Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.9
c6619_14_dec_290gpc_108zs_zvsoni_otvod
Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
София, 30.12. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6619 //2014 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. Б. Т. (посочен в касационната жалба като Б.) и В. Б. Т. и от О. П. К. и В. Г. К. срещу въззивно решение от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3732 /2008 г. на Софийския градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в., с което е оставено в сила решението от 07.05.2007 г. по гр. д. № 9371 /2001 г. на Софийски районен съд, 48 с-в., поправено с решение от 10.05.2011 г. по същото дело, в частта, с която исковете са уважени. По-конкретно:
1) са уважени искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Г. М. Я. срещу Т. Б. Т. и В. Д. Т., В. Б. Т. и И. А. Т., за установяване на правото на собственост и предаване на владението на УПИ (парцел) XI-259 от кв. 9 по плана на [населено място], м. „Н. Хладилника-В.”, с площ 2 000 кв. м., като част от имот пл. № 245 по кадастралния план от 1939 г. м. „Напоително поле”, кадастрален лист №№ 546 и 571, нанесен по кадастралния план на м. „Хаджибарица” от 1975 г.;
2) предявените от Г. М. Я. ревандикационни искове са уважени в установителната им част по отношение на О. П. К., В. Г. К., Д. П. Й., Е. П. Т., Г. Ц. Г., Ц. И. М., В. И. М., П. А. Л., Л. А. Л., М. Г. С., Г. Г. К., Н. Г. К., Л. Г. К., Д. Г. Д. и Г. П. Г., а искането за предаване владението на имота е отхвърлено;
3) същите ответници са осъдени да заплатят на ищеца 9 880 лева обезщетение за ползването на имота за периода от 02.10.1998 г. до 02.10.2001 г., ведно със законната лихва от 02.10.2001 г., на основание чл.59,ал.1 ЗЗД;
4) на основание чл.431,ал. 2 ГПК (отм.) е отменен н.а. № 139/2001 г., с който Т. Т. и В. Т. закупили спорния имот и построената в него жилищна сграда, а искането за отмяна на н. а. № 92 /1965 г., н. а. № 180/1967 г., н. а. № 26/1979 г. и н. а. № 11/1995 г. е отхвърлено.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 169 /25.03.2015 г. от друг състав на ВКС,по следните правни въпроси: подлежи ли на реституция по ЗВСОНИ недвижим имот, който при влизане в сила на закона е застроен и е собственост на физически лица; въпрос за тази от предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ, отнасяща се към обекта на реституцията, и по-специално за настъпването на реституционния ефект до размерите на одържавения имот, които лицето е притежавало към момента на одържавяването; поставен е и свързаният въпрос за необходимостта от пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца.
Съставът на ВКС, първо г.о., който е допуснал касационното обжалване е приел, че касационното обжалване следва да се допусне по поставените от двете групи касатори материалноправни въпроси, чието разрешение в обжалваното решение следва да бъде преценено от гледна точка на съответствието с разрешенията, дадени в ТР № 1 /1995 г. на ОСГК на ВС; следва да се извърши съпоставка и с влязлото в сила решение от 30.04.2013 г. по гр. д. 2317/2008 г. на Софийския градски съд, приложено към жалбата на В. К. и О. К., касаещо съседен на спорния имот - парцел Х-1566 от кв. 9, който има същият произход, както спорният имот. Този състав е приел също, че за наличие на противоречиво разрешаване се споменава и в жалбата и приложението към нея на касаторите Т., макар да не е посочено кой имот имат предвид. Разрешението на процесуалноправния въпрос, поставен от В. К. и О. К., следва да се прецени за съответствие с решение № 445 /21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК. Поставеният от Т. процесуалноправен въпрос е свързан с правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С допускане на касационно обжалване съставът на ВКС е конституирал на основание чл.172,ал.2,изр.1 ГПК от 1952 г. (отм.). като главни страни - касатори, пред касационната инстанция необжалвалите съпруги на подалите касационни жалби Т. Т. и В. Т..
Съставът на ВКС, допуснал касационното обжалване, също така е приел, че по аргумент от т.2 на ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, неподалите жалба обикновени другари на касаторите В. К. и О. К. също следва да бъдат призовани като касатори, на основание общите за тях факти - произхода на имота от общия им наследодател Г. К., които следва да бъдат установени по еднакъв начин, и необходимостта от постановяване на общо решение.
Съставът на ВКС, допуснал касационното обжалване, също така е приел, че касационното обжалване следва да се допусне и в частта по исковете за обезщетение, тъй като техният изход е обусловен от този на исковете за защита на собствеността.
Съставът на ВКС, който е допуснал касационно обжалване, впоследствие с определение № 141 от 11.05.2015 г. се е отвел от разглеждането на делото по искане на Г. М. Я., като е посочил основание за отвод по чл.22,ал.1,т.6 ГПК.
Насрещната страна Г. М. Я. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че касационните жалби са неоснователни.
В хода на производството преди касационната инстанция има починали страни, конституирани са техните правоприемници.
В касационното производство са конституирани правоприемниците на починалата страна по делото В. Г. К. - нейните наследници по закон : О. П. К., който вече е страна по делото и Д. Д. И., както и правоприемниците на починалия Г. М. Я. – В. Д. А. и М. Г. Я..
Настоящия състав на ВКС няма правомощия да отменя или изменя определението, с което е допуснато касационно обжалване, а следва да продължи разглеждането на делото, поради което не следва да обсъжда доводите на ответника по касационните жалби (ищеца) Г. М. Я. за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
По правните въпроси :
Настоящият състав споделя разрешенията, дадени в посоченото ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС, които се отнасят до първите два материалноправни въпроса, по изложените в мотивите на тълкувателното решение съображения. Задължителността на тълкувателното решение за съдилищата следва да бъде зачетена.
Третият въпрос е процесуалноправен, по приложението на правилото на чл.127,ал.1,изр.1 ГПК от 1952 г. (отм.), което гласи, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, възпроизведено в правилото на чл.154,ал.1 вр. чл.153 ГПК от 2007 г. Настоящият състав споделя разрешението, прието с решение № 445 /21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на ВКС, І-во г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, че при оспорване на обстоятелствата, на които се основават искове или възражения за придобиване на права на собственост, доказването трябва да е пълно.
Към това следва да се добави, че , доказването трябва да е пълно, когато то (доказването) е главно - от страната, която носи доказателствената тежест за определени релевантни за спора изгодни за нея факти, които са оспорени от насрещната страна. Обратно - когато доказването е насрещно - от страната, която не носи доказателствената тежест за определени релевантни за спора факти, а цели да обезсили провежданото от насрещната страна главно доказване, то може да е непълно, защото е достатъчно да доведе до разколебаване на главното доказване, което има за последица извода, че подлежащите на доказване факти не са се осъществили в обективната действителност.
По ревандикационните искове - с правно основание чл.108 ЗС и по положителните установителни искове за собственост – с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, доказателствената тежест за установяване на оспорените обстоятелства, които представляват основание на иска и които се нуждаят от доказване (които не са общоизвестни, съдебно известни и презюмирани със законни презумпции), е на ищеца. За насрещната страна, която не носи тежестта на доказването на основанието на иска, е достатъчно да разколебае проведеното от ищеца доказване.
По съдържанието на въззивното решение:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното : Н. на ищеца Цуна (С.) Г. Б. е притежавала по наследство от Г. Б., делба (извършена през 1929 г.) и давностно владение (въз основа на което се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 1930 г.) имоти с площ по договори и актове от общо 119.2 дка, а по скица - 126.615 дка, представляващи имот пл. № 245 по кадастралния план от 1939 г. на [населено място], местността „Хаджибарица”, които били одържавени по ЗОЕГПНС. Спорният имот е част от тях, като не е доказано да попада в площта от 13.7 дка, изключени от одържавяване. Същевременно е налице идентичност с имота, за който Г. К. - наследодател на ответниците по исковата молба, без последните четирима: Т. и В. Т., и В. и И. Т., се снабдил с нотариален акт за собственост по давност № 92 /1965 г., впоследствие - продаден на ответниците Т. Т. и В. Т. с н. а. № 139 /01.11.2001 г. Изводът, че имотът не е придобит по давност, е обоснован със забраната по чл.86 ЗС (изм.), тъй като след отчуждаването му по ЗОЕГПНС е станал социалистическа собственост, както и с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Същият извод е формиран и относно последващите владелци на имота. Предвид изложеното, и тъй като по делото не е установено да е било налице застрояване като пречка за реституирането му, въззивният съд е счел, че при влизане в сила на ЗВСОНИ спорният имот е бил държавна собственост и е възстановен по силата на закона - чл.1,ал.1 и чл.3,ал.1 ЗВСОНИ, на ищеца Г. Я.. От своя страна, купувачите по договора от 01.11.2001 г. и техните съпруги също не са собственици, тъй като са закупили имота от лица, които не притежават право на собственост, и с оглед приетото за безспорно обстоятелство, че Т. владеят имота, като владението им е без правно основание, срещу тях искът за ревандикация е уважен изцяло, а срещу останалите ответници - в установителната му част.
По основателността на доводите за неправилност на въззивното решение
В касационните жалби се съдържат доводи за необоснованост на въззивното решение, тъй като по делото не е доказано процесният имот да е бил собственост на Цуна Б. - наследодател на ищеца, да е попадал в отчуждените от нея имоти и да е попадал във възстановените на нейните наследници имоти.
Настоящият състав намира доводите за основателни.
С прието от въззивния съд неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза (л.310 – 316 по гр.д. № 3732 /2008 на СГС) е установено че процесният имот е идентичен с имот, който е принадлежал на Б. Б. – брат на Цуна Б. и наследник на Г. Б. – баща на двамата. По-конкретно:
Процесният имот се намира в имот с площ 3.7 дка, който е един от двата имота в м. „Хаджибарица” с обща площ 14.7 дка, за които с нот. акт № 47 /1956 г. Б. Б. е придобил право на собственост по замяна на негов отчужден имот с площ 13.7 дка (с протокол от 8.09.1954 г.) (т.1). Процесният имот е идентичен с имота, описан в н. а. № 47 /1956 г. (т.3). /1956 г (на Б. Б.). Имотът с площ 3.7 дка се намира в границите на кв.9 с обща площ 8 542 кв.м., (т.4) (кв.9 е обсъждан и по-долу).
И още: Процесният имот е идентичен с имот с площ 2 дка, част от имот с площ 3.7 дка (който е един от двата имота на Б. Б. с обща площ 14.7 дка), който е продаден от Б. Б. на Г. К. през 1955 г. с предварителен договор за покупко-продажба. (т.9). Б. Б. продава на още 6 лица имоти в същата местност, които са индивидуализирани като УПИ с площи и граници (чрез приложена скица). Имотите (посочени като УПИ) образуват компактен масив, който се включва в кв.9 по плана от 1950 г. на [населено място], „Н. Хладилника – В.”. (т.10). За купения от Г. К. имот е съставен нотариален акт за собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка № 92 /1965 г. (т.11) Този имот е продаден на Т. с нот. акт № 139 /2001 г. (т.12).
Заключението на вещото лице е, че : Процесният имот е идентичен 1) с част от имот с площ 3.7 дка в м. „Хаджибарица”, описан в н. а. № 47 /1956 г. (единият от двата имота, които Б. Б. е придобил по замяна с н. а № 47 /1956 г.) 2) с имота, описан в н. а. № 92 /1965 г.(на Г. К.) и 3) с имота, описан в н. а. № 139 /2001 г. (на Т.) (т.2).
Процесният имот е различен от имот с площ 13.7 дка (т.2), за който в забележката на А. 2067 /1950 г. за отчуждаване на имот от Цуна Б. е казано, че се изключва от този акт ливада с площ 13.7 дка (копие от ръкописния акт се намира на л.439 по делото на СРС). Вещото лице приема, че този имот с площ 13.7 дка е отчужденият през 1954 г. от Б. Б., заменен с имота от две части с площ 14.7 дка.
Имотът, описан в н. а. № 47 /1956 г. (на Б. Б.) е различен от имота, описан в н. а. № 147 /1930 г. (на Цуна Б.) и в А. № 2067 (за отчуждена от Цуна Б. ливада с площ 29.4 дка), тъй като няма никакво съвпадение със съседите. Различното местоположение на двата имота е отразено в приложените към заключението скици.
Заключението е оспорено от ищеца в с.з. на 12.05.2014 г., (л.318) единствено в частта по т.2 за констатацията, че имотът отчужден през 1954 г. за нуждите на СП В., е имотът, описан в забележката на А. 2067 /1950 г., като при оспорването е заявено, че във връзка с оспорването няма да бъдат сочени други доказателства. Не са събрани доказателства, от които да се приеме, е оспорването е доказано. Заключението не е оспорено в частта, с която с него е прието, че процесният имот е част от имот, принадлежал на Б. Б., с който той се е разпоредил в полза на праводателя на ответниците. Този извод съответства на съдържанието на представения по делото предварителен договор от 20.04.1955 г. (л.219 по делото на СРС), от което е видно, че Б. Б. продава на Г. (Г.) К. 2 дка нива в м. „Хаджибарица”, която съставлява част от общата такава от 14 дка и 7 ара, дадени по заменка от страна на стопанство В.. Поради изложеното следва да се приеме, че заключението е достоверно и следва да бъде кредитирано.
От изложеното следва, че изводът на въззивния съд, че процесният имот е принадлежал на праводателя на ищеца Цуна (С.) Б., отчужден е от нея по ЗОЕГПНС и собствеността му е възстановена по ЗВСОНИ е необоснован. и се е отразил на правилността на решението му.
От изложеното и съгласно правомощията на настоящия състав по чл.293 ГПК следва, че необоснованото въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия настоящата инстанция следва да разреши спора по същество – да се произнесе по основателността на исковете.
По същество:
С оглед приетия отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав приема, че при оспорването на основателността на исковете, ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно фактите, на които те се основават.
Първият от тях е, че процесният имот е принадлежал на Цуна (С.) Б..
Следващите факти са, че процесният имот е бил отчужден от Цуна Б. по ЗОЕГПНС и е бил възстановен по силата на ЗВСОНИ на нейните наследници по закон.
С оглед изложеното по-горе за установеното с приетото от въззивната инстанция заключение на съдебно-техническа експертиза, настоящият състав приема, че първият релевантен факт не е доказан пълно и главно, а е проведено успешно насрещно доказване за това, че процесният имот е принадлежал не на Цуна (С.) Б., а на нейният брат Б. Б..
По-конкретно:
От приетото в първата инстанция заключение на СТЕ (л.314 до 320) е установено, че процесния имот е попадал в границите на имот с пл.н. 245 с площ 126.615 кв.м. по кадастралния план на [населено място] от 1939 г., за който в разписната книга към плана е записано, че е принадлежал на наследниците на Г. Б. (т.2).
По делото е доказано, че освен Цуна (С.) Б. наследник на Г. Б. е и неговият син Б. Б..
През 1929 г. е извършена доброволна делба на наследствени имоти на Г. Б., по силата на който Цуна Б. е придобила в дял две ливади с площ 21.8 дка в м. „Б. Б.” и 68.8 дка в м. „Хаджибарица”, а Б. Б. е придобил нива от 3.9 дка в м. „Хаджибарица”.
През 1930 г. Цуна Б. се снабдила с констативен акт за собственост по наследство и давностно владение върху ливада в м. „Хаджибарица” с площ 29.4 дка.
През 1938 г. Цуна Б. е продала на Пане И. Б. ливада от 10 дка, част от ливадата и с площ 68.8 дка м. „Хаджибарица”.
Имотите на Цуна Б. с площ 21.8 дка, 68.8 дка и 29.4 дка са одържавени по ЗОЕГПНС през 1950 г. с три акта с номера 2066, 2067 и 2068, като независимо от това, че през 1950 г. за местността е имало утвърден кадастрален план, не са записани кадастралните данни за одържавените три имота. Общата площ на отчуждените имоти е 119.2 дка.
За отчуждените от Цуна Б. имоти през 1993 г. е съставен констативен акт и е посочена обща площ 126.615 дка – със 7 415 кв.м. повече от площта по цитираните нотариални актове (актове за собственост). Със заповед от 1996 г. част от този имот с площ 43.22 дка е деактуван.
Не са открити отчуждителни заповеди за отчуждаване в конкретност на имота с площ 2 000 кв.м., който Б. Б. е продал на Г. К. с предварителен договор от 1955 г. (т.5) и за който Б. Б. е признат за собственик с н. а. 47 /1986 г. (т.5).
И още: По кадастралния план от 1958 г. процесният имот е бил част от имот с пл.н. 33 и е бил застроен с масивна жилищна сграда. В имота има две жилищни сгради, едната строена около 1950 г., а другата след 1955 – 56 г. (т.3).
От допълнителното заключение на обсъдената СТЕ (л.415 и 416) се установява, че процесният имот влиза в регулация през 1999 г. като УПИ (парцел) Хі-259, в кв.9 по действащия З. на [населено място], м. Н. „Хладилника – В.”).
Установеното дотук от това заключение съответства на представените по делото доказателства за собственост и отчуждавания.
По делото не са представени доказателства и нито едно от вещите лица не сочи доказателства за това, че процесния имот е попадал конкретно в един от имотите с площи 21.8 дка, 68.8 дка и 29.4 дка, за които Цуна Б. се е снабдила с документи за собственост.
От приетото от въззивната инстанция заключение на СТЕ е установено, че процесният имот не е попадал в имотите, които са принадлежали на Цуна Б., а е идентичен с един от двата имота, които са придобити от Б. Б. през 1956 г. (подробно е отразено по-горе), н.а. се намира на л.251 по делото на СРС, в него нотариусът е отразил, че замяната е в съответствие с разпоредбите на закона и правилника на ТКЗС, че замянката на земята е правилно извършена и че протоколът за замяна е влязъл в законна сила и че Б. Б. е собственик на ливадата (от 13.7 дка), която е включена в СП В..
Б. Б. е починал преди Цуна (С.) Б. и през 1969 г. тя се е отказала от наследството му, като отказът и е вписан в специалната книга на съда под № 61 /69 г (удостоверение л.411) Изводът е, че Цуна (С.) Б. не е наследник на Б. Б..
От всичко изложено дотук следва изводът, че при оспорване на исковете, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал процесният имот да е принадлежал на неговата наследодателка, нито по-конкретно – той да попада в един от трите имота с площи съответно 21.8 дка, 68.8 дка и 29.4 дка по нейните документи за собственост.
Обратно – ответниците са провели успешно насрещно доказване, че процесният имот е попадал в имот, който е принадлежал на Б. Б. и че Цуна (С.) Б. не е наследник на Б. Б..
Съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154 ГПК, съответно – на чл.127,ал.1,изр.1 ГПК от 1952 г. (отм.), следва да се приеме, че недоказаният факт не се е осъществил в обективната действителност – процесният имот не е бил собственост на Цуна Б..
От изложеното следва, че всички предявени искове - за защита на право на собственост и обусловения от тях иск за обезщетение са неоснователни и не следва да бъдат уважени, а отхвърлени. Като последица от отхвърляне на исковете за собственост няма основание за отмяна на нотариален акт.
К. жалбоподатели Т. Б. Т. и В. Б. Т. претендират разноските за всички инстанции, не са представили списък за разноски. За всички инстанции на двамата следва да бъдат присъдени сумите 240.30 лева разноски за държавна такса и 1 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение, отделно от това на В. Б. Т. следва да бъдат присъдени сумите 30 лева и 240.30 лева разноски за държавна такса.
К. жалбоподатели О. П. К. и В. Г. К. претендират разноски. О. К. е представил списък за разноски за сумата 535 лева (л.) – 500 лева адвокатско възнаграждение, 30 лева държавна такса и 5 лева комисиона. Не е представил обаче доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат му бъде присъдена сумата 35 лева.
С оглед изхода от спора искането на ответника в касационното производство Г. М. Я. за присъждане на разноски, поддържано след смъртта му от неговите правоприемници, не следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3732 /2008 г. на Софийския градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в. в допусната до касационно обжалване част, с която са уважени предявените от Г. М. Я. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД. Вместо това постановява:
Отхвърля предявените от Г. М. Я., починал в хода на делото и заместен от В. Д. А. и М. Г. Я., срещу Т. Б. Т. и В. Д. Т., В. Б. Т. и И. А. Т., искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението на УПИ XI-259 от кв. 9 по плана на [населено място], м. „Н. Хладилника-В.”, с площ 2 000 кв.м., при граници: улица, УПИ ІІ за озеленяване, УПИ ІІІ-263, УПИ VІ-262, УПИ VІІ-260, 261, УПИ VІІІ-255, 256, УПИ ІХ-257, УПИ Х–1566 и УПИ І С.О..
Отхвърля предявените от Г. М. Я., починал в хода на делото и заместен от В. Д. А. и М. Г. Я.. срещу О. П. К., В. Г. К. - починала в хода на делото и заместена от О. П. К. и Д. Д. И., Д. П. Й., Е. П. Т., Г. Ц. Г. – починала в хода на въззивното производство и заместена от Н. В. П., Ц. И. М., В. И. М., П. А. Л. - починал и заместен от Й. К. Л., А. П. Л. и Денка П. С., Л. А. Л., М. Г. С., Г. Г. К., Н. Г. К., Л. Г. К., Д. Г. Д. и Г. П. Г., искове с правно основание чл.108 ЗС и в установителната им част, за установяване на правото на собственост върху УПИ XI-259 от кв. 9 по плана на [населено място], м. „Н. Хладилника-В.”, с площ 2 000 кв.м..
Отхвърля предявените от Г. М. Я., починал в хода на делото и заместен от В. Д. А. и М. Г. Я.. срещу О. П. К., В. Г. К. - починала в хода на делото и заместена от О. П. К. и Д. Д. И., Д. П. Й., Е. П. Т., Г. Ц. Г. – починала в хода на въззивното производство и заместена от Н. В. П., Ц. И. М., В. И. М., П. А. Л.- починал и заместен от Й. К. Л., А. П. Л. и Денка П. С., Л. А. Л., М. Г. С., Г. Г. К., Н. Г. К., Л. Г. К., искове с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 9 880 лева за ползването на имота за периода от 02.10.1998 г. до 02.10.2001 г., ведно със законната лихва от 02.10.2001 г..
Осъжда В. Д. А. и М. Г. Я. да заплатят на Т. Б. Т. и В. Б. Т. сумата 1 240.30 лева (хиляда двеста и четиридесет лева и 30 ст.) и на В. Б. Т. сумата 270.30 лева (двеста и седемдесет лева и 30 ст.) разноски за всички инстанции.
Осъжда В. Д. А. и М. Г. Я. да заплатят на О. П. К. сумата 35 (тридесет и пет) лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.