Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София 12.09.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 15 март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1135 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Й. З. П. и Л. Д. М. против решение № 153/29.04.2011 г. по в гр. дело № 190/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 941/13.12.2010 г. по гр.дело № 5216/2010 г. на Пернишкия районен съд в частта на допуснатите до делба делбени части на жалбоподателите Г. П. Л., В. Г. П. и Ч. Г. П. – 1/3 ид. част общо, на Й. З. П. 1/3 ид.част и Л. Д. 1/3 ид.част върху апартамент № 27, находящ се в [населено място][жк], жил.сграда * № *, кв.* по рег.план на [населено място], вх.”Б”, ет.3, със застроена площ от 88.21 кв.м. и вместо отменената част е допуснато да се извърши съдебна делба върху описания недвижим имот между съделителите и при делбени части – Й. З. П. – 1/8 ид.част, Л. Д. М. 1/8 ид.част, Г. П. Л. – 2/8 ид.части, В. Г. П. – 2/8 ид.части и Ч. Г. П. – 2/8 ид.части. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответниците по жалбата Г. П. Л., В. Г. П. и Ч. Г. П., чрез адв. А. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1175/19.12.2011 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл.193,ал.1,2 и 3-та ГПК, вр.чл.146,ал.1 и 2 ГПК и чл.266,ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. Страните по делото са наследници по закон на общия наследодател З. М. И., б.ж. на [населено място], починал на 28.02.2009 г. – жалбоподателите-ищци Й. З. П.-дъщеря, Л. Д. М. – внук, наследник на починал на 20.07.2002 г. син Д. З. М., ответниците по жалбата са наследници по закон на починала на 24.05.2009 г. дъщеря на общия наследодател Ф. З. Л. – Г. П. Л. – съпруг и деца В. Г. П. и Ч. Г. П.. Прието е възоснова на констативен нотариален акт № */1982 г., че наследодателят З. И. е придобил процесния недвижим имот – апартамент № 27, находящ се в[жк], [населено място], * № *, ет.3 , вх.Б със застроена площ от 88.21 кв.м. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. през време на брака му с Н. Я. И., починала на 14.12.2005 г. Последната е майка на ищцата Й. П., както и на преките наследодатели на ищеца Л. М. и ответниците В. и Ч. П.. Съдът е приел, че към момента на откриване на наследството, оставено от Н. И. при действието на СК/отм./ делбените части на притежаваната от същата 1/2 ид.част са преминали върху преживелия съпруг и общ наследодател, и децата от брака, съответно по право на заместване върху техните наследници – 1/8 ид.част на З. И., 1/8 общо за наследниците на починалата на 24.05.2009 г. дъщеря Ф. Л. – Г. Л.-съпруг и синове В. П. и Ч. П., 1/8 ид.част за Л. Д. М. – син на починалия на 20.07.2002 г. син на общия наследодател Д. З. М., 1/8 ид.част за Й. П. – дъщеря. С нот.акт № */2007 г. наследодателят З. И. продал на дъщеря си Ф. З. Л. със запазено право на ползване 5/8 ид.части от процесния имот. Сделката е извършена чрез пълномощник за прехвърлителя – Ф. Л., легитимираща се с пълномощно заверено нотариално на 15.06.2007 г. Пълномощното е подписано от упълномощителя-продавач чрез полагане на пръстов отпечатък на десния палец. В пълномощното е удостоверено, че подписа е положен извън канцеларията на нотариуса и е подписано чрез полагане на пръстов отпечатък поради недъгавост. В хода на делото ищците са оспорили автентичността на положения мастилен пръстов отпечатък върху пълномощното, заверено от нотариус Р. М. на 15.06.2007 г. Съдът е приел, че е оспорена нотариалната заверка на подписа на упълномощителя, че се касае до оспорване на истинността на официален документ и тежестта на доказване е върху страната, която го е оспорила – в случая ищците. Според въззивния съд неправилно първоинстанционния съд е приел, че е оспорена автентичност на частен документ от ищцата и тежестта на доказване е на ответниците, представили документа – т.е. с решението са изложени доводи по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ. Прието е, че оспорването не е проведено успешно, поради което сключеният договор за продажба, обективиран в нот.акт № */2007 г. на нотариус при ПРС е валиден и поражда вещнопрехвърлителен ефект. Съдът е приел, че към момента на смъртта на З. И. същият не е притежавал собственически права върху процесния апартамент. Приел е че квотите от съсобствеността са както следва – Ф. Л. – 6/8 ид.части – 5/8 ид. части придобити на основание покупко-продажба и 1/8 ид. част по наследяване. След смъртта на Ф. Л. частта й от съсобствеността се наследява от наследниците Г. Л., В. и Ч. П. – по 2/8 ид.част за всеки. Делбените части на останалите наследници на З. И. са както следва – за Й. П. – 1/8 ид.ч., за Л. М. – 1/8 ид.част. При посочените делбени части съдът е допуснал до делба описания недвижим имот. По основанието за допускане на касационно обжалване: По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът намира следното: Докладът по чл.146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържанието на доклада е очертано в разпоредбите на чл.146 ГПК. В него първоинстанционния съд посочва как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, когато не са налице условията по чл.147 ГПК. При липса на указания процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. Ако страната направи за първи път във въззивната инстанция доказателствено искане, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК то това искане е допустимо поради основанията на чл.266,ал.3 ГПК. Когато въззивният съд констатира допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по приложение разпоредбите на чл.146 ГПК следва да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Това задължение има въззивния съд и при констатирано нарушение от първоинстанционния съд на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и открито производство по оспорването по чл.193,ал.1 ГПК. В тази хипотеза в правомощията на въззивния съд е да повтори опороченото действие, като даде указание на страните относно разпределение на доказателствената тежест с оглед разпоредбите на чл.193,ал.3 ГПК, а именно дали е оспорена истинността на официален или частен документ и съответно даде възможност на страните да представят доказателства, като не се съобразява с ограниченията на чл.266,ал.1 и ал.2 ГПК. Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос и на основание чл.293,ал.2 ГПК по същество на касационната жалба съдът намира, че същата е основателна. Спорен между страните е размера на делбените части от съсобствения апартамент. Съделителите-ищци се легитимират като съсобственици на делбения апартамент на основание наследяване от З. М. И. – починал на 28.02.2009 г. и Н. Я. И., починала на 14.12.2005 г. – родители на ищцата Й. З. П.. Ищецът Л. Д. М. е внук на последните – наследник е на починал на 20.07.2002 г. син Д. З. М.. Съделителите-ответници по иска за делба се легитимират като съсобственици на основание наследяване от прекия си наследодател – майката Ф. Л., която придобила 5/8 от процесния апартамент на основание договор за продажба от 18.06.2007 г. с прехвърлител наследодателя З. И. и 1/8 ид.част по наследяване от Н. И.-съпруга на общия наследодател и нейна майка. Договорът за продажба е сключен, чрез пълномощник за продавача – Ф. З. Л., която при сключването се е легитимирала в това качество с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.06.2007 г. Пълномощното е подписано от упълномощителя-продавач З. И., чрез полагане на пръстов отпечатък на десния палец. Удостоверено е от нотариуса, че подписа е положен извън канцеларията му и че подписа е положен чрез полагане на пръстов отпечатък поради недъгавост. Ищците-сега жалбоподатели са оспорили автентичността на положения мастилен пръстов отпечатък върху пълномощното от упълномощителя З. И.. В хода на делото пред първата инстанция съдът е преценил, че се оспорва автентичност на частен документ, открил е производство по оспорване истинността на документа по чл.193,ал.1 ГПК и е постановил, че тежестта на доказване на истинността му е за ответниците, които са го представили. Въззивният съд в решението е приел, че се касае за оспорване истинност на официален документ и тежестта на доказване на неистинността на документа е на страните, които го оспорват – т.е. за ищците-сега жалбоподатели. Доводите на съда касаят разпределение на доказателствената тежест при откритото производство по чл.193,ал.1 ГПК. Неправилно е прието, че оспорването не е проведено успешно и поради това сключеният договор за продажба, обективиран в нот.акт № */2007 г. е валиден и поражда вещноправни последици. Съгласно разпоредбите на чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Според чл.37 ЗЗД в редакцията на текста към момента на сключване на договора за продажба – 18.06.2007 г. упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма трябва да бъде дадено в същата форма. Когато договорът се сключва в нотариална форма упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис. Пълномощното, като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста на чл.569,т.2,пр.4 ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител” е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. За това удостоверяване са приложими разпоредбите на чл.578,ал.4 и ал.5 ГПК, установяващи изискване упълномощителят да се яви лично пред нотариуса, който проверява самоличността му възоснова на представения документ за самоличност. Упълномощителят полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече положения подпис. Разпоредбите на чл.578,ал.4 и ал.5 ГПК възпроизвеждат текста на чл.474,ал.4 и ал.5 ГПК/отм./. Удостоверяването на подписа се извършва с надпис върху документа, съгласно чл.590,ал.1 ГПК, който има формата на квадратен печат на нотариуса. Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма, е че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице същото представлява официален документ. Така извършената нотариална заверка сочи, че при оспорена истинност – авторство на пълномощното тежестта на доказване на неистинността на документа е върху страната, която го оспорва – чл.193,ал.3,пр.1-во. Въззивният съд е изложил изводи по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на посоченото пълномощно в обжалваното решение. При констатация от въззивния съд, че районния съд неправилно е разпределил доказателствената тежест с оглед оспорената истинност на процесното пълномощно в откритото производство по оспорване истинността на документа по чл.193,ал.1 ГПК съдът е следвало да повтори опороченото процесуално действие. В случая въззивния съд в определението по чл.267 ГПК или в първото съдебно заседание е следвало да произнесе по разпределение доказателствената тежест при така извършеното оспорване на истинността на процесното пълномощно и съответно да даде възможност на страните за допускане и събиране на нови доказателства, без да се съобразява с ограниченията на чл.266,ал.1 и ал.2 ГПК. Както се посочи в настоящият случай тежестта на доказване неистинността на документа е на страната, която го е оспорила – т.е. за ищците. След като повтори опороченото процесуално действие съдът с решението следва да прецени проведеното оспорване дали е успешно ли е или не и съответно да направи правни изводи относно валидността на сключения договор за продажба с нот.акт № */2007 г. и вещнопрехвърлителния ефект на същия, а оттам и за размера на делбените части на всеки от съделителите. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че решението в обжалваната част следва да се отмени, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила – на разпоредбите на чл.193 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, поради това, че следва да се извършат нови съдопроизводствени действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 153/29.04.2011 г., постановено по в. гр. дело № 190/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 941/13.12.2010 г. по гр.дело № 5216/2010 г. на Пернишкия районен съд в частта на допуснатите до делба делбени части на жалбоподателите Г. П. Л., В. Г. П. и Ч. Г. П. – 1/3 ид. част общо, на Й. З. П. 1/3 ид.част и Л. Д. 1/3 ид.част върху апартамент № 27, находящ се в [населено място][жк], жил.сграда * № *, кв.* по рег.план на [населено място], вх.”Б”, ет.3, със застроена площ от 88.21 кв.м. и вместо отменената част е допуснато да се извърши съдебна делба върху описания недвижим имот между съделителите и при делбени части – Й. З. П. – 1/8 ид.част, Л. Д. М. 1/8 ид.част, Г. П. Л. – 2/8 ид.части, В. Г. П. – 2/8 ид.части и Ч. Г. П. – 2/8 ид.части и вместо това Връща делото на Пернишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав по предявения иск за съдебна делба на недвижимия имот апартамент № 27, находящ се в [населено място][жк], жил.сграда * № *, кв.* по рег.план на [населено място], вх.”Б”, ет.3, със застроена площ от 88.21 кв.м. относно делбените части на съделителите. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: