Ключови фрази
Обида и квалифицирана обида * процесуални права на частния тъжител


Р Е Ш Е Н И Е
№ 363

град София, 23.10. 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1075 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частните тъжители К. Г. П. и В. И. Н., чрез техните повереници, против присъда № 108 от 26.03.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 650/12 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че оправдателната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е нарушил правата и законните интереси на частните тъжители по чл. 80 НПК; незаконосъобразно е посочил, че присъдата не подлежи на обжалване и не е изпълнил разпоредбата на чл. 340, ал. 2 НПК. Изрично са подчертали, че след обявяване на мотивите на присъдата ще изложат допълнителни съображения.
В срока по чл. 351, ал. 3 НПК – до даване ход на делото не са направили писмено допълнение към касационната си жалба.
В съдебно заседание поверениците (адв. Х. и адв. Г.) заявяват, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа по чл. 12 НПК, превратно е тълкувал доказателствата и неправилно е оценявал свидетелските показания. Възразяват и срещу аргумента на въззивния съд, че докладната записка не е стигнала до множество хора. Искат да се отмени оправдателната присъда и да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата следва да бъде уважена, тъй като съдът е нарушил разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 30.11.2011 г. по н. ч. х. д. № 8796/2010 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Р. Л. И. за виновен в това, на 21.12.2009 г. в гр.С., писмено, чрез изготвяне на докладна записка рег. № Ж-9039 от 21.12.2009 г. до министъра на вътрешните работи да е приписал престъпление по чл. 308, ал.1 НК на К. Г. П. и В. И. Н., в качеството им на длъжностни лица при и по повод изпълнение на службата им – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Признал е подсъдимия за невинен в това, на 21.12.2009 г. в гр.С. писмено да е разгласил позорящи обстоятелства и да е приписал престъпление по чл. 143, ал. 1 НК на К. Г. П. и В. И. Н. в качеството им на длъжностни лица при и по повод изпълнение на службата им, поради което го е оправдал за тази част от обвинението.
С присъда № 108 от 26.03.2012 г. по в. н. ч. х. д. № 650/2012 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Р. Л. И. за невинен и го е оправдал за престъплението, за което е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. В останалата част присъдата на Софийския районен съд е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Поначало касационната жалба е предназначена да очертае пределите на касационната проверка, поради което и Върховният касационен съд се произнася по правните въпроси, повдигнати от жалбоподателя в неговата жалба.
Наведените доводи от жалбоподателите К. Г. П. и В. И. Н. са напълно неприемливи.
Липсва нарушение на чл. 80 от НПК. Очевидно е, че жалбоподателите не са били лишени от правото да повдигнат и поддържат обвинение в качеството си на частни тъжители. Действително Софийският градски съд незаконосъобразно е посочил в диспозитива, че новата присъда не подлежи на обжалване. Това обаче не е накърнило процесуалните права на частните тъжители, щом в срока, указан от закона, те са подали касационна жалба. В съответствие с процесуалните си задължения въззивният съд е изпратил писмено съобщение на страните за изготвените мотиви, получено лично както от частните тъжители, така и от техните повереници (според материалите по делото, на 18.05. 2012 г. съобщение е получил всеки от частните тъжители, на 11.05.2012 г. и на 21.05.2012 г. съответно повереника адв. Х. и адв. Г.). Ето защо и в аспекта на чл.340, ал. 2 НПК не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Представеното пред Върховния касационен съд възражение на повереника, че съдът превратно е тълкувал доказателствата и неправилно е оценявал свидетелските оказания е формулирано по най-общ начин, който при липсата на конкретно изтъкнато нарушение не позволява проверката за основателност. Оплакването срещу мотивите на въззивния съд се основава на отделно взето съображение, представляващо част от теоретичните разсъждения на въззивния съд и съответно без решаващо значение за крайния изход на делото.
Предвид неоснователност на жалбата на частните тъжители, присъдата на Софийския градски съд следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 108 от 26.03.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 650/2012 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: