1 Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 29 септември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1532/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Л. Г., срещу въззивно решение, постановено по внохд № 35/11г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Искането, което се прави е за намаляване размера на наложеното наказания или връщане на делото за ново разглеждане, без аргументация в подкрепа на последното. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият Г., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 10.01.2011г., постановена по нохд № 625/10г., ОС- Стара Загора е признал подсъдимия Л. С. Г. за виновен в това, че на 29.09.2009г. в [населено място], отнел от владението на Асма А. чужди движими вещи на обща стойност 702,60лв., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки сила, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл. 29, ал.1, б.”Б” от НК и чл. 58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 25 от 24.02.2011г., постановено но внохд № 35/2011г., Пловдивският апелативен съд, НО, 2 състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. При така признатата фактология, решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон. Във връзка с възраженията за ясна несправедливост на наказанието следва да се отбележи, че при определянето му първата инстанция е изпълнила задължението си да стори това, прилагайки правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, както и тези на чл.2, ал.2 от НК.В рамките на горепосочените правила, съдилищата са били длъжни да отчетат, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Въззивната инстанция изцяло е възприела за правилни изводите на първия съд във връзка с индивидуализацията на наказанието.Вярно са отчетени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като наличният превес на последните е обусловил налагане на наказание в горните граници на максимално допустимото от закона.Наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода е съответно и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, при който е отчетена една престъпна упоритост/ налице са петнадесет минали осъждания/.Също така наложеното наказание е съобразено и с целите по чл.36 от НК.Няма място за по-голямо снизхождение, независимо, че подсъдимият е направил самопризнания. Следва да се отбележи и факта, че в касационната жалба не се сочат обстоятелства, които биха могли да обосноват евентуално намаляване размера на наложеното наказание. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 25 от 24.02.2011г., постановено по внохд № 35/2011г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО- ІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: