителни доводи по отношение на наказанието. Обществената опасност на деянията на подсъдимия е висока. Отнета е възможността на няколко български граждани да придобият жилище. Загубили са всичките си спестявания, имоти и взетите в заем парични средства. Една от пострадалите е починала – напълно възможно е измамата да е ускорила настъпването на този резултат. Житейската морална укоримост на деянието е изключително висока. Съдът е отчел и обществената опасност на подсъдимия като личност, взел е предвид всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Три години лишаване от свобода е под средния предвиден за престъплението размер на наказанието. Евентуално по-малък срок, както и приложението на чл.66 НК ще бъде неоправдано и прекалено снизхождение, в разрез с целите на наказанието, с превантивната му функция да възпира и превъзпитава. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. И. за възобновяване на ВНОХД № 41/2012 год. на Окръжен съд, гр.Пазарджик и на НОХД № 654/2010 г. по описа на Районен съд, гр.Пазарджик, и за отмяна на постановените по тях решение и присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: