О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № София, 25.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 490/2012 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от В. А. П. против определение № 1812/08.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1698/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4327/02.04.2012г. по гр.д.№ 4551/2012г. на Пловдивски РС. С последното е прекратено производството по предявен иск за установяване нищожност на делба, която е допусната по гр.д.№ 4663/2009г. на Пловдивски РС, но не е извършена. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като делбата без участието на съделител е нищожна и решението за допускането й не създава сила на пресъдено нещо по отношение на не участвалия съсобстевник, респективно не е пречка той да предяви иск за установяване на нищожността, а изчакването допусната нищожна делба да бъде извършена би противоречало на принципа за процесуална икономия. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса допустим ли е иск за нищожност на делба, ако производството по нищожната делба е висящо във втората фаза след влизане в сила на решението по допускането й. По този въпрос се твърди противоречие със трайно установената съдебна практика по отменения ГПК и по сега действащия. Жалбоподателката се позовава на Р № 142/21.07.2010г. по гр.д.№ 461/2009г.. ІІ гр.о., Р № 146/18.03.2002г. по гр.д.№ 722/2001г.І гр.о., Р № 105/12.02.2010г. по гр.д.№ 655:2008г. І гр.о. опр. № 79/28.02.ч. гр.д.№ 59/11г.І гр.о. и опр. № 296/06.07.2010г. ч. Гр.д.№ 233/2010г. ІІ гр.о.. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Възивната инстанция е възприела мотивите на РС, че предявеният иск за установяване нищожност на делбата по гр.д.№ 4663/2009г. на Пловдивски РС е недопустим, тъй като посочената делба все още не е извършена, а само е допусната, т.е. не е прекратена съсобствеността. Съдът се е позовал на опр.№ 78/23.02.2010г. по ч.гр.д.№ 24/2010г. ВКС, ІІ гр.о. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставеният въпрос – допустим ли е иск за установяване нищожност на съдебна делба, ако тя само е допусната, но не е извършена е основен, по който се е произнесъл въззивния съд. Разрешаването на този въпрос обаче е станало в противоречие със задължителната съдебна практика. С т.7 от ПП № 7/1973г. е прието, че решението по нищожната делба не е пречка за извършване на делба между действителните собственици. С Р № 142/21.07.2010г. по гр.д.№ 461/2009г.. ІІ гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че при наличие на влязло в сила решение по допускане на дебата нищожност на делбата по чл. 75, ал.2 от ЗН може да се установи, ако към момента на допускане на делбата в производството не са участвали всички съсобственици. С Р № 146/18.03.2002г. по гр.д.№ 722/2001г.І гр.о. е прието също, че е допустим нов иск за делба щом е влязло в сила решението по допускане на делбата без участието на съсобственик, като това становище е мотивирано и с невъзможността да се иска отмяна по чл. 231 от ГПК /отм/ на такова решение., С Р № 105/12.02.2010г. по гр.д.№ 655:2008г. І гр.о. е прието, че решението, с което е допусната делба без участието на някой от съсобствениците е непротивопоставимо на неучаствалия съсобственик, който може да установи нищожността на делбата с друг иск. Обжалваният съдебен акт е в противоречие с приетото в тези съдебни актове. Налице е основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касация Настоящият съдебен състав възприема тази съдебна практика При съдебната делба, до влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът може да конституира неучаствал съсобственик в производството – необходим другар, който да предяви и докаже правата си в съсобствеността. След влизане в сила на това решение не участвал съсобственик не може да бъде конституиран в това производство, респективно правата, които той претендира могат да бъдат установени само в друго производство. Да се приеме, че не участвалия съсобственик следва да изчака да се извърши нищожната делба би означавало да се даде разрешение, което противоречи на принципа на процесуална икономия. Такова разрешение противоречи и на правилата за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Решението по допускане и по извършване на нищожната делба не създава сила на пресъдено нещо за неучаствалия съсобственик, той не е обвързан от тези решения и може да предяви иск за установяване нищожност на делбата щом тя е допусната без негово участие, дори тя да не е извършена. Такъв иск би бил допустим и от участвал в производството съсобственик щом делбата е нищожна поради неучастието на друг съсобственик, защото нищожната делба не поражда действие. Няма друг път за установяване нищожността на допуснатата, но още не извършена делба. Във втората фаза на висящото делбено производство, не участвалия съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си, поради това, че вече е постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Той не може да иска и отмяна на влязлото в сила решение, защото не е бил страна в производството, а не е и обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Затова не може да бъде ограничен във времето да иска установяване нищожност на делбата. С Определение. № 78/23.02.2010г. по ч. гр.д.№ 24/2010г. на ВКС ІІ гр.о., на което са се позовали инстанциите по същество не е било допуснато до касационно обжалване определение, аналогично на обжалвания сега съдебен акт. Определенията с които не се допуска касационен контрол по чл. 288 и чл. 274, ал.3 от ГПК не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като с тях не се разрешава правен спор, респективно с тях съдът не отговаря на правни въпроси. Предмет на тези определения е дали са обосновани основанията за допускане до касация. По изложените съображения, обжалваното определение за прекратяване на производството е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1812/08.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1698/2012г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение № 4327/02.04.2012г. по гр.д.№ 4551/2012г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по предявен иск от В. А. П.. за установяване нищожност на делба, която е допусната по гр.д.№ 4663/2009г. на Пловдивски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: