О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 594 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. срещу решение № 441 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 756 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 219 от 26.08.2019 г. по гр. д. № 670 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Г. С. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване № БТГ- ЧР- изх. № 24/07.02.2019 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД, с което на основание чл. 328, ал.1, т. от 2 КТ поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за присъждане на 11 510,92 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.02.2019 г. до 20.06.2019 г. В частта, с която отхвърлен искът по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ над 11 510,92 лв. до пълния предявен размер от 15 696,72 лева първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца пред въззивния съд.
Касаторът В. Г. С. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че критериите „общ трудов стаж“ и „трудов стаж в дружеството“ не следва да се вземат предвид при оценката за подбора, освен ако са налице равни оценки по основните критерии, съгласно чл.22, т. 1 КТД. Не е съобразил също, че образователните степени „магистър“ и „бакалавър“ с педагогически профил не водят до по- висока квалификация на съпоставяната с ищеца служителка за длъжността „техник – механик, експлоатация на автомобилния транспорт“, тъй като тези образователни степени нямат конкретна връзка с длъжността. Смята, че въззивният съд в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел за доказани отразените в протокола за подбор и оспорени от него констатации на работодателя. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК извежда следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационното обжалване:
1. В случаите на извършен подбор по чл. 329 КТ критериите „общ трудов стаж“ и „трудов стаж при работодателя“, включени от работодателя като допълнителни показатели, относими ли са към притежаваната от участниците професионална квалификация и следва ли да се вземат предвид при оценката им? По този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на решения № 201 от 19.06.2012 г. по гр.д.№757/2011г. на IV ГО на ВКС, № 428 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 2850/2014 г. на IV ГО, № 479 от 25.06.2010 г. по гр.д. 1000/2009 г. на III ГО на ВКС, № 137 от 19.07.2019 г. по гр.д. №3037/2018 г. на III ГО на ВКС, № 314 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011г. на IV ГО на ВКС.
2. Притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва ли да се взема предвид при оценяването при извършването на подбора и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции? Касаторът счита, че решението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 1025 от 27.01.1995г. по гр. д. №895/1994 г. на III ГО на ВС, № 84 от 23.08.2016 г. по гр.д. 3959/2015 г., IV ГО на ВКС, № 210 от 03.12.2015 г. по гр.д.№ 241/2015 г. на III ГО на ВКС, определение № 427 от 12.04.2016 г. по гр.д. №4971/2016 г. на IV ГО на ВКС, решение № 137 от 19.07.2019 г. по гр.д. 3037/2018 г. на III ГО на ВКС.
3. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, включително оспорване на констатациите на комисията по подбора, както и съдържанието на протокола за извършения подбор като писмено доказателство, върху кого лежи доказателствената тежест – работодателят ли следва да проведе пълно и главно доказване на съответствието на поставените оценки за изпълнение на длъжността, като ангажира и други доказателства за това, или работникът/служителят следва да докаже възражението си за липса на такова съответствие? По този въпрос, касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с решения № 84 от 23.08.2016 г. по гр.д. 3959/2015 г. на IV ГО на ВКС и определение № 711 от 06.06.2013 г.по гр.д. 1777/2013 г. на IV ГО на ВКС.
4. Притежаваното образование по специалност с общ педагогически профил относимо ли е при извършване на подбора само защото длъжността включва организационни и контролни функции, без значение какви са основните функции за длъжността, изискуемите специални умения и съответно – по каква специалност е придобито образованието? Касаторът смята, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение, защото крайният решаващ извод на съда противоречи на основната цел на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ – на работа да останат лица, които са по - подходящи и работят по- добре.
Ответникът по жалбата „Булгартрансгаз“ ЕАД счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Поддържа, че касаторът не е поставил правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и не е налице соченото противоречие с цитираната съдебна практика. По съществото на спора твърди, че подборът е законосъобразно извършен по критериите, посочени в чл.329 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба В. С. е изложил, че е работил в ответното дружество на длъжността „техник - механик, експлоатация на автомобилния транспорт” с място на работа в Регионално звено Ремонтна база „Ботевград” /РЗ РБ „Ботевград“/, когато след проведен подбор по чл. 329 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено с предизвестие изх. № 19/06.02.2019 г. на основание съкращаване в щата. Той е заявил, че подборът не е извършен по критериите, предвидени в КТ, чл. 22, ал.1, б. „б” от КТД и приложение № 5 към КТД. Според него работодателят е въвел и използвал допълнителни критерии в нарушение на чл. 329 от КТ. Позовал се е и на обективно несъответствие на дадените оценки на участващите в подбора лица по отделните показатели. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането без работа.
В отговора на исковата молба работодателят е оспорил предявените искове и е посочил, че Регионалното звено Ремонтна база Ботевград е разформировано, създадени са две нови звена, като основната дейност не е променена. Налице е реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност, а подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329 от КТ.
Според протокол № 1 от 22.01.2019 г. за длъжността, заемана от ищеца, е извършен подбор между него и Й. Г. Л.-К.. Съгласно формулярите за оценка Й. Г. Л.-К. е получила 25 точки за образователна степен магистър, 6 точки за следдипломна квалификация, за оценка на работата-общо 40 точки. По допълнителните критерии са и присъдени 16 точки за умения за работа в екип и 16 точки за спазване на трудовата дисциплина, за общ трудов стаж повече от 15 години-5 точки и 4 точки за трудов стаж до пет години в „Булгартнасгаз“ ЕАД. На ищеца са дадени 10 точки за средно образование, 6 точки за следдипломна квалификация и 2 точки за успешно преминати курсове, школи, семинари. За оценка на работата е получил общо 40 точки. За умения за работа в екип са му присъдени 16 точки, за спазване на трудовата дисциплина-16 точки, за общ трудов стаж-5 точки и 12 точки за трудов стаж в „Булгартрансгаз“ ЕАД. Сборът от точки на ищеца е 107, а на Й. Г. Л.-К. е 112, поради което комисията е предпочела тя да остане на работа.
Ботевградският районен съд е констатирал, че и двамата кандидати имат едно и също специално образование, съответстващо на длъжността. На Й. Г. Л.-К. неправилно са поставени точки за магистърска степен, тъй като тя притежава тази степен в областта на педагогиката, социалните дейности, техника и технологии, които не могат да се използват в работата и затова са без значение при извършване на подбора. К. реално превъзхожда ищеца с полувисшето си образование по специалността „Ремонти и експлоатация на автомобилна техника“, за което би следвало да бъде оценена със съответните точки като специалист съгласно параграф 5 от ПЗР на Закона за висшето образование. По критерия, кой е работил по-добре оценяването е извършено еднолично от прекия ръководител, без оценките да са обосновани по някакъв начин. Поради това обективността e останала недоказана, съответно е останала недоказана и законосъобразността на подбора. Съобразяването на допълнителни критерии според първоинстанционния съд не е било правилно, тъй като по основните критерии двамата служители не са имали равен брой точки. Ето защо Ботевградският районен съд е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да му заплати 11 510,92 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Този съд е приел, че правилно на Й. Г. Л.-К. са дадени 25 точки за магистърска степен. Счел е, че всички придобити от служителката образователни квалификации със степен „магистър” и „бакалавър”, макар и да са с общ педагогически профил, имат отношение към трудовата функция на длъжността, която е предмет на подбора, тъй като тази длъжност включва широк аспект от трудови задължения и отговорности, включващи организационни и контролни функции. Освен това само за полувисшето образование по специалността „ Ремонт и експлоатация на АТ”, което е в пряка връзка с изпълнението на тази длъжност, служителката би следвало да получи оценка от 20 точки за образователна степен „бакалавър” съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за висшето образование /ДВ, бр. 112/1995 г./ във връзка с параграф 32 от ПЗР на ЗИД на ЗВО от 2007 г./ДВ, бр.41 от 2007 г./. Затова тя пак би превъзхождала ищеца който е получил оценка от 10 точки по този показател за завършеното средно образование. Като е приел, че другата служителка правилно е получила при подбора точки за висше образование, което няма никаква връзка с функциите на длъжността „техник-механик/експлоатация на автомобилния транспорт/ съгласно длъжностната характеристика/стр.118 по описа на Ботевградския районен съд/, въззивният съд е дал разрешение на втория въпрос на касатора, което противоречи на цитираната практика на ВКС. Дори да се възприемат евентуалните мотиви, според които служителката би следвало да получи поне 20 точки заради полувисшето си образование, от дадените и 112 точки, включващи 25 точки за степен „магистър“, трябва да се извадят пет. Тогава точките на двамата участници в подбора стават равни /по 107/ и въз основа на такъв подбор не може да се обоснове защо работодателят е предпочел да уволни касатора. Ето защо по втория въпрос на касатора, в който се включва всъщност и четвъртият въпрос като негова конкретизация, следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
За да съпостави двамата участници в подбора, комисията е събрала всичките им точки, включително тези за общ стаж и за стаж при работодателя, по които показатели ищецът е превъзхождал другата служителка. Следователно работодателят при подбора е зачел трудовия стаж на касатора, поради което разрешението на първия въпрос не е от значение за изхода на спора.
По критерия за оценка на работата двамата служители са получили равен брой точки от комисията. В исковата молба липсват конкретни факти, обосноваващи твърдението на касатора, че се е справял по-добре с работата в сравнение с другия служител. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е установил съответствието на поставените оценки за изпълнение на длъжността посредством протокола за подбор, без да е било необходимо да ангажира други доказателства за целта. Затова по третия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Решението на въззивния съд не е очевидно неправилно, независимо дали е постигната целта на разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ. Очевидната неправилност е порок на решението, при който съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, позовал се е на несъществуваща или отменена правна норма, или е допуснал противоречия в мотивите, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Такива недостатъци на обжалваното решение не се констатират в случая, поради което на това основание не може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 441 от 13.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 756 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |