Р Е Ш Е Н И Е   №  37   София, 01 март   2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                            ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 715/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Б. Г. Щ. против решение № 395 от 03.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 582/ 2009г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК,които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се при условията на алтернативност отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че не са налице сочените касационни основания, поради което и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда от 08.04.2009г. по н.о.х.д. № 2066/2008г. е признал подсъдимия Б. Г. Щ. за виновен в това, че на 16.11.2007г. в гр. С. направил опит умишлено за умъртви М. А. А., като го намушкал с нож в областта на сърцето, деянието е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия обществено опасни последици по независещи от него причини и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години. На основание чл.48, ал.1, б.”а” ЗИН е определен първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 40000лв., представляваща обезщетение на причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като искът в останалата му част е отхвърлен. Софийският апелативен съд с решение № 395 от 03.11.2009г. по в.н.о.х.д. № 582/2009г. е изменил присъдата в частта й относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като определил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим . В останалата част присъдата е потвърдена.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА- чл.348, ал.1, т.2 НПК   Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание са, че в нарушение на чл.303 НПК подсъдимият бил признат за виновен , обвинението не било доказано по несъмнен начин, а постановената осъдителна присъда почивала на предположения. Твърди си, че на досъдебното производство не било извършено разпознаване, което било задължително, тъй като нито пострадалия, нито разпитаните свидетели познавали подсъдимия. Възраженията са неоснователни. Те са идентични с поддържаните и пред двете съдебни инстанции, като въззивният съд е дал обоснован отговор на всяко едно от тях, и съображенията изцяло се споделят от настоящия състав. Събрания по дело доказателствен материал е достатъчен за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, поради което и твърдението, че като не е извършено разпознаване на досъдебното производство, съдът бил лишен от възможността за изясни авторството на деянието. Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети- чл.169, ал.1 НПК. В конкретния случай за разследващите не е имало съмнение, кой е извършителя на деянието, тъй като пострадалият го е познавал и непосредствено след инцидента, още в болницата е съобщил както името му, така и квартала, в който живее. Именно тези сведения са позволили на представителите на полицията, след извършване на справка в масивите на МВР да установят точния адрес и да задържат подсъдимия. Възраженията на подсъдимия, че на инкриминираната дата не е посещавал казиното, че няма отношение към деянието, а всичко е постановка срещу него, са преценявани правилно от съдебните инстанции, които са ги отхвърлили като недостоверни. Всички разпитани по делото свидетели, с изключение на бащата на подсъдимия, дават сведения за фактите от предмета на доказване, които налагат извод, че именно подсъдимият е автор на деянието, поради което и признаването му за виновен по чл.116, ал.1, т.12 вр. чл.18, ал.1 НК не е в нарушение на чл.303 НПК.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО- чл.348, ал.1, т.3 НПК   Наложеното на подсъдимия наказание в размер на петнадесет години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НК. Независимо, че се касае до опит правилно въззивния съд е определил наказанието при условията на чл.54 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да позволяват извод, че и най- лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Извършеното престъпление е със завишена степен на обществена опасност, пострадалият е спасен единствено поради намесата на свид. Марков, който е попречил на подсъдимия да нанесе втори удар с ножа, както и благодарение бързата, висококвалифицирана медицинска интервенция. От значение са и обстоятелствата, при които е извършено посегателството,липсата на каквото и да е било провокативно поведение от страна на пострадалия, хулиганския мотив , поради което и правилно е преценено, че за постигане на целите, предвидени в чл.36 НК е необходимо подсъдимия да изтърпи определеното наказание от петнадесет години лишаване от свобода. То е съответно на извършеното и място за смекчаване на санкцията няма.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение, то следва да се остави в сила.       Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 395 от 03.11.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 582/2009г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: