Р Е Ш Е Н И Е № 14 Гр. София, 26.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Л. Златкова, изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1349/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МОНЕКС АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 280 от 12.05.2021 г. по т.д.н. № 165/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, VI-ти състав, с което е потвърдено решение № 6 от 20.01.2021 г. по т.д.н. № 261/2020 г. на Окръжен съд – Монтана. С последното е отхвърлена молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност. В касационната жалба се правят оплаквания за процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил и съобразил релевантни за делото писмени доказателства /в т.ч. справка, издадена от НАП, според която публичните задължения на МОНЕКС АД възлизат на 103 366.32 лв., като 96 300.20 лв. представляват наложена имуществена санкция, а останалите са задължения по ДДС и осигуровки/, изобщо не е преценил заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза, като цяло избирателно е цитирал едни доказателства и е игнорирал други; както и не е взел предвид, че дружеството е спряло плащанията, за което по делото също са налице доказателства; и в резултат на това изводът му за липса на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ е неправилен. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на решението, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в частност - с представените от касатора решения по гр.д.№ 1609/2014 г. на IV г.о. и гр.д.№ 2314/2015 г. на III г.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните в жалбата основания за касиране на решението, на основание чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е взел предвид, че производството по несъстоятелност е образувано по молба на длъжник, изпаднал в неплатежоспособност, при условията на чл.626 ТЗ, но е счел, че нито едно от изложените в молбата му твърдения не удовлетворява която и да е от хипотезите на чл.608 ал.1 ТЗ. Преценил е, че в молбата не са посочени конкретни задължения, породени или отнасящи се до търговска сделка по см. на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ, респ. размер на задълженията и техния падеж, имената на кредиторите и пр., нито са представени доказателства, за да се обсъжда, дали тази предпоставка е налице. Според съда молителят сам поддържа, че задължението му към ТД на НАП – Велико Търново не е публично задължение, свързано с търговската дейност на дружеството по смисъла на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ, а това се установявало и от представеното съдебно решение, според което задължението произтича от имуществена санкция, наложена във връзка с извършено престъпление от общ характер на лицето, представляващо търговеца. Не е потвърдено от доказателствата по делото и твърдението, че дружеството има изискуеми задължения към двама работници, присъдени с влезли в сила решения - представени са изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение за плащане на трудово възнаграждение само към един работник. Според съда, горният факт не е достатъчен да обуслови извод, че дружеството има задължения от подобен характер към най-малко една трета от работниците и служителите, които са останали неизпълнени повече от два месеца, съгласно чл.608 ал.1 т.4 ТЗ. По-нататък въззивният съдебен състав е коментирал достоверността на представените на вещото лице ГФО за 2018, 2019 и 2020 г., като е намерил същата за съмнителна; акцентирал е и върху липсата на достъп до счетоводната отчетност на дружеството и невъзможността да се направи анализ на осчетоводените задължения, респ. да се установи движението на активите и пасивите за съответните отчетни периоди в синтетичните и аналитични счетоводни сметки. Въз основа на горното е приел, че въпреки проявената от вещото лице добросъвестност, неговото заключение не отговаря на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на експертното изследване и не следва да се цени и обсъжда в съвкупност с останалите доказателства по делото. По тези съображения и като е намерил, че доказателствената тежест за установяване неплатежоспособността на търговеца лежи върху самия него, с оглед охранителния характер на производството, въззивният съд е заключил, че по делото не е установена нито една от предпоставките на чл.608 ал.1 ТЗ, които обуславят неплатежоспособност, поради което и молбата по чл.625 ТЗ правилно е била отхвърлена. По процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 вр. чл.269 ГПК, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Трайноустановена е практиката на ВКС, включително посочената от касатора, основана на указанията на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, че: Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка събраните по делото доказателства и обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея; Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните и по събраните доказателства във връзка с тях; Съдът е длъжен да отрази в мотивите си преценката на всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – не. С оглед така дадения отговор на правния въпрос, обусловил достъпа до касация, основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е подложил на обсъждане и преценка всички събрани по делото доказателства и установимите от тях факти, релевантни към твърдяната неплатежоспособност на молителя /въпреки формалното изброяване на част от доказателствата и цитиране на разпоредбата на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ относно правомощието на съда служебно да събира доказателства и да установява факти при изследване състоянието на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и тяхната начална дата/. От материалите по делото е видно, че с молба от 05.01.2021 г. за отстраняване на нередовности в молбата по чл.625 ТЗ, съгласно изискването на чл.628 ал.1 т.3 ТЗ, надлежно са уточнени видът и размерът на публичните задължения на МОНЕКС АД, чрез представяне и препращане към Справка относно задълженията на дружеството, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, всички – по изп.д.№[ЕИК]/2016 г. на ТД на НАП – В. Търново, актуална към 31.12.2020 г. С позоваването на данните от приложената справка, молителят е въвел основания за неплатежоспособност, които не са съобразени и разгледани от страна на въззивния съд. От справката се установява, че имуществената санкция в размер на 96 100.20 лв., единствено обсъдена от съда /без правилността на изводите му да е в предмета на касационната проверка по смисъла на чл.290 ал.2 ГПК/, не изчерпва публичните задължения на дружеството-длъжник, с оглед приложението на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ. Фактите, удостоверени по посочения начин, са останали изцяло извън решаващата воля на съда. Липсва анализ и по отношение на останалите налични по делото писмени доказателства, включително представения пред въззивната инстанция Протокол № П-04001220204773/22.12.2020 г. на НАП, ТД - Велико Търново, както и на заключението на вещото лице. Всъщност мотивите на въззивния съд по повод експертното заключение лице изцяло отричат възможността да се открие производство по несъстоятелност на търговец, който не е водил редовно счетоводство, което обстоятелство не намира опора в закона. Освен това следва да се отбележи, че при липса на надлежно приложение на процесуалната норма на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ относно активността на съда и в нарушение на съдопроизводствените правила, делото е решено единствено на база възложената върху молителя тежест на доказване. В съвкупност, горното е довело до необоснованост на извода, че молителят МОНЕКС АД не се намира в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да изпълни в пълнота задълженията си по чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК, а за фактите, които счита за неустановени – да съобрази правилото на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Вероятната необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, вкл. по провеждане на процедура по чл.629б ТЗ, обуславя извод, че касационното решение следва да бъде постановено при условията на чл.293 ал.3 ГПК. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд, решаващ делото по същество, съгласно чл.294 ал.2 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 280 от 12.05.2021 г. по т.д.н. № 165/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, VI-ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, съобразно указанията. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: