10 Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 30.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 284 по описа за 2016г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. Л. срещу решение № 1912 от 28.09.2015 г. по т. дело по несъстоятелност № 4887/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1320 от 15.08.2014 г. по т. дело № 4509/2013 г. на Софийски градски съд, VІ т. о., 2 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 625 ТЗ като неоснователна. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че при решаване на спора съдът не е взел предвид доказателствата, представени от молителя /въззивник в производството пред САС/ с молба вх. № 11646/01.09.2015г., удостоверяващи наличието на ликвидни и изискуеми вземания към [фирма], които са определени по основание и размер; не е обсъдил представената информация, налична в актуална справка от Имотния регистър, относно наложените възбрани върху недвижимите имоти, собственост на ответника; не е взел предвид известните данни от Търговския регистър по партидата на ответника и в частност изразеното от одитора, заверил ГФО на ответното дружество към 31.12.2013г., особено мнение относно данните в отчета относно липсата на представени надлежни счетоводни документи и информация, от която да се установят наличието, оценката и пълнотата на задълженията, вземанията и наличността на материалните запаси на дружеството към 31.12.2013г. Касаторът се позовава на специалната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и неприложимостта на преклузията за въвеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства във въззивното производство по чл. 266, ал. 1 ГПК. Поддържа, че изводите на съда не са съобразени с данните за показателите на финансова задлъжнялост и финансова автономност, с факта, че и през трите изследвани от експерта години общият размер на задълженията на ответното дружество надвишава балансовата стойност на имуществото на дружеството, както и с причините за обслужване на краткосрочните задължения към други кредитори – спиране на плащането на най-голямото по размер задължение към молителя. Касаторът релевира доводи, че обсъждането на тези показатели и факти се налага поради това, че изчисляването на коефициентите за обща и бърза ликвидност е извършено на база финансовите отчети, публикувани в Търговския регистър, които са различни от представените отчети в НАП, без да бъде проверявана верността на отразените в отчетите данни, тъй като ответникът не е представил счетоводни документи на вещото лице съгласно изявлението на експерта в съдебно заседание на 11.07.2014г. Поддържа, че данните от ГФО не могат да бъдат коректна основа за определяне на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, като следва да бъде съобразено и изразеното мнение в доклада на независимия одитор Специализирано одиторско предприятие [фирма], съставен при заверяване на ГФО към 31.12.2013г., относно материалните запаси и липсата на потвърдителни писма от клиенти, доставчици и банкови институции по търговски вземания на определени стойности. Касаторът релевира доводи за неправилност на извода относно коефициентите за ликвидност поради неправилни констатации на експертизата. В тази насока поддържа, че отразените в актива на баланса към 31.12.2013г. вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от групата и други вземания общо в размер 5 130 хил. лв. не следва да бъдат квалифицирани като краткосрочни, а като дългосрочни, поради което не могат да участват при изчисление на коефициентите за ликвидност, а отразените в пасива на баланса към 31.12.2013г. като дългосрочни задължения в размер общо 8 985 хил. лв. – по погасителен план сума за плащане през 2013г., задължения по получени аванси, задължения към доставчици и други задължения, представляват краткосрочни задължения и следва да участват при изчисление на коефициентите за ликвидност. Касаторът излага и съображения, че коефициентите за обща и бърза ликвидност трябва да се обсъждат едновременно с показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, а предвид данните за тези показатели, които са значително под препоръчителните, е необходимо да се направи и преценка на конкретната възможност за ликвидност на активите, т. е. за бързата им трансформация в пари в разумен срок. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Х. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че въззивният съд правилно не е разгледал доказателствата, представени с молба шест месеца след приключване на съдебното дирене, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с принципа на състезателност и равнопоставеност на страните в процеса. Специалният характер на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е по отношение на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, но не и по отношение на чл. 266, ал. 2 ГПК. Релевира доводи, че принципът на служебно начало в производството по несъстоятелност не следва да се противопоставя на принципите на състезателност и на бързина на производствата по несъстоятелност. Ответникът поддържа, че правилно въззивната инстанция не е разгледала дали активите са ликвидни, тъй като не са налице необходимите предпоставки – молителят не е направил възражение в тази насока в първоинстанционното производство изрично или чрез оспорване на заключенията на съдебно-икономическите експертизи, нито от заключенията на експертизите се установява наличие на проблем с ликвидността на активите. Въззивният съд не е обосновал решението си относно финансово-икономическото състояние на длъжника само въз основа на съотношението на актив и пасив, а е изследвал всички коефициенти, включително за незабавна и абсолютна ликвидност и е констатирал увеличаване на коефициентите през изследвания период в пъти и приближаването им към референтните стойности, представляващо положителна тенденция. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът [фирма], [населено място] /молител в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба. С определение № 381 от 25.05.2016г. по т. дело № 284/2016г. настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория и третия, посочени от касатора процесуалноправни въпроси: Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност близки до референтните за тези показатели стойности? Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: По правните въпроси: По въпроса „достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност близки до референтните за тези показатели стойности” е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. В посоченото решение е даден следния отговор: „Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. В. същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни.” За изясняване на значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е постановено и решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., в което е прието следното: „По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.” По въпроса „задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност” е формирана постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се явява специална по отношение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, освен ако е налице обстоятелството по ал. 3. С посочената правна норма е засилено служебното начало в производството по несъстоятелност, като се предостави възможност на съда да установява факти и събира доказателства относно установяване състоянието на неплатежоспособност по свой почин, които ще са от значение за неговите решения и определения. Прието е, че преклузията за представяне на доказателства по чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага за производството по несъстоятелност – по молбата по чл. 625 ТЗ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По правилността на въззивното решение: Въззивният съд след обсъждане на събраните доказателства /два предварителни договора за изграждане и продажба на готов строителен продукт - апартаменти, находящи се в жилищна сграда „Г. роял“ в имот № 015032, м. „Гуровница“ по плана на [населено място], сключени между страните по делото на 09.10.2007 г. и 21.11.2007 г., два договора за покупко-продажба, сключени на 17.10.2007 г. с нот. акт № 16, т. VІ, рег. № 6887, съст. по нот. д. № 976/1007 г. и на 27.11.2007 г. с нот. акт № 35, т. VІІ, рег. 7913, съст. по нот. д. № 1188/2007 г. от нотариус С. В., рег. № 489, двустранно подписания между страните по сделките протокол от 09.03.2011 г., фактурите, заключенията на съдебната финансово-икономическа експертиза/ е приел, че [фирма] се легитимира като кредитор на [фирма] по търговски сделки - два предварителни договора, съдържащи елементи на договори за строителство на посочените в тях обекти - изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, задълженията по които не са погасени със сключването на окончателните договори за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, изградени на груб строеж към момента на нотариалните актове. Установените от въззивната инстанция факти, относими към материалноправната легитимация на [фирма], изводът за неоснователност на възражението на ответника [фирма] за погасяване на вземанията по давност и направеният извод, че молителят /въззивник в производството пред САС/ е активно материалноправно легитимиран по смисъла на чл. 625 ТЗ, не са спорни пред касационната инстанция. Спорните въпроси в настоящото касационно производство се отнасят до финансово-икономическото състояние на длъжника. Фактът, че търговското дружество – ответник притежава краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, не е достатъчен да се направи извод, че посредством тях дружеството може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Необходимостта от изследване на ликвидността на актива, реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията се налага поради няколко обстоятелства. От заключенията на съдебно-икономическата експертиза е видно, че краткотрайните активи са формирани от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, по-голям дял от които заемат материалните запаси, а краткосрочните вземания са повече от паричните средства. За периода 2007 – 2012г. в първото заключение на съдебно-икономическата експертиза материалните запаси се състоят в суровини и материали, продукция и незавършено производство, а в допълнителното заключение не е посочено какво представляват материалните запаси към 31.12.2013г. и дали в тях се включва и незавършено производство. Ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е отчетен този актив, не представя действителната финансово-икономическа способност на длъжника да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В случай на непродаваемост на материалните запаси от значение за извода, че длъжникът може да изпълни текущите си задължения, е коефициентът бърза ликвидност, предвид обстоятелството, че при изчисляване на този коефициент се изключват материалните запаси. В случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. В настоящия случай въззивната инстанция е възприела съотношението на актив и пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност, но не е анализирала и коментирала ликвидността на актива и пасива, извън съотношението им като стойности. Решаващият съдебен състав не е изследвал дали вземанията като част от актива са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани лица, не е извършил преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост. Като се е позовал на коефициентите за обща и бърза ликвидност и по този начин на съотношението актив/пасив като достатъчно за установяване на икономическото състояние на ответното дружество, и като е приел, че не е налице трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, т. е. приел е, че е налице втората хипотеза на чл. 631 ТЗ, без да изследва и обсъди структурата във връзка с ликвидността на актива, без да изследва реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като компонент на актива, въззивният съд е процедирал по отношение на релевантния правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС. В хипотезата на изискуемост на вземането на [фирма] по процесните фактури съгласно протокола в размер на 4 014 617,97 лв. въззивният съд е приел, че коефициентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2012 г. са близки до референтните стойности - съответно коефициент на обща ликвидност 0,96 и коефициент на бърза ликвидност 0,46, а към 31.12.2013 г. коефициентът за обща ликвидност е 1,80, а на бърза ликвидност 0,86. При тези данни и с оглед направените от въззивника оплаквания във въззивната жалба, че два от вариантите на финансово-икономическата експертиза се основават на данни, изходящи от ответника, които са различни и несъвместими, както и че при оценката на финансово-икономическото състояние на ответника следва да се съобрази значението на коефициента на бърза ликвидност, отразяващ тези краткотрайни активи, които са в състояние да послужат за своевременното изпълнение на задълженията на длъжника /краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства/, въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ГПК е следвало да установи верността на отразените в отчетите данни, да извърши преценка на компонентите на актива по отношение на материалните запаси, да прецени доколко отразените в актива на последния баланс материални запаси могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за съответния вид обръщаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в която работи ответното дружество, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от групата и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и да установи тяхната реална реализуемост и събираемост. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е депозирана на 17.09.2014г., съдебното дирене и устните състезания са приключили пред Софийски апелативен съд на 06.03.2015г., а решението е постановено на 28.09.2015г. Пред въззивния съд преди постановяване на съдебния акт с молба вх. № 11646/01.09.2015г. са представени доказателства, относими към установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество [фирма], а именно заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.07.2014г. и 21.07.2014г. по ч. гр. д. № 27210/2014г. на СРС, ІІ ГО, 70 състав, изпълнителен лист от 02.07.2014г., изпълнителен лист от 21.07.2014г. по същото дело, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.03.2014г. по ч. гр. д. № 13176/2014г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав, изпълнителен лист от 14.03.2014г. и два броя покани за доброволно изпълнение. Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което се изразява в невъзможността на търговец или юридическо лице с нестопанска цел да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. От значение за откриване на производството по несъстоятелност е и настоящото икономическо състояние на предприятието, което представлява динамична величина. Поради това за извършване на преценката дали ответникът е в състояние с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си вземания е необходимо да се изследва финансово-икономическото състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания, предвид срока на постановяване на решението по чл. 613а, ал. 4 ТЗ. След като въззивният съд не е постановил своевременно решението си и при наличието на данни за обективни обстоятелства, относими към състоянието на ответника за изпълнение на изискуеми парични задължения, и които евентуално биха променили коефициентите за ликвидност, решаващият съдебен състав е следвало да отмени определението си за даване на ход по същество и да изследва актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника съобразно всички доказателства по делото, като преди това предостави възможност на ответника да изрази становище по представените нови доказателства. В противен случай биха се нарушили принципите на законност и установяване на истината, предвидени в разпоредбата на чл. 5 и чл. 10 ГПК. Въззивният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, чл. 235, ал. 3 ГПК и постоянната практика на ВКС не е събрал представените пред него доказателства, относими към финансово-икономическото състояние на длъжника. В резултат на допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е постановил решението си и в противоречие с материалния закон – чл. 608 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 298, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да събере представените във въззивното производство доказателства и да допусне съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за периода след 31.12.2013г. до настоящия момент, предвид новите доказателства и изтеклия повече от две години срок от заключенията на съдебната финансово-икономическа експертиза, приети в първоинстанционното производство, и с оглед динамиката в търговската дейност. Вещото лице следва да определи стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника /краткосрочни вземания, парични средства и в какво се състоят материалните запаси/, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил падеж/; с оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи вещото лице следва да изчисли коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите му, финансовите резултати от дейността на дружеството. При разглеждане на делото въззивната инстанция трябва да извърши преценка относно ликвидността на краткотрайния актив, да прецени доколко отразените в актива материални запаси могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за съответния вид обръщаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в която работи ответното дружество, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и доставчици, вземания от предприятия от групата и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като дългосрочни, както и да установи тяхната реална реализуемост и събираемост. Въззивният съд има право да допълни задачата на съдебната финансово-икономическата експертиза. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по претенцията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1912 от 28.09.2015г. по т. дело № 4887/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.