4 Р Е Ш Е Н И Е № 360 СОФИЯ, 23.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 596/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение на Софийски градски съд, постановено на 12.08.2010 г. по гр.д. № 984/2010 г. е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 17.11.1997 г. по гр.д. № 4598/94 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и Р. В. К. против И. М. Х., М. Й. Р., В. Й. И., Е. Д. М. и В. Д. М. /последните две като правоприемници на основание чл. 120 ГПК-отм. на починалите в хода на делото ответници Д. В. М. и З. В. М./, Д. Н. К., Х. Н. К. и С. И. К. /правоприемници на основание чл. 120 ГПК- отм. на починалия ответник И. Х. К./, Н. П. К., М. П. К., Т. П. К. и В. П. Г. /като правоприемници на починалия ответник П. Х. К., заместил в процеса починалия И. Х. К./, иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на бивша нива от 2.5 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ”Дупките”- С., представляваща поземлен имот № 1683 от кв.16 с площ по графични данни 2.265 кв.м по действуващия план на м. ”Малинова долина ІІ Б част- разширение “Дупките”, попадащ по ПУП, одобрен през 1995 г. в УПИ V-197,1683 - 474 кв.м, в УПИ VІ- 196,1683- 954 кв.м и в УПИ VІІ- 195, 1683 - 857 кв.м, както следва: от В. И., И. К. и М. Р.- частта, попадаща в УПИ V- ..., от С. К., М. К., Н. К., Т. К., В. Г., Д. К. и Х. К. - частта, попадаща в УПИ VІ- 196, 1683 , а от В. М. и Е. М.- частта, попадаща в УПИ VІІ -... В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. М. Р. като пълномощник на Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и Р. В. К.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. Д. М., Е. Д. М., М. Й. Р. и В. Й. И., действащи чрез своя пълномощник адв. Р. С., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 4803 от 16.11.1993 г. на Поземлена комисия София е възстановено правото на собственост на наследниците на В. К. Г. и Н. Г. /В./ К. в съществуващи /възстановими / стари реални граници върху нива от 2 427 кв.м, находяща се в С.- София, извън регулация, м.”Дупките”, съставляваща имот № 2584 от кад. лист 758 по плана на [населено място] от 1950 г. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху това решение, въззивният съд е приел, че същото е нищожно като постановено от некомпетентен орган и поради неспазване на установената от закона форма за действителност, тъй като в състава на поземлената комисия не е участвал секретар и административният акт е подписан от четен брой членове, в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал.4 / отм./. Отделно от това, неподписването на решението на поземлената комисия от секретар, е преценено като допълнително основание за нищожност на решението, по аргумент от чл. 15, ал.2, т.6 З., отменен, но приложим към момента на постановяването му. Оттук въззивният съд е направил решаващ извод, че ищците не се легимират като собственици на процесния имот на заявеното от тях основание- реституция по ЗСПЗЗ, поради което предявеният от тях иск за ревандикация е неоснователен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса нищожно ли е решението на поземлената комисия /сега Общинска служба “Земеделие”/ за възстановяване на земеделска земя по ЗСПЗЗ, ако не е подписано от секретар и следва ли, за да осъществи косвен съдебен контрол върху него с оглед постановяването му от компетентен орган и в предвидената форма, съдът да изиска оригинала на решението и да изследва състава на комисията и положените под решението подписи. Според текста на чл. 60, ал.4 / отм./ ППЗСПЗЗ в редакцията му в ДВ бр. 72/ 93 г., приложима към момента на издаване на обсъжданото решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Цитираната разпоредба урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт, каквото тълкуване е направил въззивния съд. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав. Доколкото в закона не посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство. Логично е в решението на поземлената комисия да бъдат вписани имената на лицата, участвали при постановяването му, а не имената на всички нейни членове. Поради това само защото в титулната част на решението е посочено, че е постановено от състав на комисията, включващ / извън председателя/ четен брой членове, не може да се приеме, че то е нищожно като издадено от некомпетентен орган. До приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ въпросът от колко и кои членове от състава поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този орган не беше изрично уреден от специалния закон, поради което съдебната практика възприе становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен съобразно изискването на чл. 15, ал.2, т.6, изр. 2 З./ отм./ с подписите на председател и на секретар. Когато решението е подписано от председател и членовете на комисията, участвали при постановяването му, липсата на подпис на секретаря не го прави нищожно. С оглед на изложеното, решение № 4803 от 16.11.1993 г. на Поземлена комисия София, на което ищците основават правата си, не нищожно като постановено от некомпетентен орган и поради липса на форма. Като е приел друго, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като искът за ревандикация е отхвърлен единствено по съображения, че решението на поземлената комисия е нищожно и не легитимира ищците като собственици на процесните недвижими имоти, въззивният съд не е взел становище по основния спорен въпрос за предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ предвид установеното по делото, че възстановеният на ищците имот е бил внесен в ТКЗС от техните наследодатели, след което е бил предоставен по замяна от Т. комисия на друго лице, което е продало на ответниците с частни писмени договори реални части от придобитата по замяна земеделска земя. Не са обсъдени възраженията на ответниците за извършено от тях строителство в процесните имоти, както и възраженията им за придобиване на правото на собственост върху имотите на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Произнасянето по тези въпроси налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и тъй като обжалваното въззивно решение е първото по същество на спора, постановено след отстраняване на нередовностите на исковата молба, няма процесуална пречка за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл. 293, ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, постановено на 12.08.2010 г. по гр.д. № 984/2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: