Р Е Ш Е Н И Е № 66 Гр.София, 21.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 106/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №19/29.06.13 г.,постановена от ОС-Шумен /ШОС/ по Н.Д. 307/13 г., подсъдимият Г. Д. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 вр. чл.6,т.1 и чл.38,ал.1 ЗДП и чл.63,ал.1 и 2,т.1 ППЗДП и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.373,ал.4 вр.чл.58 А НК е определено финално наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.61,т.3 ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. С решение № 169/02.12.13 г.,постановено от АС-Варна /ВАС/ по В.Н.Д.255/13 г., по протест на прокурор от първостепенната прокуратура присъдата е изменена, като е увеличено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на две години, както и лишаването от правоуправление на МПС за същия срок. Изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя защитник, релевирайки касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Моли решението на ВАС да бъде изменено и наказанието да бъде редуцирано до размера, определен от ШОС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата с отразените в нея доводи, като въвежда и липса на мотиви в акта на ВАС. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Същото е становището на явяващия се за редовно призованите,но неявили се конституирани частни обвинители Ж. и И. К., повереник. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: Макар и в жалбата да са възведени всички касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 НПК, най-важното оплакване, относимо и към отправеното финално искане, е такова за явна несправедливост на наложеното наказание чрез завишаването му от страна на въззивния съд. Въпреки това ВКС ще обсъди, доколкото му позволяват границите на касационна проверка, всички изтъкнати от защитата доводи срещу атакувания съдебен акт. Трябва незабавно да се отбележи, че първостепенното съдебно производство е протекло при реализиране на процедура по съкратено съдебно следствие в нейната втора хипотеза-чл.371,т.2 и сл.НПК. При същата подсъдимият е признал фактическите обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Прави впечатление, че съдилищата по същество са приели фактологията по престъпната деятелност, както е изписана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от дееца. В този смисъл за ВКС е непонятен анализът, направен по касационната жалба, на част от доказателствените материали, събрани на досъдебното производство. Съдържанието на този анализ навежда на извод за активиране на доказателствен спор едва сега, пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. При това за доказателствените материали се говори, като че са набавени в ход на пълнокръвно проведено съдебно следствие. Казаното е извън явното наблягане на необоснованост на постановените съдебни актове, която не е касационно основание при първо и второ редовно разглеждане на делото пред ВКС /настоящото е първо такова/. След като подсъдимият се е съгласил производството срещу него да бъде разгледано в гореспоменатата диференцирана процедура и основателно тя е реализирана, тази инстанция няма да разглежда доказателствени оплаквания по съществото на инкриминираната престъпна деятелност- представлявал ли е автомобилът на подсъдимия Г. опасност за движението на мотоциклета на пострадалия според депозираното от свидетеля В., с каква скорост на движение е управлявал потърпевшият своя мотор, трудно установима ли е била надлъжната пътна маркировка и доколко въобще правилна е организацията на пътното движение в процесния участък. В съдебно заседание пред ВКС се оспорва годността на решението на ПАС, тъй като същото представлява препис на първостепенния съдебен акт и на протеста. По този начин се извежда липса на мотиви- касационно основание по чл.348,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК. То всякога представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и при констатирано наличие води до обезателна отмяна на атакувания съдебен акт. Не може да не се признае присъствието на резон у защитата да повдигне подобно възражение. Простият прочит на решението на въззивния съд показва частичен препис на мотивите към присъдата на ШОС, без да се направи и дължим правен анализ на престъпната деятелност, както и търпящо сериозен упрек бедно по изказ и неубедително удовлетворяване на исканията по протеста на държавното обвинение. Въпреки това при допустимо снижаване на стандарта, доколкото не е имало възражения като изложените пред ВКС, е възможно да се приеме наличие на минимум от дължима мотивация, която да даде възможност за директно произнасяне на ВКС, без да се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С оглед казаното, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат охарактеризирани като запълващи изискванията на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Правната страна на престъпната дейност, за извършването на която касаторът е осъден, се атакува в касационната жалба, като поради липсата на разбор от страна на въззивната инстанция, се сочи възприемане на позицията на първостепенния съд. Той обаче, според защитата, бил приел наличие на нарушения по чл.38,ал.1 ЗДП и чл.63,ал.1 и 2,т.1 ППЗДП, а не и такова по чл.6,т.1 ЗДП, без да е налице оправдаване за последното. Освен това деецът не бил извършил и нарушение по чл.38,ал.1 ЗДП, тъй като може да се прецени,че е правил завой наляво, а не е завивал в обратна посока. Така изложеното формулира допускане на нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Няма съмнение, че въпреки че пред ВАС не е имало развити съображения като посочените току-що, той е следвало да направи пълен въззивен служебен преглед, спестен от него вероятно заради приложената диференцирана процедура и нейния конкретен вид, както и заради дадената по закон привилегия, която трябва да бъде реализирана. Не буди обаче съмнение и обстоятелството, че е приета мотивировката на ШОС. В този контекст, прочитът на съдебния акт на първостепенния съд установява в диспозитива на присъдата възприемане на допуснато нарушение на чл.6,т.1 ЗДП. Такова е констатирано на стр.7 от мотивите, но не и на стр.8 от същите, където има известно приповтаряне на казаното по-рано. Следователно, може да се счете, че е прието извършване на нарушение на чл.6,т.1 ЗДП и затова липсва дължимо според защитата оправдаване. Дълготрайна е съдебната практика, че извършените нарушения по специалното законодателство и в частност по това за движение по пътищата, трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, за да е налице престъпление по чл.343 НК. При това става дума не за всякакви, а само за допуснати нарушения. Според изведените факти по настоящото производство се установява, че деецът е желаел да направи не обратен, а ляв завой, както правилно се отбелязва от защитата. Затова именно той е пресичал напречно платното на [улица]. Неясно е следователно защо не е подходено към оправдаване на Г. за вмененото му нарушение по чл.38, ал.1 ЗДП, което е било възможно, тъй като признатите факти не обосновават наличието на такова недопущение. По-нататък, чл.6,т.1 ЗДП предвижда задължение за участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Това е обща норма, която сама по себе си не определя конкретното поведение, чието нарушаване предпоставя настъпилия смъртоносен резултат. Същото важи и за вменената определителна разпоредба на чл.63,ал.1 ППЗДП, обясняваща за какво служи надлъжната пътна маркировка. Поведението, което подсъдимият не е следвало да предприема и несъмнено е установено по фактологията на престъпната дейност, е застъпване и пресичане на единични непрекъснати линии-М1, за което съществува забрана в съгласие с чл.63,ал.2,т.1,пр.1 ППЗДП. Т.е., само и единствено посоченото току-що нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Предвид казаното, становището, изразено от защитата пред ВКС, е основателно и решаващите съдилища е следвало да пристъпят към оправдаване на подсъдимия за извършени от него нарушения по чл.6,ал.1 и чл.38,ал.1 ЗДП и по чл.63,ал.1 ППЗДП. Като не е подходено по посочения начин, е нарушен материалният закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК. Въпреки това, тъй като нормата на чл.343 НК е бланкетна и се попълва от текстове на специалното законодателство, а и действително остава да съществува едно допуснато нарушение, формулиращо престъпната деятелност, ВКС не счита, че с неоправдаване на касатора по коментираните текстове на ЗДП и ППЗДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на атакувания съдебен акт, нито пък че е необходимо върховната съдебна инстанция да пристъпи към такова оправдаване. Разпоредбата от НК,която е престъпена, е ясно определима и остава същата, а допуснатото в нейна връзка едно нарушение на специалното законодателство може да бъде обмислено на плоскостта на несъставомерните елементи при определяне на наказанието. Само в светлината на пълния преглед на производството по отношение на приложението на материалното право, трябва да се подчертае,че първата инстанция е приела извършване на деянието под формата на непредпазливост, без да разсъждава по вида на тази форма на вината. Заявила е обаче /стр.10, трети абзац/, че Г. самонадеяно е предприел напречно пресичане на пътното платно. Данните по делото без съмнение навеждат на извод за небрежност като форма на непредпазливата вина, а изложеното от ШОС в частта по определяне на наказанието самонадеяно поведение следва да бъде осмислено по-скоро като прекалена самоувереност. Проблем е /незабелязан и неотразен от въззивния съд/ употребата на термин, носещ строго наказателно-правен заряд, в граждански общоприет и житейски смисъл. С казаното тук обаче той бива разрешен от ВКС. Състоятелна е касационната жалба досежно наличието на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Изключително схематичната мотивировка на ВАС дава възможност да се прецени, че за да се увеличи определеното от ШОС наказание лишаване от свобода, са взети предвид административни наказания на подсъдимия за нарушения на пътното законодателство, очертаващи го като системен нарушител. В жалбата остро се оспорва така заетата позиция, като се прави разбор и на конкретните недопущения, водещи според защитата до извод за несъзаване на сериозни пътни опасности от тях. На 143 стр.от ДП е приложена справка от КАТ за дееца, от която е видно, че той доста назад във времето е наказван за дребни нарушения на пътното законодателство. На фона на същественото съпричиняване от страна на пострадалия Н. обаче, въобще не е обърнато внимание на приложената на л.142 от ДП справка за допуснатите негови нарушения на правилата за движение по пътищата, които са повече от тези на касатора и значително по-близки по време до момента на настъпване на пътната злополука. Казаното, наред с изложените от ШОС облекчаващи отговорността фактори, както и наред с прецененото от тази инстанция едно-единствено допуснато нарушение на пътното законодателство, обосновават несъобразяване на наложеното наказание с разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 НПК- необмисляне в достатъчна степен на установените по производството смекчаващи отговорността обстоятелства. Заетата от първостепенния съд позиция по размера на наложеното наказание е по-приемлива, оценена и с оглед разпоредбата на чл.58 А НК. Затова решението на ВАС следва да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на Г. наказание лишаване от свобода от две години на една година. С такава дълготрайност се отмерва и дължимото на основание чл.343 Г НК лишаване от правоуправление на МПС. В останалата част- досежно прилагане нормата на чл.66 НК, атакуваният съдебен акт трябва да бъде потвърден. Последното казано по отношение на условното осъждане води и до споменаване на един порок, допуснат от ШОС в присъдата, на който въззивната инстанция определено не е обърнала внимание. В диспозитива на присъдата първоначално постановеното наказание лишаване от свобода за срок от една година е било определено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61,т.3 ЗИНЗС. Впоследствие изтърпяването на така наложеното наказание е било отложено с прилагане института на чл.66 НК. Последното е прието и в мотивите на присъдата. Следва да се заяви, че волята на първостепениня съдебен състав става ясна и не се оспорва от никоя страна. Въпреки това въззивната инстанция, която е втора първа инстанция, но и ревизираща за акта на долустоящия съд, би трябвало поне да посочи констатирания недостатък. Самостоятелните нейни действия обаче по определяне на условно осъждане дават възможност да ВКС да се произнесе директно със своето решение. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.3 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №169/02.12.13 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.255/13 г.,както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Д. Г. наказание лишаване от свобода за срок от две години на една година- за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В НК. НАМАЛЯВА наложеното на Г. Г. на основание чл.343 Г НК наказание лишаване от право да управлява МПС от две години на една година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/