Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 76   София,30.06.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова  т.д. № 194  по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Постъпила е молба от А. А. Н. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 21.03.2006 год. по гр.д. № 573/2004 год. на С. районен съд. Твърдението на молителя е, че в производството пред РС С. като ответник по иска на Г. ф. е бил конституиран А. А. А. , комуто по реда на чл.16 ал.5 ГПК (отм.) е бил назначен особен представител. Самият Н. е имал постоянен адрес в гр. С. през този период, но не е бил призоваван, не е участвал в производството и за него е узнал едва от връчената му призовка за доброволно изпълнение. Ответникът по молбата Г. ф. – София не изразява становище. Като взе предвид доводите на молителя, извърши проверка относно законосъобразността на процесуалните действия по конституирането и призоваването му в производството пред С. районен съд, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Производството пред С. районен съд се е развило по предявен е иск с правно основание чл.91 ЗЗД (отм.) за сумата 1336.50 лв. Твърдението по исковата молба (депозирана на 23.12.2004 год. на Г. ф. – София е, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.11.1999 год. е бил увреден собственият на М. С. лек автомобил. Фондът и е заплатил обезщетение, доколкото увреждащият автомобил ВАЗ 2103 е бил без сключена задължителна застраховка "Гражданско отговорност". Констатирана е употреба на алкохол от водача на увреждащия автомобил, който при неправилно движение е причинил ПТП. Поради това, искът за възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разходи и обезщетение за забава е насочен срещу виновния водач и собственик на увреждащия автомобил, който по ИМ е посочен като А. А. А. с ЕГН-5306141500 с адрес в гр. С., ул."Мусала" № 1* От този адрес е бил нередовно призован, поради което са изискани данни за регистрацията му. От удостоверението на С. "Български документи за самоличност" на МВР е видно, че за А. А. А. с посочен ЕГН, като постоянен е бил вписан адрес в гр. С. ул."Стоян Н. ; № 8 ет.2 ап.4, а като настоящ – адресът на ул."Мусала". Поради това, че и от двата адреса ответникът е бил нередовно призован, съдът му е назначил по реда на чл.16 ал.5 ГПК (отм.) особен представител и спорът е разглеждан при негово участие. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата е основателна, произтича от следното: Всъщност, С. районен съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон при призоваването на ответника, така, както данните му са посочени в исковата молба. Налице е, обаче противоречие в данните относно фамилното име на ответника и оттук – опорочаване както на призоваването му, така и на данните по чл.98 ал.1 б."б" ГПК (отм.). Няма спор в настоящето производство, че участникът в ПТП, посочен в Протокол № 0* от 08.11.1999 год. като А. А. и А. Н. са едно и също лице. На гърба на същия Протокол за ПТП, виновният водач на 23.11.1999 год. в саморъчна декларация е посочил, че ВАЗ 2103 няма застраховка по риска "Гражданска отговорност", като посочвайки данните си е посочил същия ЕГН, но фамилно име Н. Посочил е и № на лична карта, издадена през 1997 год. Вярно е, че представеното в настоящето производство копие от личната карта е с фамилно име Н. , но тя е издадена през 2007 год. В настоящето производство молителят отрича да е променял фамилното си име, а и няма данни дали по документите му за самоличност от 1999 – 2004 год. е бил А. или Н. , като писмото от 15.09.2004 год. на СДВР- С. "Български документи за самоличност", човекът с този ЕГН е посочен с фамилия А. Това противоречие в данните относно фамилното име на ответника към датата на предявяването на ИМ следва да се тълкува в полза на страната, поради което ще следва да бъде приложен чл.303 ал.1 т.5 ГПК и влязлото в сила решение бъде отменено и делото – върнато на С. районен съд от стадий - проверка по редовността на данните по исковата молба. Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ по молба на А. А. Н. на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК влязлото в сила решение от 21.03.2006 год. по гр.д. № 573/2004 год. на С. районен съд. ВРЪЩА делото на С. районен съд за ново разглеждане. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.