Р Е Ш Е Н И Е   № 217   гр.София, 21.12.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на  осми декември  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                              със секретар  София Симеонова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)  ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско   дело под № 149/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. ф. гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 202/13.10.2008 год., постановено по гр.дело № 1061/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, І г.о.-7 състав от 28.01.2008 год. по гр.дело № 3480/2005 год. в частта, с която на основание чл.88, ал.1, б.”а” от Закона за застраховането/отм./ ответникът-касатор е осъден да заплати на наследниците на починалия Я. Н. Я. при ПТП, причинено на 20.10.2003 год. от неизвестен извършител обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумите: 22 000 лева на Г. А. Н./негова майка/ и по 37 000 лева на двете му деца Н. Я. Я. и Г. Я. Я., както и в частта му относно началния момент за начисляване на законната лихва за забавено плащане върху присъдените обезщетения, която съдът е определил считано от датата на деликта 20.10.2003 год. до окончателното изплащане на сумите по главниците. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на тримата ищци, като същият е завишен неоснователно с оглед данните по делото и практика на ВКС и съдилищата. Неправилно е определен според касатора и началния момент, от който Г. ф. дължи мораторна лихва за забавено плащане на присъдените главници, тъй като в случая фондът не изплаща свое, а отговоря за чуждо задължение и отговорността му за забава възниква от датата, когато е поискано, а не от момента на непозволеното увреждане. Ответниците по касационната жалба Г. А. Н., Н. Я. Я. и Г. Я. Я. – тримата от с. Д., обл. Пазарджик чрез процесуалния си представител а. П. К. от АК-Стара Загора поддържат становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С определение № 535/17.08.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС в частта, с която е присъдена законната лихва за забавено плащане върху обезщетенията за неимуществените вреди, считано от датата на деликта 20.10.2003 год. до окончателното плащане на сумите по главниците. Прието е, че решението съдържа произнасяне по съществен правен въпрос обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно началния момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от Г. ф. обезщетение за неимуществени вреди по чл.88, ал.1 ЗЗ/отм./, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Значението на този въпрос произтича от факта, че към момента на процесното ПТП не е била налице специалната нормативна уредба предвидена в новите ал.4 и ал.5 на чл.88 ЗЗ/отм./, обн. в ДВ, бр.85/28.09.2004 год. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно законната лихва за забавено плащане на присъдените в полза на наследниците на починалия в резултат на ПТП обезщетения за претърпени неимуществени вреди, като е приел, че Г. съд дължи мораторна лихва върху присъдените главници, считано от момента на непозволеното увреждане-това е датата на деликта 20.10.2003 год., когато е станало ПТП. Изложени са съображения, че по силата на изричната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава без да е необходима покана по ал.2 и дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на вредоносното деяние. Прието е също, че последвалото изменение и допълнение на чл.88, ал.4 и ал.5 ЗЗ/отм./, с което е уреден изрично въпросът за началния момент на лихвата за забавено плащане по отношение на Г. ф. в случая не намира приложение, тъй като цитираните разпоредби обн. в ДВ, бр.85/28.09.2004 год. нямат обратно действие, а процесното ПТП е станало на 20.10.2003 год. Както беше посочено, в случая касационния контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос. Така например, в р. № 1028/07.05.2008 год. по т.дело № 621/2007 год. на ВКС-ІІ т.о. началният момент е свързан със заявяването на претенцията на пострадалото лице пред фонда; в р. № 364/28.06.2007 год. по т.дело № 74/2007 год. на ВКС-І т.о. като начален момент е определена датата на предявяването на иска пред съда, а в р. № 184/01.04.2008 год. по т.дело № 699/2007 год. на ВКС-І т.о. е присъдена мораторна лихва от датата на увреждането. Върховният касационен съд намира за основателни оплакванията на касатора изложени в касационната жалба. Съгласно действуващата към момента на възникване на спорните правоотношения нормативна уредба, правото на пострадалия срещу Г. ф. по чл.88, ал.1 ЗЗ/отм./ е предвидена от закона възможност за третото увредено лица да получи обезщетение за претърпените от него вреди, когато делинквентът не може да бъде установен, не е имал застраховка „гражданска отговорност” или не е бил правоспособен водач. Посоченото право за увредения не е същинско застрахователно право, тъй като възниква по силата на закона, а не произтича от сключен застрахователен договор по смисъла на чл.80 ЗЗ/отм./, според който при застраховката „гражданска отговорност” застрахователя /ответник по прекия иск по чл.407, ал.1, отм. ТЗ/ покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използуването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Гаранционният ф. не е застраховател нито делинквент, а законът му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е поискано от пострадалите. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че с оглед произхода на главното вземане досежно главницата, Г. ф. изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането както е приел въззивния съд. Тъй като към момента на възникване на спорните правоотношения законът не предвижда определен срок за изплащане на процесното обезщетение, което се претендира на основание чл.88, ал.1, т.1 ЗЗ/отм./, а не като задължение от непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД, приложение в случая намира общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Впоследствие поставеният материалноправен въпрос е изрично законодателно разрешен с допълнението на чл.88 ЗЗ/отм./ с нови ал.4 и ал.5/ обн. в ДВ, бр.85/2004 год./, съгласно които пострадалото лице трябва да заяви претенцията си пред Г. ф. с писмена молба придружена с доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение и размера на вредите, като в противен случай фондът не дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда. Видно от данните по делото, ищците са заявили претенциите си за обезщетение пред Г. ф. с писмо вх. № 2* от 22.08.2005 год., което има характера на покана по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение задължението за заплащане на дължимото обезщетение по чл.88, ал.1, т.1 ЗЗ/отм./. С оглед на изложеното въззивното решение в частта му относно определената от съда начална дата 20.10.2003 год. за начисляване на лихвата за забавено плащане върху присъдените обезщетения следва да бъде отменено и вместо това да бъде осъден Г. ф. да заплати лихва за забава в размер на законната лихва считано от 22.08.2005 год. до окончателното изплащане на всяка една от сумите по главниците. При този изход на спора в полза на Фонда следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер общо на сумата 670 лева. По изложените съображения на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд № 202/13.10.2008 год., постановено по гр.дело № 1061/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС от 28.01.2008 год. по гр.дело № 3480/2005 год. в частта относно определената начална дата 20.10.2003 год. за начисляване на лихвата за забава върху присъдените обезщетения и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. ф. гр. С. да заплати на Г. А. Н., Н. Я. Я. и Г. Я. Я.-тримата от с. Д., обл. Пазарджик законната лихва върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, считано от 22.08.2005 год. до окончателното заплащане на сумите по главниците. ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. Н., Н. Я. Я. и Г. Я. Я.-тримата от с. Д., обл. Пазарджик срещу Г. ф. гр. С. за заплащане на законната лихва върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди за периода от 20.10.2003 год. до 22.08.2005 год. ОСЪЖДА Г. А. Н., Н. Я. Я. и Г. Я. Я.-тримата от с. Д., обл. Пазарджик да заплатят на Г. ф. гр. С. общо сумата 670/шестстотин и седемдесет/ лева съдебни разноски. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: