Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр.София , 06 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Пенка Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 527/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/,депозирано от осъдения С. Р. Я. за възобновяване на нчд №125/2013 г. по описа на РС-Димитровград. В искането се твърди ,че Я. е бил задочно осъден, за което е разбрал на 02.01.2014 г. Моли се да бъде възобновено нчд №125/2013 г. на Димитровградски районен съд. В хода по същество на делото пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения-адв.К. заявява,че наказателното дело е било разгледано в отсъствие на осъдения, който не е могъл да се защитава, поради което моли то да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Осъденият С. Я. представя писмена защита,в която моли да бъде взето предвид, че не се е укривал, а писмено е уведомил пробационните власти за това, че се намира в Германия ,където е бил и задържан. Изразява надежда ,че ще бъде разгледана отново задочната му присъда. Представителят на ВКП счита ,че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият С. Я. моли да се върне делото за ново разглеждане . Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С определение №139 от 05.07.2013 г., постановено по нчд №125/2013 г., Димитровградски районен съд на основание чл.68 ал.1 от НК е постановил осъденият С. Р. Я. да изтърпи наложеното с определение /споразумение №50076/28.10.2008 г. по нохд 10174/2008 г. по описа на РС-Карлово наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК, като наказанието се изтърпи отделно, изцяло и преди замененото му отчасти с определение №871/18.10.2011 г. по н.ч.д. №1509/2011 г.на ОС-Пловдив, на основание чл.43а т.2 НК остатък от наказанието пробация, наложено по нохд 631/2010 г. на РС-Димитровград с лишаване от свобода в размер на четири месеца и двадесет и осем дни. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК ,а именно определение по чл.341 ал.1 във вр.с чл.306 ал.1 т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място следва да се отбележи,че независимо ,че в искането на осъдения се претендира то да бъде разгледано на основание чл.422 ал.1 т.6 от НПК, това е невъзможно, доколкото само Главният прокурор на Р.България може да прави искане за възобновяване на посоченото основание. От съдържанието на депозираното искане може да се изведе, че се касае за искане за възобновяване на дело от задочно осъден, поради неучастието му в наказателното производство- чл.423 ал.1 от НПК. На следващо място, независимо от доводите,отразени в писмената защита, представена в съдебното заседание от осъдения, от които в известен смисъл може да се направи заключение ,че С. Р. Я. е недоволен и от съдебния акт ,с който наказанието му пробация е било заменено с лишаване от свобода, искането му на практика касае единствено възобновяване на нчд №125/2013 г. на Димитровградски районен съд. Недопустимо е едва с писмената защита осъденият да допълва искането си с претенции за възобновяване и на други дела. При така изложените принципни съображения,касационният съд намира следното: Въз основа на Европейска заповед за арест ,издадена от Районна прокуратура-гр.Първомай, осъденият С. Я. е бил предаден от компетентните власти на Р.Германия на българските власти, за изтърпяване на наложени му наказания лишаване от свобода, като актовете, въз основа на които е издадена ЕЗА са :1. определение №139, постановено на 05.07.2013 г. по нчд №125/2013 г. по описа на РС-Димитровград, влязло в сила на 23.07.2013 г. и 2. определение №871 от 18.10.2011 г. по чнд №1509/2011 г. по описа на ОС-Пловдив,влязло в сила на 26.10.2011 г. В ЕЗА е отразено,че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който са постановени посочените решения,че то ще бъде уведомено за решението, за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие и за срока ,в който трябва да поиска обжалване и повторно разглеждане, незабавно след предаването. Изрично е посочен и текста на чл.423 ал.1 от НПК,а именно , че в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда ,задочно осъдения може да направи искане за възобновяване на делото му,поради неучастието му в наказателното производство. Хронологията на протичане на производството по нчд №125/2013 г. по описа на РС-Димитровград сочи на това ,че за първото по делото заседание 29.03.2013 г. осъденият С. Я. е бил нередовно призован, като призовката е била върната в цялост с придружително писмо от кмета на [населено място], [община] /известният по делото адрес на осъдения/, от което е видно, че Я. не е намерен на посочения адрес, няма лице ,което да е изразило съгласие да получи призовката и по данни на неговата майка, той се намира извън пределите на страната.За следващото съдебно заседание на 22.05.2013 г. С. Я. е бил призоваван от два адреса-с.Е., обл.Пловдивска и [населено място], [община], но безрезултатно, доколкото информацията, постъпила от кметовете на тези населени места е ,че осъденият не се намира на посочените адреси, а извън страната- на работа в Германия. Налице е било и писмо от 15.04.2013 г. на от ОД на МВР-Пловдив, от което е видно ,че С. Я. е обявен за общодържавно издирване с телеграма №19511/27.05.2011 г. на ГД „КП”-София, като до този момент, той не е установен. За съдебното заседание на 05.07.2013 г. осъденият Я. отново е бил нередовно призован, като по отношение на него е била налице информация от ОД на МВР-Пловдив ,сектор КИАД,че след последното му влизане на територията на Р.България на 27.01.2009 г. ,няма данни за последващи задгранични пътувания, както и информация от ОД на МВР-Пловдив, че към 25.06.2013 г. лицето все още не е издирено и по оперативни данни се намира в Германия. При това положение ,районният съд е намерил ,че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 от НПК, назначил е служебен защитник на осъдения и е разгледал производството в негово отсъствие . С оглед на изложеното се налага извода ,че осъденият С. Я. не е знаел за воденото производство по реда на чл.306 от НПК /нчд №125/2013 г. на РС-Димитровград/ и не е участвал лично в същото.При това положение и с оглед разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК , наказателното дело следва да бъде възобновено. Независимо ,че в нормата на чл.423 ал.1 от НПК законодателят е визирал правото на задочно осъдения да иска възобновяване на „влязла в сила присъда”,съдебният акт по чл.306 ал.1 т.3 от НПК ,не следва да се изключва от обхвата на посочения законов текст. И това е така, тъй като последиците от определението по чл.306 ал.1 т.3 от НПК засягат пряко наказателно правното положение на осъденото лице. Винаги ,когато лицето не е знаело за наличието на наказателно преследване срещу него и незнанието не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно поведение ,правото му на лично участие в процеса се явява накърнено, и има за своя последица уважаване на искането му за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.423 ал.1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6 т.3 б. „а” от ЕКПЧОС за справедлив процес. По изложените съображения, ВКС намира, че наказателно дело №125/2013 г. на РС-Димитровград следва да бъде възобновено.Доколкото осъденият е предаден с ЕЗА въз основа на два съдебни акта- нчд №125/2013 г. на Димитровградски районен съд и нчд №1509/2011 г.на ОС-Пловдив ,същият в шестмесечния срок от узнаването ,считано от 02.01.2014 г. може да поиска възобновяване и на нчд №1509/2011 г. на ОС-Пловдив, с което му е било заменено отчасти наказанието пробация , наложено по нохд №631/2010 г. на РС-Димитровград с наказание лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.425 ал.2 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение №139 от 05.07.2013 г. на Димитровградски районен съд, постановено по нчд №125/2013 год. по описа на съда. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Димитровград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/