1 Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр.София, 19 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2665/2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 115 от 18.ІV.2011 год. по внохд № 67/2011 год. на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд от 5 .VІІ.2010 год. по нохд № 3833/2009 год. В протеста се твърди,че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения,затова се иска неговата отмяна с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Защитникът на подсъдимия В. П. П. не счита протеста за основателен и иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда от 5.VІІ.2010 год. по нохд № 3833/2009 год. на Софийския градски съд В. П.П. е признат за невиновен в незаконното държане с цел разпространение на 8.66 гр амфетамин с различно процентно съдържание на активния му компонент и обща стойност 259.80 лв.,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 354а,ал.1,предл. четвърто НК,извършено в София в съучастие като съизвършители с К. С. М. от неустановена начална дата до 9.ІХ.2008 год. С протестираното решение присъдата е потвърдена. Протестът е неоснователен макар някои от твърдяните в него обстоятелства да са вярни. Оплакването за допуснато от въззивния /и първоинстанционния/ съд нарушение на материалния закон не налага отговор.В негова подкрепа подалият протеста прокурор не е посочил доводи,подкрепящи касационното основание по чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти.Точно обратното,всички възражения са срещу приетата за установена от двете съдебни инстанции фактическа обстановка и тя именно се счита за неправилна поради нарушаване основните принципи на чл. 13 и 14 НПК,изразяващо се в липсата на комплексно оценяване взаимнодопълващите се показания на свидетелите Е. Др.Б. и Д. Й.Д.,дадени от последния при досъдебното разследване,прочетени в проведеното на 5.VІІ.2010 год. съдебно заседание на основание чл. 281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 НПК,както и с признаването от К. Ст.М.,че в съучастие като съизвършители с подсъдимия П. са държали с цел разпространение предмета на престъплението,за което П. е обвинен,което признание се съдържало в одобреното споразумение,постигнато и сключено между прокурора и защитника на М. след образуването на съдебното производство. Изложените от прокурора съображения не могат да бъдат споделени въпреки правилността на твърдението му,че внесените и влезли в сила при първоинстанционното разглеждане на делото изменения на чл. 281 НПК /обн.,ДВ,бр.32 от 27.ІV.2010 год.,в сила от 28.V.2010 год./ са позволили четенето на дадените от Д.Д. при досъдебното разследване показания,от която възможност първоинстанционният съд се е възползвал в проведеното на 5.VІІ.2010 год. съдебно заседание.Вдействителност,обаче,нито в тези показания на свидетеля,нито в показанията на Ем.Б. се съдържа информация,достатъчна П. да бъде признат за виновен съобразно повдигнатото срещу му обвинение.Според казаното от Д. /показанията му са на л. 141 от досъд. разсл./ двамата с П. са били в апартамент заедно с М.Излезли са, П. провел телефонен разговор,след който и по негово настояване Д. се върнал в същия апартамент да го изчака.При връщането си Д. заварил в „апартамента на масата в хола...пликче с амфетамин”,предназначен за него,който амфетамин свидетелят предполага К.М. да го „е взел...от някъде” докато двамата с П. са „обикаляли в центъра”.Този свидетел е заявил още,че „доколкото” му е известно и намереното в дома на М.наркотично вещество,за което П. е обвинен,и намерения у Матов при задържането му в района на Централната автогара амфетамин за 15 424 лв.,”е общ и на двамата”.Дотук твърдение от страна на Д. не друг,а именно подсъдимият да е доставил в жилището на К.М. намереното там наркотично вещество,няма.Такова твърдение няма и в показанията на Ем.Б..Изнесените от Б. обстоятелства са свързани с престъпната дейност на двамата ,М. и П.,като цяло,събраната за която дейност информация е позволила предотвратяването разпространението на намерения при задържането на М. наркотик ,но в тях липсват данни в подкрепа на обвинението и срещу П..В показанията на разпитаните като свидетели,а осъдени преди това с одобрено споразумение К.М. и Г. Ц.М.,също не се съдържат уличаващи подсъдимия П. факти,такива няма и в показанията на свидетеля В. Р.Г..Що се отнася до споразумението,последиците от него на влязла в сила присъда по въпросите,поставени в чл. 301,ал.1 НПК,могат да се отнесат само към обвиняемия /подсъдимия/,който е приел делото да се реши по реда на чл. 381-384 НПК,но не и това му решение да предопределя изхода на делото по отношение на останалите обвинени.Ето защо и съобразно дотук изложеното,ВКС в състав от трето н.о.,на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК P E Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 18.ІV.2011 год. по внохд 67/2011 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/