6
Р Е Ш Е Н И Е №2
С., 09.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 154/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд ”Земеделие”, представляван от изпълнителния директор С. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 156 от 20.10.2010 г. по т.д.№ 149/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решението от 04.12.2009 г. на Окръжен съд – Шумен по гр.д.№ 230/2009 г. в осъдителната му част, са отхвърлени предявените срещу В. А. К. от [населено място] и [фирма], [населено място] искове: за сумата 192 575.29 лв., представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1009/23.02.2004 г. при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони в РБългария/С./, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. и за сумата 85 902.27 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2006 г. до 22.04.2009 г. Със същото решение е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата 18 778.50 лв. – разноски по изп.дело № 760/2008 г. на ЧСИ Д. З., рег.№ 876, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. и е констатирано, че в останалата отхвърлителна част решението на ОС-Шумен е влязло в сила.
С определение № 633 от 07.10.2011 г., на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване само в частта, с която са отхвърлени предявените срещу В. К. и [фирма] искове за сумата 192 575.29 лв., представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по договор № 1009/23.02.2004 г. при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието в селските райони в РБългария/С./, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. и за сумата 85 902.27 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2006 г. до 22.04.2009 г. по въпроса: следва ли извършеното от ЕТ прехвърляне на предприятието по реда на чл.15 ТЗ да се счита за нарушение на възпроизведената в договора забрана по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. на МЗГ за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, когато част от активите на продаденото предприятие са придобити с финансови средства по програма С. и съответно следва ли бенефициентът да възстанови предоставената му финансова помощ.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г., съдържащ нормативна забрана за прехвърляне на придобити, въз основа на одобрения проект, активи в продължение на 5 години от изплащане на финансовата помощ, която забрана е възпроизведена в т.4.18 от договора. Според касатора, с извършеното преди този срок прехвърляне на търговското предприятие от [фирма] на [фирма] тази забрана е нарушена, което неправилно не е отчетено от въззивния съд. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените осъдителни искове срещу солидарните длъжници, с присъждане на разноски.
Ответниците по касация В. К. и [фирма], чрез процесуалните си пълномощници, считат касационната жалба за неоснователна. Подробни доводи в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор и защити, поддържани в съдебно заседание, с искане за оставяне в сила обжалваното решение, с присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Третото лице – помагач – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за основателна по съображения в отговор и в защита, поддържани в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Варненски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че покупко-продажбата на предприятието на едноличния търговец – ползвател на финансова помощ по програма С., не може да се третира като неизпълнение на договора с ДФ”Земеделие”. Изразено е становище за липсата на нарушение от страна на ответника – физическо лице на забраната по чл.4.18 от договора и на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 да не продава и преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица, тъй като в случая [фирма] е преустановил дейността си и е заличен от търговския регистър, като дейността е преминала към правоприемника му – [фирма]. Предвид притежавания от физическото лице/ бивш ЕТ/ мажоритарен дял от капитала на търговското дружество – правоприемник, е прието, че купувач на предприятието е свързано трето лице. От друга страна, са изложени съображения, че прехвърлянето на предприятието е позволен от закона избор на ползвателя на нова правно-организационна форма за извършване на дейността си. Тъй като при прехвърлянето на предприятие правоприемството засяга цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то не става въпрос да прехвърляне само на отделен актив, закупен с финансова помощ по програмата.
В мотивната част към решението са изложени и допълнителни съображения, свързани с отправеното от ЕТ – ползвател уведомление до ищеца за предприетата процедура по прехвърляне на предприятието, липсата на възражение от страна на ДФ”Земеделие” и мълчаливото приемане на встъпилия по договора правоприемник на ползвателя, предвид превеждането на помощи по програма С. на втория ответник – правоприемник на заличения едноличен търговец.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, а по същество е направен правилен извод за неоснователност на исковите претенции.
Становището на решаващия въззивен състав за липса на нарушение на забраната по т.4.18 от процесния договор и на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. да не се продава или преотстъпва ползването на придобити от ползвателя на помощта в срок от пет години от изплащането на помощта, не може да бъде споделено.
Предвидената в чл.15, ал.1 ТЗ правна възможност за прехвърляне на предприятието чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите на страните, се изразява в прехвърляне на съвкупността от права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществявана конкретна търговска дейност и надлежно обективирани във водените от търговеца търговски книги. При сключен договор за продажба на цялото предприятие като съвкупност, негова присъща правна последица е прехвърляне на собствеността и предаване на владението върху обособеното имущество на продавача, срещу заплащане на договорената цена. С оглед транслативният ефект, следва да се приеме, че продажбата на търговското предприятие попада в изброените разпоредителни сделки по чл.27 ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБългария. Посочената императивна разпоредба, предвиждаща задължение за ползвателя на финансова помощ да не продава или преотстъпва ползването върху придобити въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем, аренда или по договор за съвместна дейност, възпроизведена в т.4.18 от сключения договор между главните страни по делото, има за цел предотвратяване заобикалянето на закона, с оглед установените специални изисквания, условия и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделски производители по тази програма. Забраната за продажба на придобити от ползвателя активи по одобрения инвестиционен проект, в рамките на пет години, поражда задължение за отрицателна престация, чрез допустимо ограничаване на разпоредителните правомощия на ползвателя за определения срок, считано от изплащане на помощта, предвид целта от реализация на дейностите по програма С.. Безспорно, неизпълнението на посочената отрицателна престация съставлява неизпълнение на договорна клауза и този извод не се променя от обстоятелството, че предмет на продажбата на предприятието са и породени от дейността на търговеца- ползвател права и задължения, в които купувачът на търговското предприятие встъпва.
Предвид горното, настоящият състав приема, че прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец по реда на чл.15 ТЗ следва да се счита за нарушение на възпроизведената в сключен договор между Държавен фонд „Земеделие” и едноличния търговец забрана по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 г. на МЗГ за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, когато част от активите на продаденото предприятие са придобити от ЕТ с финансови средства по програма С.. В този смисъл е и вече постановеното по новия съдопроизводствен ред решение № 141 от 29.02.2012 г. по т.д.№ 628/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о.
Въз основа на изложеното следва да се приеме за неправилно изразеното от въззивната инстанция разбиране, че при продажба на търговското предприятие не се прехвърля определен актив, закупен с финансова помощ по програма С., както и, че при прехвърляне на предприятието ползвателят реализира, чрез позволен от закона способ, избор на правно-организационната форма за извършване на дейността си.
Независимо от изразеното становище, следва да се сподели разбирането на въззивната инстанция, че Държавен фонд „Земеделие” не може да иска връщане на даденото по договора, без да развали същия.
Съгласно изричната клауза на т.7.1. от процесния договор, неизпълнението на облигационно задължение, дава право на ДФ”Земеделие” да прекрати, чрез едностранно писмено едноседмично предизвестие, договора и да ангажира отговорността на ползвателя в предвидения в т.8.1 обем, претендирайки връщане на предоставената финансова помощ. При безспорно установеното по делото обстоятелство, че такова предизвестие не е отправено и съответно не са настъпили последиците от отпадане на облигационната връзка между страните, не би могло да се счете за основателен предявеният иск за връщане на преведената в полза на едноличния търговец сума в размер на 192 575.29 лв./пл.нареждане от 20.09.2005 г. Действително, правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, ако са налице предпоставките по чл.87 ЗЗД, в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС, Търговска колегия/така, напр. решение по т.д.№ 60/2010 г./. В случая обаче не може да се приеме, че ДФ”Земеделие” надлежно е упражнило това свое право, тъй като в исковата молба не се съдържа изявление на ищеца за разваляне на договора и следователно не би могло да се претендира възстановяване на предоставена финансова помощ. От друга страна, следва да се имат предвид и извършените от ищеца плащания на субсидии на правоприемника на едноличния търговец, а именно на [фирма], за периода 2007 – 2008 г., включително и след подаване на исковата молба, което е видно от представените по делото и неоспорени писмени доказателствени средства – 4 бр-. платежни нареждания и извлечения от сметката на дружеството. С оглед на това, крайните изводи на решаващия състав на Апелативен съд – В. са правилни.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответниците по касация сумата 9 800 лева разноски за производството пред ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 20.10.2010 г. по т.д.№ 149/2010 г. на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на: В. А. К. и [фирма] сумата 9 800/девет хиляди и осемстотин/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|