Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 86   София, 17 март  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена  Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Искра Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 14 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдения П. Й. Р. за възобновяване на производството по нохд № 572/ 2007 г. по описа на Севлиевския районен съд . В искането се сочи, че първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивната инстанция, нарушава закона и процесуалните правила, а определеното с нея наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че обвинението не е доказано, поради което извършеното от осъдения деяние е несъставомерно, тъй като не е установена собствеността на имотите, в които са се намирали отрязаните орехови дървета. Подчертава се , че едното от тях все още е било вкоренено и по тази причина не би могло да е предмет на кражба и да се оценява отделно от земята. Искателят се позовава също така на неяснота в обвинението, тъй като не са конкретизирани номерата на земеделските имоти и точният час на извършване на първото деяние. Към съществените процесуални нарушения, накърнили правото му на защита, осъденият прибавя липсата на одобрение от съдия на протокола за оглед и кредитирането на доказателства, събрани след изтичане на срока на дознанието. Явната несправедливост на наказанието искателят обосновава с ниската стойност на едното отрязано дърво, което прави случая маловажен, както и с игнориране на смекчаващите отговорността му обстоятелства. В заключение се отправя молба за отмяна на присъдата и оправдаване по повдигнатото обвинение. Представителят на прокуратурата оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. С. с присъда № 102 от 24.04.2008 г. по нохд № 572/2007 г. признал подсъдимия П за виновен в това, че на 07.03.2007 г., в земището на с. К., община С., при условията на продължавано престъпление и с използване на техническо средство / моторен трион/ и моторно превозно средство /товарен автомобил “ЗИЛ”/ ,отнел оставени без постоянен надзор чужди движими вещи – орехови дървета на обща стойност 497 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като отложил изтърпяването на това наказание за срок от три години. На основание чл. 53, ал. 1, б.”а” от НК съдът отнел в полза на държавата товарния автомобил “ЗИЛ”, собственост на подсъдимия. Със същата присъда П. Р. бил оправдан по обвинението по чл. 235, ал.2 във връзка с чл.26 от НК. Габровският окръжен съд с решение № 103/15.07.2008 г. по внохд № 106/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок и допустимо. Преценено по същество то е неоснователно. Осъденият П. Р. атакува осъдителната присъда с твърдения за несъставомерност на деянието, тъй като : а/ не е изяснена собствеността на имотите, в които са се намирали ореховите дървета и б/ второто дърво не е било отсечено и не би могло да е предмет на кражба, тъй като не е движима вещ. Тази позиция на искателя е лишена от легална подкрепа. За съставомерността на изпълнителното деяние при кражба от значение е вещта , предмет на престъпно посегателство , да е чужда т.е. да не е изключителна собственост на дееца. В настоящия случай е вън от съмнение , че П. Р. няма никакво вещни права както върху дърветата, така върху имотите, в които те се расли. Ето защо повдигнатия в искането въпрос за точната номерация на земеделските земи, от където са отсечени двата ореха, е ирелевантен за квалификацията на деянието . Той е без значение и за реализация на правото на защита на подсъдимия, тъй като не води до объркване и неяснота в повдигнатото обвинение. Незаконосъобразно е и твърдението, че второто дърво е негоден предмет на кражба, тъй като все още било свързано със земята. Принципно вярно е, че е възможна кражба само на движима, вещ т.е. на материално обособен природен обект. Дърветата ,както и всички трайно прикрепени към земята предмети, могат да се трансформират от недвижими в движими вещи ,след като се отделят от нея. Точно това се е случило с ореховото дърво , което изпратените от осъдения лица започнали да подготвят за превоз, подкопавайки и оголвайки кореновата му система . От показанията на свидетелите К става ясно, че след тази тяхна дейност подсъдимият е трябвало с моторен трион да пререже останалите корени и част от короната на дървото и така да го транспортира с камион, но поради падналия мрак отложил довършването на кражбата. В същата насока са и данните от огледния протокол и фотоалбума към него. Предходните инстанции са отчели недовършеността на изпълнителното деяние и правилно са го квалифицирали като опит в рамките на общото продължавано престъпление. Съдът не е допуснал и изброените от искателя съществени нарушения на процесуалните правила. Част от тях по начало не могат да се отнесат към съществените нарушения по чл. 348 , ал.1 , т. 2 от НПК / неуведомяването в срок на прокурора за започнало бързо производство и отсъствието на изрично вписване на законния повод и данните за извършено престъпление в протокола за първото действие по разследването/. Освен това внимателният прочит на досието по делото изключва и фактическото им допускане. Законният повод и достатъчното данни за започване на производството се съдържат в протокола за оглед /стр.10 от досието на дознанието /, а прокурорът е уведомен по реда на чл.356,ал. 2 от НПК с писмо от 08.03.2007 г. На следващо място не намира легално основание претенцията на осъдения за одобрение от съдия на протокола за оглед на местопроизшествие. Съгласно чл.155 - чл.158 от НПК предварително разрешение или последващо одобрение от съдия е необходимо за процесуалната годност на доказателственото средство само при оглед на лице т.е. при освидетелстване по чл. 158 от НПК, но не и при оглед на местопроизшествие, което не е свързано с претърсване и изземване / арг. от чл. 160 от НПК/. Не може да бъде споделено и оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия ,черпещо аргументи от съдържанието на обвинителния акт, в който е посочена датата , но не и точния час на отрязването на първото дърво. Формулираната по този начин времева конкретизация на деянието е достатъчна за удовлетворяване на стандарта на чл.246,ал.2 от НПК и не поставя затруднения пред възможността за доказване на алиби, още повече, че съдът внимателно е обсъдил позицията на подсъдимия в тази насока. Не се установява и твърдяната липса на мотиви относно оценката на показанията на свидетелите К. Въззивният съд като инстанция по същество е допълнил доказателствената дейност на районния съд и на стр.7 и 8 от решението си подробно е дал отговор защо възприема информацията , съобщена от на тези лица в съдебната и досъдебна фаза пред съдия. Най-сетне, в отговор на допълнителното писмено изложение на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съдебните състави не са обсъждали доказателства, събрани извън срока на дознанието и не са допуснали нарушение на чл. 234 ал.7 от НПК. Неоснователно е и твърдението на осъдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Санкцията е определена в минималния, предвиден от закона размер, макар правилно да е приет превес на отегчаващите, а не на смекчаващите обстоятелства. Изтърпяването й е отложено по реда на чл. 66 , ал.1 от НК. Стойността на предмета на кражба - 497 лева. не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на престъплението както поради абсолютния й размер, така и поради наличието на повече от един квалифициращ съставомерен признак. Обемът наказателна принуда по вид, размер и начин на изтърпяване е адекватен на целите на чл.36 от НК и не следва да бъде намаляван. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Й. Р. за възобновяване на производството по нохд № 572/ 2007г. на Районния съд в гр. С. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.