Ключови фрази
Касационни частни дела * връщане на касационна жалба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

София, 03 октомври 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА


при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н. дело №1206/2014 година.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, във вр. ал. 4, т. 2 от НПК е образувано по частна жалба от М. А. П. срещу саморъчно написано разпореждане от 01.07.2014год. подписано от неустановено по делото лице/вероятно член-съдия от Пловдивския окръжен съд/, с което искането на осъдения за възобновяване на нохд № 90/1995год. на ОС-Пловдив е върнато на подателя като подадено вън от шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и поради това е процесуално недопустимо. С частната жалба се моли отмяната на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и допускане разглеждането на искането за възобновяване на наказателното дело по същество.

Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба, тъй като искането правилно е върнато като подадено вън от шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на прокурора и разпоредбите на чл. 351, ал. 5, чл. 421, ал. 3, чл. 351, ал. 4, т. 2 и чл. 426 от НПК, намира молбата на осъдения П. за основателна. Изискването за съдържание и за форма на съдебния акт ясно е записано в нормата на чл. 34 от НПК и това не е проява на абстрактен формализъм от страна на законодателя, а с оглед установяване достоверността на съдебния акт и правните последици от него, както и гарантиране правата на страните при обжалване, когато са накърнени техни интереси. Обсъжданото разпореждане не отговаря на посочените изисквания, но независимо от това, тъй като с него фактически е преграден пътя на осъдения да иска отмяна на влязлата в сила присъда по нохд № 90/1995год. на ОС-Пловдив, то следва да се разгледа в аспекта на оплакването срещу него за незаконосъобразност.

Разпореждането е незаконосъобразно.

В правомощията на съда, чиито съдебен акт е влязъл в сила и се иска неговото изменяване или отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела, е да връчи на всички останали страни екземпляри от внесеното в съда искане и да изпрати делото на Върховния касационен съд, който е компетентен да прецени налице ли са условията за образуване на производство по гл. ХХХIII от НПК.

В производството по гл. ХХХIII НПК са налице специални процесуални норми, с които са посочени кои съдебни актове са негов предмет, реда за провеждане на производството, участниците в него и какви правомощия притежават, сроковете в които могат да се направят исканията при изрично посочените за това хипотези и т.н., което изключва позоваването на докладчика от ОС-Пловдив на чл. 426 от НПК, защото разпоредбата е категорична:„Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство“.

Нормата на чл. 426 от НПК не препраща към разпоредбата на чл. 351 от НПК и не предоставя правомощия на докладчика от инстанцията, постановила съдебения акт, чиято проверка се иска по реда на възобновяването, да преценява процесуалната годност и допустимост на самото искане, тъй като въпросите за сроковете при хипотезите на чл. 421, ал. 3 и чл. 423 от НПК подлежат на установяване от ВКС въз основа на констатациите от факти, настъпили след влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Като не е съобразил горните обстоятелства, авторът на обжалваното разпореждане е нарушил закона и едновременно с това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничил правото на осъдения да иска проверка на влезлия в сила съдебен акт по реда на производството за възобновяване на наказателни дела.

Ето защо, частната жалба на М. А. П. срещу обжалваното разпореждане от 01.07.2014год. на докладчик от ОС-Пловдив е основателна и следва да бъде уважена, а искането му с вх. № 18593/27.06.2014год. на ОС-Пловдив, заедно с нохд № 90/1995год. по описа на същия съд се докладва за образуване на производство по гл. ХХХIII НПК и определяне на докладчик по делото по електронен път, на принципа на случайно разпределение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,


ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане от 01.07.2014год. на докладчик от ОС-Пловдив, с което е върнато искането на осъдения М. А. П. за отмяна по реда на възобновяването на присъдата, постановена по нохд № 90/1995год. на ОС-Пловдив.

Делото да се докладва на Ръководството на Наказателна колегия при ВКС за образуване на производство по гл. ХХХIII от НПК по посочените в искането на осъдения основания и определяне на докладчик чрез случайното му разпределение по автоматичен електронен начин.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ