Р Е Ш Е Н И Е № 530 Гр.София,01 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2581/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 1/11.01.11 г.,постановена от РС-Асеновград по Н.О.Х.Д. 732/10 г., М. Н. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3 и 4 вр.чл. 194,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.58 А вр.чл.55,ал.1, т.1 вр.чл.2,ал.2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при постановен първоначален строг режим и място на изтърпяване затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда осъденият е осъден и за извършено от него престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.58 А,ал.1 вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б вр.чл.2,ал.2 НК и му е наложено наказание пробация с определяне на двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. На основание чл.23,ал.1 НК определените наказания са групирани и е наложено по-тежкото от тях като общо-две години лишаване от свобода с определен строг режим, търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Има произнасяне и по веществените доказателства. С решение № 104/14.04.11 г.,постановено от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д. 262/11 г.,цитираната присъда е изменена в частта по произнасяне по веществените доказателства и е потвърдена в останалата част. В законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /14.04.11 г.-19.09.11 г./ е постъпило искане от осъдения с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се ВКС да се произнесе в този смисъл, намалявайки дълготрайността на наложеното наказание лишаване от свобода или след възобновяване на производството и отмяна на съдебните актове, да върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС самият осъден и назначеният му пред тази инстанция служебен защитник настояват искането да бъде уважено, с изтъкнатите в него и доразвити пред касационната инстанция аргументи. Представителят на ВКП преценява същото като неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Единственото оплакване по искането за възобновяване е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед критериите, заложени в разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, и то що се касае до наказанието лишаване от свобода, определено за извършеното от осъдения престъпление по чл.196,ал.1,т.2, пр.1 НК. И първостепенният, и второстепенният съдилища законосъобразно предвид момента на извършване на деянията, са подходили към определяне на дължимите за К. наказания при спазване предпоставките на чл.55 НК, доколкото производството пред РС-Асеновград е протекло в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК. Първата инстанция е преценила, че спрямо осъдения липсват каквито и да са смекчаващи обстоятелства, докато втората е зачела безспорното недобро здравословно състояние на лицето като облекчаващ отговорността фактор. Въпреки това не е пристъпено към осмисляне по различен начин на конкретната индивидуализация на наказанието, тъй като общо казано се е счело,че намаляване на размера на лишаването от свобода би довело до необосновано толериране на противоправното поведение на искателя. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е съгласна с изложената теза. Несъставомерните субективни елементи досежно осъдения не са преценени строго самостойно и в техния комплекс. Без съмнение поведението на К. е силно укоримо, тъй като той не само е осъждан неколкократно, но и начинът му на живот и невграждането му в обществото предполагат реалности, относими към противоправно набавяне на средства за препитание. В случая обаче става дума за един родителски, социално и педагогически занемарен човек, комуто в крайна сметка е дадена диагноза “лека умствена недостатъчност”. Видно от материалите по делото е,че в хода на изтърпяване на мярка за неотклонение Задържане под стража, К. е бил невградим в затворническа група и се е наложило да бъде поставен под специално наблюдение и да посещава психиатрична затворническа болница. Разглеждан на плоскостта на наказателното право относно дължимото наказание, проблемът е значително по-решим, отколкото необходимата ресоциализация на лицето след изтърпяване на наказанието, за което се е счело, че следва да постигне превантивния и превъзпитателен ефект спрямо дееца. Но това не е дейност, влизаща в сферата на пълномощия на този съд. Здравословното състояние на искателя действително следва да има доминираща роля. Освен него, е нужно да се вземе предвид и средата, в която е израсъл К. и която е оказала негативно въздействие върху формиране на ценностната му система. За това обаче той няма никаква лична вина. Напротив, лицето прави опити да оцелява, трудейки се, когато това е възможно, предвид степента му на образованост и занижените му критерии във връзка с психическия му статус. Всички тези обстоятелства, отчетени на фона и на невисоката стойност на отнетото при кражбата имущество, дават повод да се прецени, че не са обмислени в цялост облекчаващите отговорността фактори, като на основание чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК наложеното на К. наказание е явно несправедливо. Поради това същото следва да бъде намалено, след възобновяване на въззивното наказателно производство и изменение на решението на ОС-Пловдив в този смисъл, с дължимите последици и за групиране на наказанията. Това е възможно, тъй като нормата на чл.425,ал.1,т.3 НПК оправомощава ВКС към директно произнасяне, когато основанията за това са в полза на осъдения. При преценка на съотношението между приетите от съдилишата по фактите отегчаващи обстоятелства и изложените по-горе смекчаващи такива, касационната инстанция намира,че и за да бъдат успешно реализирани заложените в чл.36 НК цели на наказанието, същото трябва да бъде отмерено на една година и шест месеца. Този срок е необходим и достатъчен за преоценка от страна на искателя на поведението му и на даване на равносметка в посока на зачитане на чуждата собственост. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.62/11 г.по описа на ОС-Пловдив. ИЗМЕНЯВА решение № 104/14.04.11 г.,постановено от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д.62/11 г.,като намалява наложеното на М. К. с присъда №1/11.01.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д.732/10 г.по описа на РС-Асеновград, наказание за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца на една година и шест месеца. На основание чл.23,ал.1 НК налага по-тежкото измежду наложеното наказание лишаване от свобода и определеното за извършено престъпление по чл.216,ал. л.1 НК пробация, а именно-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/