Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 180   гр. София, 28.04.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 372 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 672 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 757/08 г. Окръжен съд гр. П. е отменил частично решение № 759 от 23.07.2008 г. по гр. д. № 2685/07 г. на Районен съд гр. П.. В отменената част е постановил ново решение, с което е признал за установено по отношение на З. к. “Н” /в ликвидация/ с. Л., че О. с. Л. е собственик на три микроязовира в землището на с. Л. и на един микроязовир в землището на с. Б., без съдържащите се в тях води. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която установителните искове за собственост на водите в микроязовирите са отхвърлени. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от ЗК ”Н” /в ликвидация/. Ответникът по касация О. с. Л. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: За да постанови решението въззивният съд е приел че ищецът се легитимира като собственик на микроязовирите с актове за публична общинска собственост, съставени на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС и чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” от Закон за водите /ЗВ/. Ответникът не доказал че е техен собственик, тъй като продавачът му не е бил собственик, а съгласно ЗВ /отм./, собственик е била държавата. С оглед записаната в чл. 86 ЗС забрана, кооперацията не е могла да придобие микроязовирите по давност. Изложил е и съображения, че в случая не се касае за изключението записано в чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” ЗВ, тъй като няма предоставяне на имущество, включено в търговско дружество или в сдружение за напояване. Вписването на микроязовирите в активите на кооперацията било извършено от самата к. въз основа на договорите за закупуването им. В касационната жалба се излагат доводи че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Язовирите били собственост на ТКЗС, тъй като били изградени от него и на негова земя. Кооперацията освен това била търговско дружество и микроязовирите били включени в нейното имущество, затова не били публична общинска собственост по силата на изключението записано в чл. 19 т. 4 б. „в” ЗВ. Кооперацията е могла да придобие собствеността и по давност, тъй като ги владяла от закупуването им на 20.06.1994 г. до предявяване на иска на 06.11.2007 г. С определение № 254 от 03.04.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване по специфичен материалноправен въпрос дали микроязовири, включени в имуществото на земеделска к. , представляват изключение по чл. 19 т. 4 б. “в” ЗВ. По така формулирания въпрос настоящият състав намира следното: Възстановяването на правната уредба на общинската собственост се извърши с изменението на Конституцията на НРБ от 1971 г. и на Закона за собствеността през 1990 г. Беше доразвито с изменението на същия закон при приемане на ЗМСМА, ДВ бр. 77 от 1991 г. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти. Точка втора на текста включва язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение. Законът за общинската собственост е обнародван в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. и е в сила от 01.06.1996 г. В чл. 2 на закона са посочени обектите които са общинска собственост. Според чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС в редакцията с ДВ бр. 26/00 г., общинска собственост са водите, водните обекти, водостопанските системи и съоръжения определени със закон. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13 т. 1 и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на закона, без съдържащите се в тях води. На основание цитираните текстове общината е съставила на акт за публична общинска собственост на процесните микроязовири. Ответната к. е създадена при действието на ЗК от 1991 г. /отм./. Съгласно чл. 31 от ЗК /отм./, имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, права върху марки, промишлени дизайни, лицензии, ценни книги, дялово участие в дружества и други права и задължения. Според чл. 32 ЗК /отм./, източници на средства на кооперацията са встъпителни, дялови и допълнителни вноски на членовете, доходи от дейността, заеми и други постъпления, т. е. на кооперацията не се предоставя имущество, а тя го придобива първоначално чрез вноските на своите членове, а в последствие чрез осъществяване на дейност. В чл. 1 от ТЗ е записано, че търговец по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице което по занятие извършва някоя от сделките изброени в ал. 1. Според ал. 2 т. 2 на текста, търговци са търговските дружества и кооперациите, с изключение на ЖСК т. е. законодателят прави разграничение между субектите “търговско дружество” и “кооперация”. С оглед на дефиницията, кооперацията е търговец, но не е търговско дружество. При тази законодателна уредба, дори ако микроязовирите са били включени в имуществото на кооперацията към влизане на закона в сила, което в настоящия процес не е доказано от ответника, то изключението записано в чл. 19 ал. 1 т. 4 б. “в” от ЗВ не се отнася за тях. Спорът за собствеността на микроязовирите следва да бъде разрешен след като всяка една от страните докаже твърденията си за придобиване на собствеността. По основателността на касационната жалба: С оглед разрешението на специфичния въпрос настоящият състав счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. О. с. Л. твърди, че е собственик на четирите микроязовира, като се легитимира с АОС от 09.10.2000 г. за три язовира в землището на с. Л. и с АОС от 11.03.2003 г. за язовир в с. Б., съставени на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС и чл. 19 т. 4 б. „в” ЗВ. Съставените актове за публична общинска собственост на микроязовирите обаче не доказват право на собственост. Актовете за държавна или общинска собственост представляват техническа дейност по контрол, регистрация и отчетност на недвижимите имоти. Те не са правопораждащи, правоизменящи и правопогасяващи факти. С оглед твърденията на ищеца че микроязовирите са били държавна собственост тъй като са построени върху държавна земя, съдът е следвало да му укаже да докаже факта кога са построени и чрез експертиза да изясни статута на земята по време на построяването им - дали е била държавна собственост, собственост на ТКЗС или на физически лица и в този случай, с оглед разпоредбата на чл. 18 ал. 2 ЗВ /отм./, дали е отчуждена и завзета от държавата след обезщетяване на собствениците. Ответникът ЗК ”Н” /в ликвидация/ с. Л. се легитимира като собственик на язовирите с договори за продажба, сключени на 20.06.1994 г. В тях е записано, че ТКЗС /в ликвидация/, представлявано от И. И. С. продава на ЗК “Н” дълготрайните материални активи. С оглед твърденията на ответника, че микроязовирите са били изградени върху земя и със средства на ТКЗС, съдът е следвало да му укаже да установи твърдените факти, както и дали микроязовирите счетоводно са били записани като част от основните средства на ТКЗС. За нуждите на настоящия процес съдът трябва да вземе отношение и относно действителността на договорите за покупко - продажба, на които се позовават ответниците. Съгласно чл. 52 ал. 2 ППЗСПЗЗ, по решение на общото събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 ЗСПЗЗ, те получават дял в натура или в пари част от имуществото на ТКЗС. Общото събрание може да реши продажбата на дълготрайни активи на ТКЗС, ако не се извършва в полза на лица с право на дял от имуществото, да се извърши чрез търг по реда на Наредбата за търговете, в съгласие с чл. 48 ал. 8 и чл. 43 ал. 2 ППЗСПЗЗ. От представените по делото договори не може да се установи дали е взето решение за продажбата на този дълготраен материален актив, както и дали е спазена процедурата по провеждане на търга. С оглед на цитираната нормативна уредба съдът следва да укаже на ответника да представи решението на общото събрание на лицата по чл. 27 ал. 1 ЗСПЗЗ, за да се изясни дали имуществото е придобито от кооперацията чрез търг, както се твърди. Следва да се посочи, че възможността за придобиване от кооперацията на имуществото на ТКЗС срещу стойността на дяловете, внесени от правоимащите при приемането им за членове, е предвидена едва с нормата на чл. 27 ал. 4 ЗСПЗЗ, в редакцията с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., която е в сила от 20.05.1995 г. и е неприложима за извършени преди това актове на разпореждане. По изложените съображения, като е постановил решение преди спорът да бъде изяснен, въззивния съд е постановил незаконосъобразно решение. Тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия, събиране на нови доказателства, решението в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 672 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 757/08 г. на Окръжен съд гр. П. в обжалваната му част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: