Р Е Ш Е Н И Е
№264
С о ф и я, 10 януари 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 н о е м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 942/2016 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. К. Б. от [населено място], област С. адв.М.С. от АК-С. срещу решение № 121 от 25.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 134/2016 г. на Апелативен съд-Бургас с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и оневиняването му от ВКС въз основа на нови фактически констатации, за преквалификация на деянията му в по-леко наказуемо престъпление по чл.313 от НК, което да доведе до приложението на чл.78а от НК и накрая за намаляване на размера на наложеното му наказание до справедлив такъв.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимия Д.Б., лично и чрез защитника си адв.С. молят жалбата им да бъде уважена по изложените в нея доводи.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 6 от 11.02.2016 г. по НОХД № 430/2015 г. на Сливенския окръжен съд подсъдимият Д. К. Б. от [населено място], област С. е признат за виновен в това в периода от 14.05.2012 г. до 28.05.2013 г. в С., при условията на продължавано престъпление, представил пред ДФ „Земеделие”, ОД-С. неверни сведения относно ползването на земеделски парцели с обща площ 6,68 ха, намиращи се в землището на [населено място], област С., с цел да получи и е получил средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, предоставени по СЕПП на българската държава общо в размер на 3 835,99 лева, поради което и на основание чл.248а, ал.5 вр.ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплаквания за нейната неправилност, необоснованост, незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение, но с решението си Бургаският апелативен съд я е потвърдил изцяло.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.С. визира наново неправилността и на въззивното решение поради несъответствието на фактическите и правни изводи на апелативния съд на събрания доказателствен материал и на изискванията на материалния закон с исканията за нови фактически констатации от страна на касационната инстанция, което да доведе до оневиняване на подсъдимия или до преквалификация на деянията му в по-леко наказуемо престъпление с последица освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и като последна алтернатива – намаляване на размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което за допустима, като разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
В касационната си жалба защитникът на подсъдимия наново развива тезата си за несъставомерност на поведението му като престъпление по чл.248а, ал.5 вр.ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК поради липса на задължение да сочи в подадените от него заявления за подпомагане от средства на ЕС правното основание за ползване на заявените земеделски земи, при реалното им ползване и поддържане през двете години в добро екологично състояние, при липса на допуснати каквито и да е нарушения по тяхното очертаване и при неяснотата на повдигнатото му обвинение относно неверността на заявените данни в инкриминираните заявления, но която невярност е могла да бъде проверена и оборена от съответния държавен орган чрез проверка на място, което пък би предопределило липсата на неверни данни и основание за претендираното от тях оправдаване, алтернативно смекчаване на наказателната му отговорност или накрая, преминаване към административно-наказателна такава.
На първо място следва да се отбележи, че касационната жалба, изложените в нея доводи и заявени искания не са съобразени с характера на касационната проверка и правомощията на касационната инстанция. Като такава, ВКС не може да събира и обсъжда доказателствата по делото, да прави нови фактически констатации, а контролира процесуалната дейност на предните инстанции по тяхното събиране и оценка, правилността на изведените правно релевантни факти и в тяхната рамка – правилното приложение на материалния закон, което може да коригира при съответен протест или жалба, но без да има право да отежнява положението на подсъдимото лице. Затова доводът в жалбата настоящата инстанция да възприеме други фактически обстоятелства с оглед коментираните доказателства и норми от специалното (не наказателното) законодателство е процесуално недопустим. Той не кореспондира и с изложението на въззивния съд и дадените от него разрешения по фактите и правото.
Без да се фокусира върху елементите на специалната норма на чл.248а, ал.5 вр.ал.2 от НК към общата по чл.212 от НК, ВКС намира, че обективната истина по делото е търсена и разкрита при отговора на въпроса в какво качество и за какви средства е претендирал подс.Б. с подаване на инкриминираните заявления и впоследствие ги е получил. От конкретиката е ясно, че подпомагане по посочената програма СЕПП се предоставя от фондове на ЕС, предоставени на РБ като член на Съюза, на земеделски производител, който правомерно стопанисва земеделски земи, без или с изискване за отглеждане на земеделска/животинска продукция. В случая подс.Б. е бил животновъд и е ползвал и поддържал такива земи, но върху процесните в качеството му на физическо лице той не е имал права. Те са били предоставени чрез търг на търговско дружество и то е имало право да претендира подпомагане по тази програма. Именно в тази насока са анализирани събраните по делото гласни и писмени доказателства, като относно доказателствената дейност и на двете предишни инстанции няма наведени каквито и да е основателни процесуални упреци от жалбоподателя. Няма никаква неяснота в обвинението, което да е затруднило, още по-малко ограничило правото му на защита. Без значение е дали за процесния период заявителите са имали задължение да посочват и правното основание за ползване на земите, но при задължение да предоставят доказателства за това при поискване от съответния държавен орган. Това само идва да потвърди, че подпомагане се дължи на правомерно ползващо земите лице-земеделски производител, а не на което и да е решило да ги заяви по въпросната програма. Създадените в предишни периоди усложнения (било технологични, картографски, организационни или други) при заявяване на земите е наложило законодателното решение да се сочи вече задължително и правното основание за ползване на земите с оглед постигане на правна сигурност в отношенията с Държавата и с действителните им собственици. Обстоятелството, че невярно заявените парцели от подсъдимия се ползвали от дружеството, на което бил управител, че като такъв му се дължали обещани му суми за осигуровки и други разходи е без значение, тъй като деянието е довършено в момента на подаване на заявлението с неверните данни или тяхната корекция. Въпросът за неуредени облигационни отношения с дружеството е извън предмета на доказване и не влияе на съставомерността на деянието му, осъществено от него в качеството му на физическо лице. Поради това няма нито пренебрегнати, нито превратно оценени доказателства по делото, от които съдът да е извел неверни или необосновани констатации във връзка с фактите от предмета на доказване по делото. Не е налице касираното основание по чл.348¸ал.1, т.2 от НПК.
Основният състав на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е на формално извършване и е довършено с „представяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение да представи такива”, със специална цел – деецът да получи средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, като получаването на средствата квалифицира дейността като по-тежко наказуемо престъпление по ал.5 на чл.248а от НК. Допустимата корекция на сведенията в определен срок има значение при преценката на формата на вината на дееца – дали е допуснал грешка или умишлено е декларирал неверни данни или е затаил дължими такива, установимо с допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства. За разлика от невярното документиране по чл.313 от НК, именно заради обекта на защита - средства от фондове на ЕС, преди и/или след реалното им ощетяване, се прилага специалната норма на чл.248а, ал.2 или 5 от НК, а не общата за документната измама по чл.212 от НК (както е и при данъчната измама по чл.256 от НК и др.).
В случая не е спорно, че процесните земеделски земи (пасища) са общински и че след търг са били наети от търговско дружество със съдружници - земеделски производители. Декларирането им (заявяването им) от подс.Б. преди това (наемането) като ползвани лично от него като физическо лице-земеделски производител, безспорно е неверно. Уговорката субсидиите да са за дружеството като реално стопанисвало пасищата, дори и при спазването й от негова страна, би могло да се цени единствено през призмата на чл.9, ал.2 от НК, която хипотеза в случая е трудно защитима не само поради размера на реалното му облагодетелстване, но и заради установения у него „упорит” умисъл за процесната 2013 г. да ги ползва лично за „компенсиране” на претендирани като дължими към него суми от търговското дружество. Още по-малко при липсата на условията по чл.78а, ал.1 от НК, още и при невъзстановени имуществени вреди, може да се коментира приложението му.
ВКС намира, че при установените фактически обстоятелства е бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице основанието по чл.348а, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на решението, за преквалификация на деянието и за приложение на чл.78а от НК.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.Б. наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК. ВКС адмирира дейността му като животновъд, но за „общественик”, какъвто иска да бъде, е необходимо строго съблюдаване на закона, а не нагаждане към него според конкретната ситуация. Българите страдат не от липсата на правила, а заради липсата на съзнание и контрол за тяхното спазване, свързано и с некомпетентност на различни нива в системите и проявите на „благосклонност” към някои от нарушителите. В случая подс.Б. е получил доверието на свои съселяни, обединили се за постигане на общозначими резултати от стопанската си дейност, но пътят за получаване на подкрепа е бил неудачно избран от жалбоподателя, стигайки накрая до противозаконови изкривявания. И затова е следвало и е постигнал предвиденото в НК укоряване с наказание, което да го въздържа от бъдещи противообществени прояви. Няма изложени в жалбата, а и налични или пренебрегнати смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да дават основание за намаляване на тежестта на отмерената му санкция и решението на апелативния съд и в тази насока следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 25.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 134/2016 г. от Апелативен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |