Р
Е Ш Е Н И Е
№ 63
София,
16 март 2009 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети
февруари две
хиляди
и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на
секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на
прокурора Явор Гебов
изслуша
докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 16/2009
година.
Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 56 от 14.11.2008 год. по внохд № 948/2008 год. на Софийския апелативен съд.
В протеста и допълнението към него е посочено, че присъдата е незаконосъобразна и при постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения-касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК. В допълнението са развити съображения за неяснота на съдебния акт /по същество непълнота на мотивите/, поради повторното оправдаване на подсъдимата от въззивната инстанция по обвинението по чл. 301 от НК, след като веднъж тя вече е била оправдана с първоинстанционната присъда по същото обвинение и липсата на произнасяне от Софийския апелативен съд по осъждането на подсъдимата по чл. 283 НК. Процесуалното нарушение е съществено, защото е довело до ограничаване правото на прокуратурата да получи ясен и несъмнен отговор на повдигнатото от нея обвинение, а от друга страна-правото на подсъдимата да иска и да получи пълно оправдаване, включително и по квалификацията на деянието по чл. 283 НК. Предлага се присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и счита, че е основателен, защото в новата присъда, въззивната инстанция не се е произнесла по осъждането на подсъдимата по чл. 283 НК.
Защитата на подсъдимата С. А. С. намира, че протестът е неоснователен и като такъв, не следва да бъде уважаван.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 10 от 14.02.2007 год. по нохд № 4962/2005 год. Софийският градски съд е признал подсъдимата С. А. С. за виновна в това, че на 27.06.2003 год. в сградата на Столична община-Район “Витоша”, находяща се на ул.”Слънце”, № 2, ет. 2, кабинет № 50, в качеството си на длъжностно лице-техник в сектор “Кадастър и регулация. Поземлена реформа”-кв.”Княжево”, използвала служебното си положение, за да набави за О. А. Н. противозаконна облага-сумата от четиристотин лева, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 НК я е освободил от наказателна отговорност за извършено деяние по чл. 283 НК и е наложил административно наказание “Глоба” в размер на двеста лева, а на основание чл. 304 НПК е признал подсъдимата за невиновна в това, че в качеството си на длъжностно лице да е приела имотна облага в размер на четиристотин лева, която не й се следва, загдето е извършила действие по служба-изготвила скица № С* по рег. преписка № СТ-949-М-257/16.06.2003 год., като я оправдал по обвинението по чл. 301, ал. 1 НК.
По реда на чл. 301, т.т.11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимата.
С атакуваната по настоящото производство въззивна присъда на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК Софийският апелативен съд е отменил изцяло присъдата. Вместо нея е постановил нова, с която на основание чл. 304 НПК е признал подсъдимата за невинна в това на 27.06.2003 год. в сградата на Столична община-Район “Витоша”, находяща се на ул.”Слънце”, № 2, ет. 2, кабинет № 50, в качеството си на длъжностно лице-техник в сектор “Кадастър и регулация. Поземлена реформа”-кв.”Княжево” да е приела имотна облага в размер на четиристотин лева, която не й се следва, загдето е извършила действие по служба-изготвила скица № С* по рег. преписка № СТ-949-М-257/16.06.2003 год., поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 НК.
На основание чл. 301 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото.
К. обсъди и прецени доводите на страните и материалите по делото, проверявайки присъдата на въззивния съд в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира, че сочените в протеста основания за отмяна на въззивната присъда не са налице.
Въззивното производство е било образувано по въззивен протест срещу оправдаването на подсъдимата по обвинението по чл. 301 НК, с искане за осъждането й по тази правна квалификация, а при условията на алтернативност са изложени съображения и за явна несправедливост на наложеното административно наказание, поради което е развита тезата за необходимост от изменяване на първоинстанционната присъда с увеличаване размера на наложената глоба.
Присъдата е била атакувана и от подсъдимата с искане за оправдаването й по чл. 283 НК, като е изложила доводи за нейната незаконосъобразност, поради несъставомерност на деянието.
Основното оплакване в допълнението към касационния протест е, че при постановяване на въззивната присъда е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните в процеса. Развити са доводи, че е нарушен закона, като въззивният съд се е задоволил да коментира в мотивите на присъдата несъставомерността на деянието и по чл. 283 НК, но в диспозитива не е изразил отношение по този въпрос и липсва оправдаване на подсъдимата по осъждането й по него.
Обжалваният съдебен акт представлява нова присъда по чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, като изискванията за реда на постановяването й и нейното съдържание са регламентирани в нормата на чл. 339, ал. 3 НПК, препращаща към изискванията на чл. 301 и чл. 305 НПК. При второинстанционното разглеждане на настоящето дело съдебното заседание е проведено на 14.11.2008 г. и на същата дата, в присъствие на страните е обявен диспозитива на въззивния съдебен акт, което е допустимо, с оглед нормата на чл. 308 НПК препращаща към реда за обявяване на първоинстанционната присъда-чл. 310, ал. 2 НПК, който ред е относим и при постановяване на нова присъда от въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК.
Съдът е изпълнил добросъвестно задължението си да провери изцяло обосноваността на първоинстанционната присъда. Направил е собствен внимателен, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана от предишната съдебна инстанция и е мотивирал детайлно защо не възприема изводите на градския съд относно авторството на подсъдимата в деянието, предмет на обвинението. Мотивите към присъдата са изключително подробни и задълбочени, като съдържат обсъждане на всеки един детайл на писмените и гласните доказателствени средства.
Съдът е изложил подробни съображения защо дава вяра на една част от доказателствените средства, а други отхвърля като неубедителни. Действително, с диспозитива на новата присъда въззивният състав повторно е оправдал подсъдимата по квалификацията на чл. 301 НК, без да се произнесе по законосъобразността на първоинстанционната присъда, в частта по първоначалното осъждане на подсъдимата по чл. 283 НК, което обаче, подробно и аргументирано е било обсъдено в мотивите, като на базата на установените фактически положения е прието, че деянието не изпълва фактическия състав на това престъпление. Посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на въззивната присъда, поради обстоятелството, че на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК присъдата на Софийския градски съд е отменена изцяло, включително и по осъждането на подсъдимата по чл. 283 НК и не е налице подлежащ на изпълнение влязъл в сила съдебен акт, който да е в противоречие с постановената нова въззивна присъда, което да породи неяснота и съмнение в правните изводи на съда за несъставомерността на инкриминираното с обвинителния акт деяние от обективна и субективна с. по чл. 301, ал. 1 НК, както и по чл. 283 НК, за което подсъдимата е била осъдена от първостепенния съд.
Правилен е изводът на съда, че обвинителната теза не е подкрепена категорично от събраните по делото доказателства, както повелява нормата на чл. 303, ал. 2 НПК. Въззивният състав е изложил съображения, че за да е съставомерно деянието по чл. 283 НК, от обективна с. е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, за да набави за себе си или другиго противозаконна облага, а такава в случая, липсва. В този смисъл са направени изводи, че сумата от четиристотин лева е била като авансова и представлявала част от възнаграждение, което следвало да получи свид. арх. Омар А. Ал Н. , с поетото от него устно задължение да изготви проект за поправка на кадастралната основа на регулационния план по местонахождението на имота в кв.”Княжево”, ул.”Люти дол”, № 7 с нов номер-УПИ ХХVІ-100 от квартал 10 по регулационния план на гр. С., в местността “Килиите” и собственост на М. В. В. и Д. В. В. Обстоятелството, че не е бил спазен установения в чл. 29 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране ред за възлагане на поръчката, а именно-чрез сключен писмен договор с възложителя на проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне на възнаграждението, съдът е приел, че е бил осуетен, поради задържането на подсъдимата от органите на полицията и изземването на инкриминираната сума.
На плоскостта на изложеното, настоящият касационен състав намира, съображенията на въззивния състав за несъставомерност на деянието по чл. 283 НК са законосъобразни. Тезата на подсъдимата, че е получила парите, за да съдейства като посредник между възложителите на проектантската услуга и ги предаде на изпълнителя й не е опровергана, а е подкрепена от доказателствата по делото, подложени на подробен анализ от съда, между които и показанията на свидетеля Н.
На изследваната доказателствена основа събрана по делото, съдът е стигнал до законосъобразните изводи, че не е налице обективния елемент от състава на престъплението по чл. 283 НК-използване на служебно положение от длъжностно лице, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, защото сумата от четиристотин лева не представлява противозаконна облага, а като капаро, тя се е следвала на проектанта за изпълнение на възложената му работа, по силата на разпоредбите на ЗКАИИП, независимо, че към момента на получаването й от подсъдимата като посредник, /което е в нарушение на служебните й задълженията по правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, което би могло да ангажира дисциплинарната й отговорност по Закона за държавния служител/, между страните все-още не е бил сключен писмен договор, но такъв, поради изложените по-горе обективни причини не се е сключил.
При установените от въззивния съд факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, защото са изяснени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, подсъдимата законосъобразно е оправдана по повдигнатото й обвинение.
Ето защо, настоящият състав намира, че касационният протест е неоснователен, а протестираната присъда като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 56 от 14.11.2008 год. по внохд № 948/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: