Р Е Ш Е Н И Е № 123 Гр. София, 10 август 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Н.ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 369/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. З., упълномощен защитник на подсъдимия Н. С. Д. срещу решение № 44 от 01.02.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 050А/2015 г., по описа на Апелативен съд-София, Наказателно отделение, VІІ състав . В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се акцентира на неправилната квалификация на деянието, изразяваща се в отказ на съда да приеме, че същото представлява маловажен случай. Отправя се искане за изменение на въззивното решение и за преквалификация на деянието по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, респективно за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК и определяне на административно наказание. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, депозирано по реда и в срока по чл.351, ал.3 от НПК, се излагат аргументи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се оспорва процесуалната дейност на въззивния съд по оценката на доказателствата, от които са изведени фактите за предходна дейност на подсъдимия по разпространение на наркотични вещества, извън инкриминирания период. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. З. поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи и с направеното искане за преквалификация на деянието и следващите от това правни последици. Намира, че с оглед малкото количество наркотично вещество, предмет на престъплението и положителната личност на подзащитния му са налице процесуалните предпоставки за квалифициране на извършеното при условията на чл.93,т.9 от НК като „маловажен случай”. Подсъдимият Н. Д., в последната си дума пред настоящата инстанция поддържа касационната жалба и заявеното от неговата защита и моли да му бъде определено административно наказание. Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва становището, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се отхвърли, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за преквалификация на деянието като „маловажен случай”. Намира, че обществената опасност на деянието не е ниска, изведена от вида на наркотичното вещество и настъпилите вредни последици от противозаконното му държане. В същата насока оценява и личността на подсъдимия, предвид данните за предходното му осъждане, независимо от настъпилата реабилитация. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение № 286 от 08.10.2015 г. по н.д. № 896/2015 г. на ВКС, ІІІ НО е отменено въззивно решение № 9 от 16.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 1 въззивен състав по в.н.о.х.д. № 011/2015 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото - № 7 от 02.10.2014 г. на СГС, НО, 2 с. по н.о.х.д. № С-117/2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. С присъда № 7 от 02.10.2014 г., постановена н.о.х.д. № С-117/2014 г. ,по описа на СГС, НО, 2 с. подсъдимият Н. С. Д. е признат за виновен относно това, че на 04.05.2011 г. в [населено място], в лек автомобил „Т.”, модел „Я.” с ДК [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, кокаин, с нето тегло 0.80 гр., със съдържание на активно действащ компонент 4% и кокаин, с нето тегло 0.69 гр., със съдържание на активно действащ компонент 8 % на обща стойност 153.60 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2000 / две хиляди / лв., като е оправдан по обвинението по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.4, алт.1 от НК относно това да е държал наркотичните вещества с цел разпространение. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия и съдът е постановил, на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичните вещества, предмет на престъплението да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. Настоящото касационно производство се движи по жалбата на подсъдимия срещу второто по ред въззивно решение, постановено при новото разглеждане на делото от въззивния съд. С атакуваното въззивно решение № 44 от 01.02.2016 г., по в.н.о.х.д. № 050А/2016 г., по описа на Апелативен съд - София, НО, 7 въззивен състав, присъдата на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № С-117/2014 г. г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на защитата е допустима, като подадена в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК от активно легитимирана за това страна. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Основното оплакване в жалбата и допълнението към нея е свързано с квалификацията на деянието, което се твърди, че представлява „маловажен случай” и в тази връзка се поддържа довода за неправилно реализирана наказателна отговорност, от която деецът е следвало да бъде освободен с налагане на административно наказание. Приоритетно следва да бъде разгледано оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличието на които има за последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на касационната проверка не се установи наличие на процесуален порок в дейността на въззивния съд по оценката на доказателствата, въз основа на които е изведено становището му за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, която изключва възможността за квалификация на деянието като „маловажен случай”. Доводът на защитата, че горната теза на съда е основана на данни от обвинителния акт, в подкрепа на които по делото не са налице доказателства, не почива на верен прочит на въззивното решение. Съдът се е позовал на съдържанието на обвинителния акт в отговор на конкретно възражение на защитата, по повод твърдение за липса в обстоятелствената му част на описание на дейността на подсъдимия по предходно разпространение на наркотични вещества. Потвърждение на залегналите в обвинителния акт твърдения съдът е намерил в показанията на свидетеля М. Г., депозирани на досъдебното производство при условията на чл.223 от НПК, / т.3, л. 69 от сл.д. / въз основа на които е направил извод, че настоящото деяние не е инцидентно за подсъдимия. Протокола за разпит на свидетеля Г. е приобщен по реда на чл.371, т.1 от НПК, със съгласието на подсъдимия Д.. Последната теза съдът е обосновал с изложените в същия протокол за разпит конкретни факти за разпространение на наркотични вещества от подсъдимия Д., извършено извън инкриминирания по делото период, като е отчел, че показанията му се характеризират с конкретика за вида на разпространяваните наркотични вещества, периода на разпространение, и лицето, на което са били предадени и което впоследствие ги е предало на Г.. При тези фактически данни не е налице допуснато от въззивния съд нарушение по чл.13, ал.2 от НПК, тъй като оценката за личната опасност на подсъдимия е основана на годни доказателства, събрани по реда и с предвидените в НПК средства, което определя и неоснователността на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не се налага отмяна на въззивното решение. В рамките на правилно установените факти, от значение за преценката дали деянието, за което подсъдимият е признат за виновен, представлява „маловажен случай”, контролираните съдебни инстанции не са допуснали и нарушение на материалния закон, като са квалифицирали извършеното като престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. В разпоредбата на чл.93, т.9 от НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай” на престъпление, предпоставките на което включват не само липса или незначителност на вредни последици от извършеното, но и наличие на други смекчаващи обстоятелства, които характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на съответни по вид престъпления. Преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай” се извежда на база фактическите данни по делото за механизма на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му, личността на дееца и всички относими към степента на обществена опасност на деянието обстоятелства. В това отношение съдебната практика е последователна и категорична ./ Решение № 442/2015 г. по н.д. № 1321/2014 г. ВКС ІІІ, н.о., Решение № 145/14 г. по н.д. № 103/13 г., ВКС , ІІІ н.о. , Решение № 241/14 г. по н.д. № 679/14 г. , ВКС , ІІІ н.о. Въззивният съд е приложил този критерий към процесното деяние и след анализ на фактите за вида на наркотичното вещество, кокаин, което е преценил като по-укоримо за държане и употреба, с оглед последиците за здравето на лицата, които го употребяват, в сравнение с други видове високорискови наркотични вещества, правилно е намерил, че не се касае за деяние, което да попада в рамките на квалификацията по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Въззивният и първоинстанционният съд законосъобразно не са се ограничили в преценката си само върху количеството и стойността на наркотичното вещество, / първият съд е отчел, че стойността на наркотичното вещество, съотнесена към неговото количество, не може да се определи като ниска / доколкото обществената опасност на деянието обхваща като фактори значително по-широк кръг обстоятелства от вида на цитираните по-горе. Правилна е тезата на контролираните инстанции, че извършеното не представлява деяние със занижена степен на обществена опасност в рамките на квалификацията. Върху степента на обществена опасност на извършеното деяние рефлектират начинът, по който подсъдимият се е снабдил с наркотичното вещество, на публично място, паркинг на крайпътен мотел, факта, че по делото липсват данни за наркотична зависимост на подсъдимия, обстоятелството, че същият е в зряла възраст, / въззивният съд неправилно е оценил възрастта на подсъдимия като „млада”, тъй като към момента на извършване на деянието той е бил на 41 години / при което извършеното не може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците от извършването му, както и отчетените данни за предходна ангажираност с наркотични вещества, режимът на достъп до които е разрешителен. Липсата на настъпили вредни последици от деянието в значителна степен се дължи на поведението на полицейските служители, които са задържали подсъдимия след като се е снабдил с наркотичното вещество, за предаването на което са разполагали с предварителна информация. Чистото съдебно минало на Д./ резултат на настъпила реабилитация / и трудовата му ангажираност, не са достатъчни, за да обусловят преценката, че степента на обществена опасност и морална укоримост на престъплението са по-ниски от обикновените случаи на държане на високорискови наркотични вещества. В контекста на извършената комплексна преценка на фактите по делото за степента на обществена опасност на деянието и деецът, правилен се явява изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК и деянието не представлява маловажен случай. С оглед изложеното, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. В рамките на правилно определената правна квалификация, наложеното наказание е справедливо отмерено. Същото е определено при условията на чл.54 от НК, като е индивидуализирано в рамките на законовия специален минимум както за основното, така и за допълнителното наказание. Допълнителното му редуциране по размер е допустимо само при условията на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК, предпоставки за прилагането, на която по делото липсват. Обстоятелствата в полза на подсъдимия са отчетени в тяхната пълнота от контролираната инстанция, / с изключение на значението на възрастта на подсъдимия / като не покриват критерия на чл.55 от НК и не налагат извод, че определеното в закона най--леко наказание е несъразмерно тежко относно извършеното деяние. По изложените съображения въззивното решение на СГС, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44 от 01.02.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 050А/2015 г., по описа на Апелативен съд-София, Наказателно отделение, VІІ състав . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.