Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 755   гр. София, 15.12.2008 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и осма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 391 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „а” от отменения ГПК/. Образувано е по подадена от „Е” ООД, гр. С. молба за отмяна на влязло в сила решение № 637 от 13.11.2007г. по т. дело № 383/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението от 28.12.2006г. по гр. д. № 2757/2006г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което е отменено решение от 26.04.2005г. по гр. д. № 20565/2003г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 77 състав в осъдителната част, предявеният от „Е” ООД, гр. С. срещу „Инженеринг за м. в ж. 2000” ООД, гр. С. и „Инженеринг за м. в животновъдството” ЕООД, гр. Р. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е отхвърлен за сумата 3 994,44 лв. и е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 3 994,44 лв. до претендираните 10 000 лв. Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено, тъй като е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на страната – писмо изх. № 94Л000013/24.04.2008г. на Директора на А. за държавна финансова инспекция към Министерство на финансите. Молителят твърди, че се е снабдил с писмото едва на 24.04.2008г., тъй като архивът на бившето У. за държавен вътрешно – финансов контрол – София град, чиито контролни органи са извършили пълна финансова ревизия на ответника, е бил пребазиран, дълго време се е обработвал, за да се стифицира и картотекира и молителят не е имал достъп. Направено е искане решението на ВКС и въззивното решение да бъдат отменени и предявеният иск уважен, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Молителят претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Инженеринг за м. в ж. 2000” ООД, гр. С. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че представеното писмо не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./, сега чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ако такова писмо до Агенцията е било поискано в първоинстанционното или въззивното производство, то е щяло да бъде прието като доказателство. Цитираният в писмото ревизионен акт № Р-2115/1997г. е бил връчен на ръководството на „Е” ООД още през 1997г. и молителят е могъл да се запознае с него и да го представи като писмено доказателство. Ответникът прави възражение, че ревизионният акт е неотносим към спора и че претенцията е погасена по давност съгласно чл. 111 от ЗЗД. Ответникът „Инженеринг за м. в животновъдството” ЕООД, гр. Р. не изразява становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 1 от ГПК /преди чл. 232, ал. 1 от отменения ГПК/ и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК /преди чл. 231, ал. 1, б. „а” от отменения ГПК/, е необходимо да бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на спора или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Доказателството, на което се позовава молителят, а именно писмо изх. № 94Л000013/24.04.2008г. на Директора на А. за държавна финансова инспекция към Министерство на финансите, и представените в настоящото производство ревизионен акт на „Инженеринг за м. на животновъдството” ЕООД, гр. Р. със седалище в гр. С. за периода от 01.01.1996г. до 30.09.1997г., рекапитулация на инвентаризация на СМЦ – база Русе от 05.11.1997г., акт за касова наличност от 20.10.1997г. на „Инженеринг за м. на животновъдството” ЕООД и заповед № 41/13.05.1991г. на Директора на същото дружество не са новосъздадени, нововъзникнали, тъй като са съществували към момента на разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производства и влизане в сила на решението. Посочените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради това, че молителят е могъл да се снабди с тях своевременно, ако е проявил необходимата активност. По делото липсват данни за какъв период от време архивът на Столично управление „Д” към Министерство на финансите, чиито контролни органи са извършили финансова ревизия на „Инженеринг за м. на животновъдството” ЕООД, гр. Р. със седалище в гр. С., се е обработвал, за да се стифицира и картотекира и че поради това молителят не е имал достъп до него, нито са представени доказателства, че ревизионният акт и останалите доказателства към него не са били в съответния архив. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не представлява средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото й бездействие, във връзка със събиране на доказателства. Молителят е могъл своевременно да провери извършвана ли е ревизия на „Инженеринг за м. на животновъдството” ЕООД, гр. Р. със седалище в гр. С., предвид неуредените между тях взаимоотношения съгласно протокола за въвод във владение от 01.08.1997г. и да се снабди с копие от ревизионния акт и доказателствата към него. Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е” ООД, гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 637 от 13.11.2007г. по т. дело № 383/2007г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.