Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                   № 266                                      гр.София, 22.06.2009 г.               Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елияна Караг\озова                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Вероника Имова                                                                                             Борислав Ангелов                            с участието на прокурора Стефка Бумбалова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 178/09 година. Производството е образувано по жалбите на подсъдимите С. В. Т. и Ж. А. С. против нова присъда № 301 от 03.10.2008 год. по внохд № 190/08 год. на Благоевградски окръжен съд. В жалбата изготвена от адв. М се твърди, че присъдата почива на предположения, тъй като авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. Не е доказано, че са отрязани 5 дървета. Не е назначена експертиза, която да установи прясно ли са отрязани, или от един по ранен период. Съдът се е предоверил на заключението на вещото лице, след като не е правило оглед на дървесината. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимите адв. Н в съдебно заседание поддържа жалбата и представя допълнение към нея, в което доразвива тези доводи и оспорва възможността на въззивната инстанция да разпитва свидетелите Д, Д. и Х. , след като пред първата инстанция производството е протекло при условията на чл.371 т.1 НПК и подсъдимите не се съгласили да бъдат разпитвани. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Фактическата обстановка е правилно установена и авторството на деянието е доказано. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 368 от 26.02.2008 год. по нохд № 1020/07 год., Районен съд-Разлог е признал подсъдимите С. В. Т. и Ж. А. С. за невинни по повдигнатото срещу тях обвинение-за престъпление по чл.325 ал.3, т.4, вр. с ал.1, пр.1, 4 и 5 НК, вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.28 ал.1 НК за Т. и вр. с чл.29 б.”б” НК за С. , като за оправдани по тези обвинения. По протест на прокурора е постановена нова присъда, предмет на разглеждане, като посочената е отменена изцяло и подсъдимите С. татарски и Ж. С. за признати за виновни в извършено престъпление по чл.325 ал.3, т.4,, вр. с чл.20 ал.2, чл.28 ал.1 и чл.54 НК и са осъдени както следва: подс. Т. на една година и шест медеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим и глоба от 5 000.00 лв., а подс. С. на две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим и глоба в размер на 6 000.00 лв. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В жалбите се поддържа, че направените от въззивната инстанция нови фактически изводи за обективната и субективна с. на престъплението, не са подкрепени от доказателствата по делото. По същество в жалбата се оспорва достоверността на доказателствата въз основа на които са установени фактическите положения от въззивната инстанция от предмета на доказване. То не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд. Доводите за необоснованост на съдебния акт, чрез различна от защитата интерпретация и игнориране на доказателствените източници в жалбата, са извън обсега на касационната проверка. Може да се уважи такова оплакване само ако касационния съд констатира, че са допуснати съществени и груби нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и когато фактическите и правни изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В разглеждания случай при проверката на присъдата, не се установи да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика. След задълбочен и обективен анализ на годните доказателствени средства в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК, въззивният съд е установил нови фактически положения, като в мотивите на постановената нова присъда са изложени и правните съображения за взетото решение. По безспорен начин е установено изпълнителното деяние и съучастническата дейност на двамата подсъдими, които на инкриминираната дата са /от/секли 5 бр.дървета, с посочената в присъдата кубатура, без редовно писмено позволително. По сигнал горските стражари-св. Джолев и Д. са ги заварили на местопрестъплението в момент когато, подс. Т. с трион вече е разкроявал и разфасовал повалените дървета, а подс. С. с кон е извличал повалените дървета на около 40-50 м. от мястото. Правилно е прието, че независимо от обстоятелството, че констативният протокол е негодно доказателство, то фактите отразени в него са установени от други годни, гласни и писмени доказателства. Това са показанията на посочените свидетели и съставените актове на двамата подсъдими за административни нарушения. На следващия ден горските стражари, заедно със отговорника на района-св. Ходжов са отишли на мястото на деянието и са установили и измерили същите дървета, които предната вечер са били отрязани от подсъдимите. Въз основа на тези измервания, свидетелските показания и съставените административни актове, в заключението си вещото лице е извършило оценка на дървения материал, като го е разграничил по вид и категории. Тези данни са били достатъчни за пълнота на заключението / което не е оспорено от защитата/ е не буди никакво съмнение за неговата правилност. Затова и не е било необходимо да се извършва оглед на инкриминирания дървен материал, след близо два месеца от извършване на деянието, както се възразява в допълнението към касационната жалба. Основателно с присъдата е отнет в полза на държавата, като предмет на престъплението, след като не е част от иглолистна гора, а дървен материал, след осъществяване на деянието. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с разпит на свидетели пред въззивната инстанция, които пред първата инстанция не са били разпитвани, тъй като подсъдимите са направили искане за съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 НПК. Съгласно чл.373 ал.1 НПК при провеждане на съдебното следствие пред първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл.283 НПК. С оглед основните принципи на наказателното производство за разкриване на обективната истина и непосредственост /чл.13 и чл.18 НПК/ няма забрана по искане на страните въззивната инстанция да събира нови доказателства при проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. В случая свидетелите са допуснати да бъдат разпитани по искане на прокурора, със съгласието на защитата на подсъдимите. Техните показания дадени пред тази инстанция, не се различават от дадените на досъдебното производство. С тези процесуално следствени действия, не е допуснато нарушение на процесуалния закон и правото на защита. Явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите, като касационно основание в жалбите не е посочено, за да бъде обсъждано. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 301 от 03.10.2008 год. постановена по внохд № 190 по описа за 2008 год. на Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:                           :