Р Е Ш Е Н И Е №211/2013г.
гр.София, 06.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 388/2012 година
Производството е по чл.290-чл.295, ал.2 ГПК.
С решение № 228 от 11.01.2013 год. е отменено решението от 20.01.2012 год. по в.гр.дело № 406/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е обявено за нищожно саморъчното завещание на Н. Е. М. от 16.04.1992 год. и са определени квотите между наследниците на А. Н. С. върху допуснатите до делба земеделски имоти, като на делото е даден ход за разглеждане по същество от Върховния касационен съд, с оглед необходимостта от изслушване на съдебно-графологическа експертиза, която да даде заключение дали споменатото саморъчно завещание е написано и подписано от Н. Е. М..
Съгласно заключението на вещото лице С. Г. Б., изслушано на 21.05.2013 год., първите осем реда на лицевата страна и отделни думи и букви в горната половина от текста на гърба на завещанието са изпълнени с почерк с ниска степен на обработеност вследствие наличието в тях на частична аграфия – неспособност за изписване на някои букви, което води до нечитаемост на части от думи или цели думи. Според експерта, налице е атаксия-разстройство на координацията на движенията, изразяваща се в нарушение съотношението на размерите между отделните елементи и букви в думите, вълнообразност в праволинейните и дъговидни елементи и начупеност/чупливост/ в криволинейните елементи /овали и полуовали/. Посочено е, че в тези части от текста на завещанието, почеркът е силно изменен поради атаксията, частичната аграфия и разстройството на координацията на движенията. Вещото лице е констатирало, че отделни думи и части от думи от завещанието са написани с почерк с около и по-ниска от средната степен на обработеност /видимо занижена вследствие бавния темп на писане и признаците за „старчески почерк”/, с преобладаващ среден размер, без особени нарушения на координацията на движенията, с чупливост, присъща за т.н.”старчески почерк”. Според вещото лице С. Г. Б., подписът за „завещателка” е с ниска степен на обработеност, като елементите и буквите са изпълнени с чупливи треморни движения, и с ъгловатост на свързването им. Експертът е дал заключение, че отделни цифри и думи на лицевата страна, както и на гърба на завещанието, не са написани от Н. Е. М.. Поради отсъствието на сравнителни образци от почерка на Н. М., изпълнени в период, близък до времето на написване на завещанието, вещото лице не може да установи дали първите осем реда на лицевата страна и отделни думи и букви в горната половина от текста на гърба на завещанието са изпълнени от Н. Е. М.. Поради голямото разстройство на координацията на движение при изпълнението на отделните елементи от транскрипцията на подписа-обект, както и поради недостатъчни по количество и съответстващи по време на полагане образци от подписи на Н. Е.М., вещото лице заключава, че не може да извърши пълноценно сравнително графическо изследване и съответно да установи дали въпросния подпис е положен от Н. М..
Предвид оспорването на заключението и на обстоятелството, че се работи с ограничен сравнителен материал, който затруднява експертното изследване, съдът допусна тричленна съдебно-графологическа експертиза със същата задача.
От заключението на вещите лица С. В. Ч., Д. А. Д. и Л. К. Х., прието в заседанието на 08.10.2013 год., е видно, че текстът на завещанието е изпълнен с различна степен на обработеност и отразява различен динамичен стереотип. Извършеният от експертите анализ и сравнение между отделните части на текста е констатирал, че заглавието „Саморъчно завещание”, първите осем реда на стр.1 и отделни думи и части от думи на стр.2, са написани с ниска степен на обработеност. Констатирано е,че текстовете са нечетливи, изпълнени с нарушена координация и забавен темп на движение; допуснати са граматически и стилистични грешки, както и неспособност за изписване на отделни букви /аграфия/. Посочено е, че такива признаци са характерни за редица неврологични заболявания /напр., мозъчна атеросклероза/, като при писането е налице забавяне и несръчност на по-фините движения, изместване на полетата и линията на реда, както и треперене на пръстите или т.н. интенционен тремор. Според експертите, нарушена е координацията /атаксия/, поради което, наред с тремора се наблюдава и несъразмерност на движението – почеркът е неравен, изкривен, с различни по размер и разтегливост букви. Вещите лица са констатирали, че тези текстове на стр.1 са изпълнени с по-голям натиск от останалите, поради което и релефът на гърба на листа е по-силно изразен. Констатирано е по-нататък, че в останалата част от текста се наблюдава чупливост и ъгловатост, но степента на обработеност е близка до средна, занижена от признаците на т.нар. „старчески почерк”, като координацията на движенията е без особени нарушения и значително по-добра от тази, с която е написан текста на първите осем реда на завещанието. Според вещите лица, ръкописният текст в писмото, представено като сравнителен материал от името на Н. Е. М., е изпълнен с по-ниска от средна степен на обработеност, слабо изразен десен наклон, среден размер и отразява писмено-двигателния навик на едно и също лице. Експертите са установили различия в общите признаци при сравнителното графическо изследване на почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и в текста на писмото – образец: степен на обработеност, размер, наклон, свързаност, разтегнатост по вертикала и хоризонтала, както и в частните графически признаци, като са посочени по-характерните от тях. Установено е било и сходство при изписване на отделни букви в текстовете, изпълнени с добра координация, но е посочено, че тези прилики не са устойчиви и не следва да се приемат като съвпадения, поради което не влияят на крайния извод.
Според заключението, подписът за „завещателка” в завещанието от 16.04.1992 год. е изпълнен с ниска степен на обработеност и нарушена координация, с отразен тремор и ъгловати движения. Образецът от 1953 год. е със среден размер, слаб десен наклон и средна свързаност; изпълнен е с близка до средна степен на обработеност и сравнително бавен темп на полагане. Образецът от 1968 год. е със слабо изразен десен наклон, по-голям от среден размер и висока свързаност, като при изпълнението му се наблюдава забавен темп, чупливост на криволинейните елементи и тремор.
В заключителната част на експертизата вещите лица достигат до извод, че ръкописният текст в саморъчното завещание от 16.04.1992 год., обявено на 30.11.2004 год. в кантората на нотариус рег.№ 293-С. С. с район на действие РС-Д., не е написан от лицето изпълнило сравнителния материал от името на Н. Е. М.. Според тримата експерти, подписът за „завещателка” в същото завещание, вероятно не е положен от Н. Е. М..
Пред първоинстанционния съд е била приета и единична съдебно-графологическа експертиза /л.79-83 от гр.д.№ 937/2008 год. на РС-Дупница/, извършена от вещото лице С. Г. К.. Експертът е дал заключение, съгласно което, на основание установени съвпадения в общи, топографически и частни графически признаци, които са характерни, устойчиво проявени и образуващи индивидуална съвкупност, прави категоричен извод, че ръкописното саморъчно завещание от 16.04.1992 год. е написано и подписано от Н. Е. М.. Според вещото лице К., недоброто здравословно състояние /нарушената двигателна система и координация на движенията/ са причината да се създаде впечатление,че подписът започва с буквата „З”, но това е началния елемент на буквата „Н”, изписан по този начин вследствие нарушената двигателна система /тремор/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъдат възприети изводите, съдържащи се в заключението на вещите лица С. В. Ч., Д. А. Д. и Л. К. Х., поради следните съображения:
За разлика от заключението на вещото лице С. Г. К. /л.79-83 от делото в първата инстанция/, което е категорично, че текстът на завещанието от 16.04.1992 год. е написан от Н. Е. М., тричленната съдебно-графологическа експертиза пред настоящата инстанция дава заключение, с което отговаря отрицателно на този въпрос. Налице са редица различия в констативно-съобразителните части на двете експертизи при сравнителното графическо изследване на почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и в текста на писмото-образец. Така, докато вещото лице К. установява съвпадения по формата на движение при изписване на елементите на буквите „а”, „д”, „н”, тричленната експертиза констатира различие по отношение на посочения графически признак при изписване на същите букви, а така също и на буквите „м”, „к”, „л”, „ц”, „с” и „С”. Тройната експертиза по-нататък установява различие в почерка по отношение на формата на движение при изписване на подредовите елементи на буквите „д”, „з”, „у” и „ц”, както и относно формата и количеството на движенията при изписване на началния овал и редовия елемент на цифрата „2”. Следващите различия, според тройната експертиза касаят: а/ формата и продължителността на движението при изписване на завършващата част на втория елемент на цифрата „5”; б/ формата, разположението и количеството на движенията при свързване на елементите на буквите „я” и „а”; в/ формата на движение и начина на свързване на втория и третия елемент на буквата „к”; г/ посоката на движението при изписване на редовия/овалния/елемент на буква „д” и вид на връзката с подредовия елемент; д/ посоката на движение при изписване на праволинейния елемент на буква „а”; е/ вида на връзката между елементите на буквата „н”; ж/ количеството на движенията при изписване на елементите на буквата „я”; з/ продължителността на движението при изписване на подредовия елемент на буквата „з”; и/ формата и разположението на движението при изписване на началната част на буквите „С” и „с” и й/формата на движение при свързване на елементите на буквите „р” и „л”. Прави впечатление, че по отношение на едни и същи букви /например: „а”, „д”, „з”, „к”, „н”, „ц” и „я”/, трите вещи лица установяват различия по повече от един от графическите признаци. Същевременно, сходството при изписване на отделни букви в текстовете, изпълнени с добра координация /”г”, „ж”, „и” и „н” на стр.2/, не следва според тройната експертиза да се приема като съвпадение, тъй като приликите не са устойчиви.
Следва да се има предвид и че в констативно-съобразителната си част заключението на тройната съдебно-графологическа експертиза до голяма степен съвпада с констатациите в изследователската част на заключението на вещото лице д-р С. Г. Б.. Макар и оспорено, последното подлежи на оценка от настоящата инстанция. Единичната експертиза установява следните устойчиви различия в частните графически признаци при сравнителното изследване на почерка в ръкописния текст на завещанието и в текста на писмото-образец: а/ форма на движението при изписването на: ІІ елемент на буквата „а”-отм.1; подредовия елемент на буквите „д” и „у”-отм.2, 3; подредовия елемент на буква „з”-отм.4; ІІ и ІІІ елемент на буква „к”-отм.5; елементите на буква „м”; редовия елемент на буква „р”-отм.7; началната част на буква „С”, „с”-отм.8 и 9; началната част на елемент І на цифра „2”-отм.10; описването на елемент ІІ на цифрата „2”-отм.11; б/ форма на движението при свързването на: елементите на буквата „а”-отм.12; І и ІІ елмент на буквата „д”-отм.13 и 14; І и ІІ елемент на буквата „ц”-отм.15; І и ІІ елемент на буквата „р”-отм.17; в/ продължителност на движението на вертикала при изписването на: ІІІ елемент на буква „ц”-отм.18; подредовия елемент на буква „з”-отм.19; г/ продължителност на движението при изписването на завършващата част на ІІ елемент на цифрата „5”-отм.20 и д/ количество на движението при изписване на буква „я”-отм.21. Според вещото лице д-р Б., констатираните съвпадения относно формата на движение и разтегливост по хоризонтала при изписването на елементите на буквата „г”-отм.1 и относно формата на движение при изписване и свързване елементите на буквите „н”, „и”, „ж” и „р”-отм.2,3,4 и 5, не са устойчиви, касаят само някои от вариантите на тези букви, а поради разстройството на координацията на движенията, с които посочените букви са изпълнени, се проявяват като сходства.
От преценката на трите експертизи /съдът не обсъжда заключението на вещите лица С., П. и Ц. по в.гр.дело № 406/2011 год. на ОС-Кюстендил, по съображенията в отменителното касационно решение № 228 от 11.01.2013 год./ следва да се приеме, че ръкописният текст на завещанието от 16.04.1992 год. не е написан от Н. Е. М.. Доводите на Н. Б. В. и Д. Б. М., че тройната съдебно-графологическа експертиза е посочила само изводите, без да посочи конкретни факти, са неоснователни. Вярно е, че като приложение към заключението на тримата експерти са преснети завещанието и отделни фрагменти от писмото, без върху тях да са отбелязани със стрелки конкретни букви, цифри и други елементи на почерка, по отношение на които е констатирано различие в общите или частни признаци. Това обстоятелство не прави изводите на експертизата необосновани, тъй като съобразителната част на заключението съдържа подробни, ясни и пълни констатации в резултат на извършеното изследване на почерка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. възприема и втория извод на тройната експертиза, а именно, че подписът за „завещателка” в завещанието от 16.04.1992 год., вероятно не е положен от Н. Е. М.. Вещите лица изхождат от констатираните различия в общите и частни признаци – степен на обработеност, вид и сложност на транскрипцията, елементен състав на подписите, форма и разположение на движението при изписване и свързване на елементите на буквата „М”. Това различие в степента на обработеност, структурната сложност и съдържанието на транскрипцията, както и във формата на изписване и свързване на елементите на буквата „М”; голямото разстройство на координацията на движение при изпълнение на отделните елементи от транскрипцията на подписа-обект, и не на последно място, недостатъчните по количество и съответстващи по време на полагане образци от подписи на Н. Е.М., са обусловили извода на вещото лице д-р С. Б., според който не може да се установи дали подписа е положен от Н. Е. М.. В същото време, вещото лице С. Г. К. е категоричен, че подписът е на Н. Е. М.. Основал е този свой извод единствено на недоброто здравословно състояние /нарушена двигателна система и координация на движенията/, приемайки, че това е причината да се създаде впечатление, че подписа започва с буквата „З”. Същият експерт приема необосновано, че това е началният елемент на буквата „Н”, изписан по този начин вследствие нарушената двигателна система /тремор/.
Неоснователен е довода, че писмото /на л.85 от гр.дело № 937/2008 год. на РС-Дупница/ не съставлява „документ” по смисъла на чл.178 и сл.ГПК и не следва да бъде част от сравнителния материал по делото, доколкото страната, която го е представила, не е доказала неговото авторство.
По отношение на документите, които са могли да се ползват като сравнителен материал при съдебно-графологическите експертизи по настоящото дело, важат изцяло съображенията в отменителното касационно решение № 228 от 11.01.2013 год., които не е необходимо да бъдат повтаряни. Следва да се добави, че и неподписаният частен документ може да бъде доказателство, като съдът преценява доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по делото. Ако авторството на документа не е предмет на спор между страните, съдът би следвало да го признае за безспорен с доклада по чл.146, ал.1, т.3 ГПК. От друга страна, има и частни документи, съставени с цел да бъдат получени от другиго, при което подписът не е абсолютно задължителен /напр. писма и съобщения, особено когато са част от редовно водена между определени лица кореспонденция/, поради което не е необходимо авторът да посочва с подписа си своята самоличност. Такъв характер има и писмото на л.85 от гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд, което не носи подписа на неговия автор, но никога не е било оспорвано по отношение на факта,че е написано от Н. Е. М. до нейния внук П. /вж. в същия смисъл и касационна жалба вх.№ 1062 от 24.02.2012 год./. Ето защо, въпросното писмо притежава качеството на документ, който може да се ползва като сравнителен материал от съдебно-графологическите експертизи по делото.
След като ответниците по предявения инцидентен установителен иск Н. Б. В. и Д. Б. М. не са установили, че завещанието от 16.04.1992 год. е написано и подписано от Н. Е. М., завещателното разпореждане е нищожно на основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 ЗН. Искът за прогласяване на нищожността на завещанието е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на инцидентния установителен иск за прогласяване на завещанието за нищожно, не следва да се обсъжда предявената при условията на евентуалност претенция по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части на ищците от наследствения дял на Н. Е. М. от наследството на общия наследодател А. Н. С., накърнени със завещанието.
С решението си по същество Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. следва да определи и квотите, при които да се извърши делбата на съсобствените между съделителите земеделски имоти.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Трите деца на общата наследодателка А. Н. С. са починали и са заместени от законните си наследници. Починалата на 11.11.1995 год. Н. Е. М. е била наследена от Д. С. С., Д. С. А., Т. С. Г. и Б. С. М., чиито права са били по 1/12 ид.ч. Д. С. С. е починала на 09.10.1997 год. и е наследена от В. Н. С., А. В. Н. и В. В. А., чиито права от наследството на А. Н. С. се равняват на по 1/36 ид.ч. Б. С. М. е починал на 28.07.1992 год. и е бил заместен от децата си Н. Б. В. и Д. Б. М., които имат по 1/24 ид.ч. от наследството. Синът на общата наследодателка А. Н. С.-К. Е. С. е починал на 04.08.1993 год. Съпругата му Й. П. С. е починала на 16.08.2011 год., като двамата са имали и две деца – А. К. К. и Й. К. С./починал на 05.07.1998 год./. Правата на низходящите са по 1/6 ид.ч., поради което правата на наследниците на Й. К. С.-М. Д. С., К. Й. С. и Р. Й. С. са по 1/18 ид.ч. Третата дъщеря на общата наследодателка А. Н. С.-Е. Е. Ч. е починала на 25.07.2002 год. и е оставила наследници Г. И. С. и С. И. Н. с права от наследството по 1/6 ид.ч. Като се приведат под общ знаменател правата на съделителите са следните: за В. Н.С., А. В.Н. и В. В.А. – по 2/72 ид.ч.; за Д. Ст.А. и Т. Ст.Г. – по 6/72 ид.ч.; за Н. Б.В. и Д. Б.М. – по 3/72 ид.ч.; за М. Д.С., К. Й.С. и Р. Й.С. – по 4/72 ид.ч. и за А. К.К., Г. Ив.С. и С. Ив.Н. – по 12/72 ид.ч.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл.42, ал.1, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, саморъчно завещание от 16.04.1992 год. на Н. Е. М., б.ж. на [населено място] баня, в полза на Н. Б. В. и Д. Б. М., по предявения от В. Н. С., А. В. Н., В. В. А., Д. С. А. и Т. С. Г. срещу Н. Б. В. и Д. Б. М. инцидентен установителен иск.
ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши делбата на земеделските земи, останали в наследство от А. Н. С., както следва:
за В. Н. С. - 2/72 ид.ч.;
за А. В. Н. - 2/72 ид.ч.;
за В. В. А. - 2/72 ид.ч.;
за Д. С. А. - 6/72 ид.ч.;
за Т. С. Г. - 6/72 ид.ч.;
за Н. Б. В. - 3/72 ид.ч.;
за Д. Б. М. - 3/72 ид.ч.;
за М. Д. С. - 4/72 ид.ч.;
за К. Й. С. - 4/72 ид.ч.;
за Р. Й. С. - 4/72 ид.ч.;
за А. К. К. - 12/72 ид.ч.;
за Г. И. С. - 12/72 ид.ч.;
за С. И. Н. - 12/72 ид.ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |