7 Р Е Ш Е Н И Е № 62 С., 12.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева Е. М. при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 458 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 във вр. чл. 293, ал. 4 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1887/5.ІІІ.2010 г. на регистрираното на К. острови „Фонд „Руска възможност” Л., подадена чрез процесуалния представител на д-вото против решение № 96 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 220/09 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 76. на Бургаския ОС, ГК, от 7.V.2009 г. по гр. дело № 272/06 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен положителният установителен иск на този търговец с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД, воден срещу ответниците [фирма] С. и кооперацията „Воин Г.” – Б. с предмет прогласяване нищожността на сключената между тези двама български търговци в изискуемата нотариална форма продажба от датата 23.ХІІ.2005 г. на УПИ ХХІ-548 от кв. 64 по плана на [населено място], [община] с пространство от 5557 кв.м., ведно с осъщественото в терена застрояване, понеже липсвала воля /съгласие/ от страна на прехвърлителя [фирма] – С.. Това въззивно решение е било оставено в сила и в имащата характера на определение негова част: досежно прекратяване – предвид процесуалната му недопустимост, на първоинстанционното пр-во по съединените два идентични отрицателни установителни иска на настоящия касатор за собственост с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, ответници по които са били кооперацията „Воин Г.”-Б. и кипърското [фирма], всеки с предмет установяването, че нито един от тези двама търговци не е придобивал последователно правото на собственост върху гореописания недвижим имот, вкл. и при последното му прехвърляне на кипърската офшорна фирма с нотариално оформен договор за продажба от датата 13 януари 2006 г. по описа на съответния несебърски нотариус с № 110 по регистъра на Нотариалната камара. Оплакванията на касатора „Фонд „Руска възможност” Л. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всички отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен „първоначално предявения иск”. С определение № 53 от 7.ІІ.2011 г., постановено по делото в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение решението на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 220/09 г. е бил допуснат при наличие на вероятност последното да е процесуално недопустим съдебен акт в частта му, с която въззивната инстанция се е произнесла по основателността на положителния установителен иск на касатора срещу търговците [фирма] – С. и бургаската кооперация „Воин Г. с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД /липса на съгласие при сключването на договора за продажба на ваканционен недвижим имот „Ключ от морето” в [населено място], [община], извършена с нот. акт № 109 от 23.ХІІ.2005 г./. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът е представил писмени бележки, в които изтъква, че въззивният съд бил изследвал подробно действието на вписаното в регистъра несъществуващо обстоятелство - „от момента на вписването до момента на заличаването му, но само спрямо третите лица, не и спрямо действителния собственик” на капитала на Е.-продавач по горепосочената разпоредителна сделка. С оглед това се развива теза, че добросъвестността на третото лице /приобретател/ била ирелевантно обстоятелство, понеже купувачите по нищожни сделки разполагали с отделен път на защита, толкова повече, че „Роулстон ко лимитед” като „мним” едноличен собственик на капитала в ответното [фирма] – С. било извършило продажба на чужда вещ, „която сама по себе си не е нищожна, но не води до вещнотранслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има”. Ответните по касация търговци [фирма] – Б. и бургаската кооперация „Воин Г.” са изразили чрез процесуалните си представители по пълномощие от САК идентични становища за оставяне на подадената от „Фонд „Руска възможност” Л. касационна жалба без уважение и за потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение. Ответното по касация [фирма] – С. не е било представлявано в откритото с.з. пред настоящата инстанция, поради което ще следва да бъде съобразено изразеното от негов представител в пр-вото по чл. 288 ГПК становище, че не оспорва касационната жалба. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Фонд „Руска възможност” Л. в писмените му бележки по делото, становищата на тримата търговци – ответници по касация и извърши проверка относно процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: В частта му, с която е бил уважен положителния установителен иск на „Фонд „Руска възможност” Л., предявен срещу ответните [фирма] и кооперацията „Воин Г.”, решението на Бургаския апелативен съд е постановено по процесуално недопустима искова претенция и поради това също на свой ред подлежи на обезсилване - като недопустим съдебен акт /арг. чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК/. Касационната жалба на „Фонд „Руска възможност” срещу останалата /прекратителна част/ на същото въззивно решение по кумулативно съединените отрицателни установителни искове на касатора срещу бургаската кооперация „Воин Г.” и кипърското [фирма], досежно която се отнася единственото оплакването му за необоснованост на въззивното решение, е неоснователна. Съображенията за това са следните: В конкретния случай атакуваното решение на Бургаския апелативен съд има в една своя част характера на прекратително определение по двата отрицателни установителни иска на касатора за собственост, докато в другата разрешава по същество спор, въведен с положителен установителен иск за прогласяване нищожността на сключен на 23.ХІІ.2005 г. в изискуемата нотариална форма договор за продажба на недвижим имот в [населено място], [община] между [фирма] – С. и кооперация „Воин Г.”-Б. като купувач. Преценката на решаващия съд за липса на правен интерес от водене на отрицателните установителни искове е имала последващ характер, т.е. поставена е била в зависимост от произнасянето му по основателността на положителния установителен иск на касатора с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД. От гледище правилата на формалната логика обаче, които имат пряко приложение към наведеното от касатора „Фонд „Руска възможност” Л. оплакване за необоснованост, същата преценка - за правен интерес от воденето му, е следвало да бъде направена и спрямо първия положителен установителен иск, който Бургаският апелативен съд е уважил. Към датата на завеждане на делото пред първостепенния съд – 3 юли 2007 г., настоящият касатор нито се е легитимирал като едноличен собственик на капитала на ответното [фирма] – С., нито постановеното в течение на този процес и влязло в сила решение на СГС по т.д. № 305/07 г. за прогласяване нищожност на договора от 16.ІХ.2005 г. за прехвърляне на дружествени дялове на ответното [фирма] – С. е скрепено с такова правно действие, което би могло да ретроагира към датата на сключения в нотариална форма договор за продажба на ваканционния недвижим имот в [населено място] от 23.ХІІ.2005 г., чиято валидност е била оспорена от търговеца настоящ касатор в качеството му на едно трето лице. Единствените съображения за наличие на правен интерес от воденето на този положителен установителен иск, които няма как да бъдат споделени поради правната им несъстоятелност, са тези, изложени от окръжния съд: вероятната основателност на този иск щяла „да доведе до защита и запазване на правото на собственост върху недвижими имоти на висока стойност в патримониума” на първия ответник, а и щяло „да препятства множество последователни прехвърлителни сделки с тях докато трае процесът по установяване порочността на договора за прехвърляне на дружествени дялове в търговския регистър”. Юридически non sens обаче, е преценката за правен интерес от водене на установителен иск да се прави по критерии за допускане обезпечение на иска, респ. този интерес да се оказва функция от онази стойност на имотите, предмет на атакуваната като нищожна сделка, установена със заключение на изслушана впоследствие съдебно-техническа експертиза по делото. Напротив, след като е несъмнено, че извършеното на 24 юни 2009г. заличаване на вписването, предприето по силата на прогласения за нищожен договор от 16.ІХ.2005 г. за продажба на дружествени дялове на [фирма] – С., има действие за в бъдеще - според действащото към приемане на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС регистърно законодателство /чл. 493, ал. 2 ГПК-отм./, нищо от горецитираните съображения за наличие на правен интерес от водене на този положителен установителен иск не може да е вярно. По аргумент за по-силното основание, ако приетото от низовите съдилища относно правния интерес от водене на този иск в действителност бе така, пр-вото по него би следвало да бъде спряно в хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ до приключването на регистърния спор. Меродавно е, че предявяването на нищожността става винаги с установителен иск на едно трето за сделката лице, но във всеки конкретен случай следва да се преценява правният му интерес от предявяване на такава претенция и той никога не може да произтича от вероятната й основателност. В това отношение лице, претендиращо да е било бивш едноличен собственик на капитала на дадено Е.-прехвърлител, няма a priori правен интерес от водене на иск за прогласяване на нищожността й, обосноваван с довод, че предмет на разпореждането е била чужда вещ. В заключение, както сам касаторът признава в писмените си бележки по делото пред настоящата инстанция, продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка /арг. правилата за евикцията и тези за кратката придобивна давност/. При твърдяната невъзможност продажбата на ваканционния имот „Ключ от морето”, извършена в нотариална форма на 23.ХІІ.2005 г., да може да произведе вещнотранслативен ефект обаче, правният интерес на „Фонд „Руска възможност” Л. от водене на иск за установяване на тъкмо такова обстоятелство: нищожност на сделката, очевидно липсва. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 96 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 220/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен положителният установителен иск на „Фонд „Руска възможност” Л., регистрирано в [населено място] на К. острови под № CR 137412/30.VІ.2004 г., предявен срещу [фирма] – С. и бургаската кооперация „Воин Г.” на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД, чиито предмет е било прогласяването на нищожност /поради липса на съгласие/ на извършена с нот. акт № 109/30.ХІІ.2005 г. на нотариус М. Б. /№ 110 по регистъра на Нотариалната камара/ между тези двама ответници продажба на урегулиран ваканционен недвижим имот, представляващ комплекс от терен и сгради под наименованието „Ключ от морето” и находящ се [населено място], [община], Бургаска област /УПИ ХХІ-548 от кв. 64 по плана на това населено място/, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПО ТОЗИ ИСК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 30.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 220/09 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2