О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№65

София, 18.04. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.04.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч.гр.дело № 1096/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Г., чрез пълномощника му адв. В. Д. Т., срещу определение № 135 от 02.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 31/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение No 502996 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. No 910/2020 г. по описа на РС – [населено място], с което е върната подадената от К. А. Г. искова молба и производството по делото е прекратено.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. А. Г. искове срещу „България Х.“ Е. с правно основание чл.49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр.с чл. 51 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500 лв. - обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността да ползва собствените му недвижими имоти за периода от 22.12.2016г. до датата на предявяване на иска, сумата от 682,80лв. - обезщетение за претърпени загуби, представляващи разноски за хотелско настаняване в Република България поради невъзможността да ползва собствените си апартаменти; сумата от 500 лв. – обезщетение за претърпени загуби, съставляващи стойността, с която е намаляла цената на собствените на ищеца апартаменти поради неползването и неподдържането им и по предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
С определение No 502996 от 21.09.2021 г. районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на ищеца неколкократно са давани указания за отстраняване нередовности на исковата молба, като последните са от 18.07.2021г., когато съдът е указал на ищеца да представи изцяло нова и поправена искова молба, в която да се изложат обстоятелствата и да се формулират петитуми по всички искови претенции, да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 80 лв. по иска с правно основание чл. 109 от ЗС и е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено. Съдът е приел за установено също, че в предоставения 7-дневен срок е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца с искане за продължаване на срока с 14 дни, тъй като е необходимо време за осъществяване на връзка с клиента, предвид местоживеенето му в друга държава. Към молбата не са представени доказателства. С определението от 21.09.2021 г., поради неизпълнение в срок на дадените указания, производството по делото е прекратено. На 29.09.2021г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която се посочват причините за неизпълнение указанията на съда, а именно – диагностициране с ковид – 19, както и нужното технологично време за превод на полученото определение на английски език, за да може ищецът да се запознае с него. Към молбата са представени доказателства за заболяването на процесуалния представител на ищеца. Направено е следващо искане за продължаване срока за заплащане на държавната такса от 80 лева. С нова молба от 05.10.2021г. е представено доказателство за платена държавна такса.
При така приетото за установено от фактическа страна, въззивният съд е приел, че определението на районния съд е правилно и го е потвърдил. Изложени са мотиви, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е оставил исковата молба без движение, че жалбоподателят е пропуснал определения от съда срок за отстраняване на нередовностите й, поради което същата полежи на връщане, а делото на прекратяване. Съдът е посочил, че не са били изложени уважителни причини и представени доказателства за наличието на такива по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК и не е имало основание за продължаване на законоустановения и указан от съда срок и страната е останала обвързана от първоначалния такъв. Доколкото указанията не са били изпълнени до изтичането му, то последващо извършените процесуални действия следва да се счетат за неизвършени. Съдът е приел също, че наличието на заболяване съставлява уважителна причина за продължаване на срока, но за да бъде молбата уважена, заболяването следва да е било налично към периода от време или част от периода от време, в който за страната е съществувало задължението да извърши указаното й действие. В настоящия случай процесуалният представител на страната е диагностицирана с ковид-19 след изтичане на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба в частта й, с която е потвърдено определението на районния съд за прекратяване производството по делото по предявените искове за заплащане на обезщетения е недопустима. В тази му част обжалваното определение е постановено по гражданско дело с цена на искове, всеки един от които е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв., поради което решението по него не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер.
Във връзка с изложеното, се налага извод, че постъпилата частна касационна жалба в посочената й част, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед мотивите на съда в обжалваното определение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос на определението в частта му, с която е потвърдено определението на районния съд за прекратяване производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, поради следното:
Поставеният от касатора правен въпрос е дължи ли съдът продължаване на срока по чл. 63 от ГПК , когато страната докаже наличието на особени непредвидени обстоятелства – внезапно тежко заболяване, което налага карантиниране?
Формулираният правен въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на съда, защото въззивният съд не е приел, че наличието на заболяване не съставлява уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК за продължаване на срока, а напротив изложил е мотиви, че наличието на заболяване е такава причина, но в случая диагностицирането с ковид-19 е след изтичане срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, предвид на което и не са били налице предпоставките за продължаване на срока.
На следващо място касаторът поддържа, че по поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който довод е неоснователен. Цитираната от касатора практика на ВКС, с изключение на определение № 486 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5101/2013 г., I г. о., ГК, е по приложението на чл. 64 ГПК – за възстановяване на пропуснат срок, по който въпрос съдът не се е произнасял, тъй като искане по чл. 64 ГПК не е правено.
В определение № 486 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5101/2013 г., I г. о., ГК, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, е прието, че когато страната се представлява в процеса от лица по чл. 32, т. 2 ГПК, уважителната причина по чл. 63, ал. 1 ГПК, свързана със заболяване на член от семейството, важи както по отношение на страната, така и за процесуалния представител. Т.е. разгледана е хипотеза, която е различна от тази по настоящето дело, по което искането за продължаване на срок е мотивирано не със заболяване на страната и/или процесуалния й представител, а с необходимо време на упълномощения адвокат за осъществяване на връзка с клиента си, предвид местоживеенето му в друга държава. Твърдения за наличие на заболяване като уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК са въведени в последваща молба, постъпила след прекратяване производството по делото, поради което и тази втора молба не е взета предвид от съда при преценка правилността на определението на първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 се поддържа, че е налице и основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, основана на твърдения за извършен от въззивния съд превратен анализ на доказателствата, неотчитане на факта на изпълнение на указанията на съда в първия възможен за страната момент, неанализиране на обстоятелството, че диагностицирането на заболяването на пълномощника на ищеца не винаги е възможно в първите дни на проява на симптомите му. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания акт като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността му да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи не сочат на очевидна неправилност по смисъла на чл. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а се отнасят до правилността на постановеното определение, по която касационният съд не може да се произнася в производството по чл.288 ГПК.
Не са налице и първите две основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението, тъй като няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135 от 02.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 31/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено определение No 502996 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. No 910/2020 г. по описа на РС – [населено място], с което е прекратено производството по делото по предявения от К. А. Г. срещу „България Х.“ Е. иск с правно основание чл. 109 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на К. А. Г., чрез пълномощника му адв. В. Д. Т., срещу определение № 135 от 02.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 31/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено определение No 502996 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. No 910/2020 г. по описа на РС – [населено място], с което е прекратено производството по делото по предявените от К. А. Г. искове срещу „България Х.“ Е. с правно основание чл.49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр.с чл. 51 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността да ползва собствените му недвижими имоти за периода от 22.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба; сумата от 682 ,80 лева - обезщетение за претърпени загуби, представляващи разноски за хотелско настаняване в Република България поради невъзможността да ползва собствените си апартаменти; сумата от 500 лева – обезщетение за претърпени загуби, съставляващи стойността, с която е намаляла цената на собствените на ищеца апартаменти поради неползването и неподдържането им.
Определението в частта му, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове: 1.

2.