Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 43     София, 25.05.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на  девети април през  две хиляди и девета  година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                              МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Милена Миланова                            при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 623 по  описа за  2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК. Постъпила е молба от “С” АД за отмяна на влязло в сила решение № 260/10.04.2007 г. на В. касационен съд /ВКС/, ТК, І ТО по т.д. № 48/2007 г., с което е отменено решение № 477/02.11.2006 г. по в.т.д. № 629/2006 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ и вместо него е постановено друго решение, отхвърлящо исковете на “С” АД - настоящия молител срещу З. Т. С. – Е. “З” по чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.431 ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на договор за продажба чрез търг на аперитив /снек-бар/ “Р” от 07.12.2000 г., оформен с нот. акт № 110 том ІІ рег. № 9* д. № 408/22.12.2000 г. на нотариус Б. В. – ВРС М. твърди, че след приключване на делото от ВКС е издадена заповед № ДК-02-ВН-29/12.05.2008 г. на началника на РДНСК В. за премахване незаконен строеж, изграден в УПИ *, кв.13 по плана на к.к. “С”, представляващ снек-бар “Р”, собственост на Е. “З” от В. , като в заповедта е посочено, че е констатиран строеж, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж . Така описания обект е предмет на договора за покупко-продажба между страните от 07.12.2000 г., а договора - предмет на предявения от молителя иск иск по чл.26 ЗЗД, отхвърлен с решението на ВКС, чиято отмяна се иска. Молителят твърди, че към момента на процеса не е бил в състояние да се снабди с процесната заповед, но същата е допустимо и относимо писмено доказателство, от съществено значение за решаване на спора, поради което иска отмяната на решението на ВКС на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК /погрешно е изписано обозначение буква “а” вместо т.1/. Ответната страна по молбата – З. Т. С. – Е. “Златито-З. Стойков оспорва допустимостта и основателността на молбата по съображения в писмен отговор. Твърди, че цитираната в молбата заповед не е влязла в сила – подлежи на обжалване, поддържа, че след продажбата не са правени промени в обекта, т.е. същият е продаден както е изграден от самият продавач – молител. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. М. по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, са предявени искове по чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.431 ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на договор от 07.12.2000 г. за продажба чрез търг и оформения за продажбата нот. акт № 110 том ІІ рег. № 9* д. № 408/22.12.2000 г. на нотариус Б. В. – ВРС, за продажба на аперитив /снек-бар/ “Р“С. С. К. И ЕЛЕНА” АД – В. на Е. “З”. Като основание за нищожност на атакувания договор в исковата молба се твърди, че за процесния имот е имало решение за приватизация като обособена част, но въпреки това той е продаден като дълготраен материален актив /ДМА/. ВРС уважава исковете, а ВОС оставя в сила решението му. С решение № 675/13.07.2006 г. по т.д. № 184/2006 г. ВКС е отменил решението на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане на ВОС с указания за преценка на даденото разрешение от А. за приватизация /АП/ за продажба на процесния имот. При повторното разглеждане на делото от ВОС отново е оставено в сила уважителното решение на ВРС. Решението на ВОС е отменено с решение на ВКС № 260/ 10.04.2007 г. и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете. ВКС е приел, че в случая е открита процедура по приватизация на аперитив /снек-бар/ “Ривиера като обособена част на АД, но в последствие АП е дала разрешение на ищеца и настоящ молител с писмо № 92-00-20-1278/25.10.2000 г. да продаде обекта като ДМА при определени условия, при наличие на които обектът е продаден. При така предявения иск за нищожност и на така предявеното основание за нищожност молбата за отмяна е неоснователна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Исканата нищожност на договора за продажба е не с оглед законността на извършения строеж на снек-бара, респ. липса на предмет на продажбата, каквито доводи се излагат сега в молбата, а поради нарушаване реда за продажба от обособен обект в ДМА по смисъла на ЗППДОП /отм./. Следователно предмет на иска и на спора по делото не е било обстоятелството, законен ли е бил строежа на обекта, предмет на договора, или не, не е имало нито данни, нито доводи в тази насока. Касае се за нововъзникнало доказателство - административна заповед, подлежаща на обжалване, т.е. невлязла в сила, която би установила в бъдеще - при оставянето й в сила, ново обстоятелство, повод за поддържане на ново непредявено основание за нищожност на договора за продажба и свързано със законността на строежа на обекта, извършен преди и след продажбата му - в периода 1996 – 2000 г. и 2000 – 2005 г. – по констатациите в заповедта, при сключен договор на 07.12.2000 г. Щом това е така не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – приложената невлязла в сила заповед не установява ново обстоятелство, нито представлява ново доказателство от съществено значение за решаване на спора, поради което молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани. Мотивиран от горното, съдът:       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “С” АД за отмяна на влязло в сила решение № 260/10.04.2007 г. на В. касационен съд, ТК, І ТО по т.д. № 48/2007 г. на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.