Р Е Ш Е Н И Е № 60140 София, 30.09.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Жанина Начева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 534 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. М. К., чрез неговия защитник адвокат М. М., против въззивно решение № 39 от 14.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 402/ 2020 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. С жалбата се ангажира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил, тъй като пострадалият мотоциклетист се е движел с превишена за извън населеното място скорост от 194,8 км/ч, като е станал единствената причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, защото не е могъл да намали скоростта и да спре преди мястото на удара, а оставените спирачни следи са едва на 4 м от мястото на удара. Неправилно е приложен материалният закон, защото подсъдимият е извършвал маневра завиване наляво със скорост от 11 км/ч и не е могъл да предвиди значителното превишаване на скоростта на мотоциклета с над 114,8 км/ч от разрешената, като пострадалият е могъл да го заобиколи, но сам се е ударил в завиващия лек автомобил, поради неопитността си, защото никога не е имал свидетелство за правоуправление. За процесуално нарушение счита възприетото от въззивния съд време за реакция на подсъдимия от 1,35 сек, залегнали в съдебните изводи като достатъчни за възприемане на мотоциклетиста и за решение да не започне маневрата. Счита, че няма вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие и прави искане да бъде оправдан, а присъденото обезщетение от 10 000 лева приема за прекомерно определено и недоказано след разпита на свидетеля, който не установил претърпените вреди от бащата на починалия. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият З. М. К. не взема становище. Неговият защитник адвокат М. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител и граждански ищец Х. Ф. К. е починал след образуване на касационното производство. Единственият наследник – неговата дъщеря С. Х. С., конституирана за частен обвинител и граждански ищец, не взема становище. Нейният повереник адвокат Г. В. оспорва касационната жалба с аргумент, че подсъдимият е могъл да възприеме мотоциклетиста и да не предприеме маневрата. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, защото пътнотранспортното произшествие е могло да бъде избегнато, въпреки високата скорост на движение на пострадалия. Предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 39 от 14.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 402/ 2020 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 19 от 08.07.2019 г., по н.о.х.д. № 793/ 2018 г., по описа на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият З. М. К. бил признат за виновен в това, че на 22.06.2014 г., на третокласен път [населено място] - [населено място] - [населено място], област Р., при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 25, ал. 1 и ал. 2, изр.първо, и чл. 37, ал.2 от ЗДП, като по непредпазливост причинил смъртта на мотоциклетиста Ф. Х. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.„в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 и 3 от НК му било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати на гражданския ищец С. Х. С., конституирана в това качество вместо Х. К., баща на починалия мотоциклетист, сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, заедно със законната лихва от 22.06.2014 г. до окончателното им изплащане, както и 500 лв разноски в производството, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, включително и направените пред въззивната инстанция. Въззивното съдебно производство е второ по ред, след отмяна на предходното въззивно решение № 129 от 10.08.2020 г. по в.н.о.х.д. № 315/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд с Решение № 200 от 21.12.2020 г. по к.н.д. № 895/ 2020 г. от Върховния касационен съд, първо наказателно отделение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата. Касационната жалба на подсъдимия З. М. К. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Касаторът неправилно твърди, че няма вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие, тъй като не бил длъжен да предвиди, че пострадалият мотоциклетист се е движел с превишена скорост от 194,8 км/ч при разрешени 80 км/ч. Ударът между превозните средства е настъпил в насрещната за подсъдимия пътна лента, по която се е движел мотоциклетистът и в момент, когато виновният водач на лекия автомобил е предприел, но незавършил маневрата завиване наляво, за да напусне пътя и да навлезе в района на бензиностанция. От разкритите по делото факти въззивният съд е установил, че мотоциклетистът е бил видим за подсъдимия К. на разстояние между 280-320 м, но предвид високата скорост на движение и особения наклон на мотоциклета и на пострадалия при преодоляването на завоя на пътното платно и околната растителност, същият е бил ясно видим поне на около 200 м преди мястото на удара. В този момент водачът на лекия автомобил все още не е предприел завиване наляво и навлизайки в насрещната пътна лента със скорост от 11,4 км/ч е отнел предимството на мотоциклетиста. При опасна зона от 5,15 м подсъдимият е могъл своевременно да забележи движението на двуколесното превозно средство, като се въздържи от извършване на намислената маневра. От началото на предприетата маневра завиване наляво до настъпването на удара са изминали 2,85 сек. Навлизайки в насрещната лента пострадалият мотоциклетист е отстоял на 132-133 м от мястото на удара и не е имал обективната възможност да намали скоростта си на движение до величина, при която да пропусне завиващия автомобил или да спре преди удара, отчитайки поведението на подсъдимия като опасност на пътя. Ударът е настъпил в средната дясна страна на лекия автомобил. Затова вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, завършило със смъртен изход на един от участниците, е поведението на подсъд. З. К., който е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като при извършване на маневра за напускане на пътното платно за навлизане в крайпътна територия не е пропуснал движещия се в насрещната пътна лента мотоциклет на починалия Ф. К., отнемайки неговото предимство. Материалният закон е приложен правилно, деянието на подсъд. К. е получило законосъобразна правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б.„в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Деянието за подсъдимия не е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Липсва проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, претендирано с касационната жалба. Доводите на касатора са несъстоятелни. Останалите инкриминирани разпоредби на чл. 25, ал. 1 и 2, изр.първо от ЗДвП, не са конкретните норми, чието нарушаване да е способствало към възникване на причинно-следствения процес и настъпване на общественоопасния резултат, предвид наличието на специалната правна норма на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща правило за поведение като извършеното от водача на лекия автомобил в настоящия казус. Затова подсъдимият З. К. следва да бъде оправдан за нарушение на общите правила по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Поведението на починалия в пътнотранспортното произшествие участник Ф. К. е преценено от съда за неправилно според подбраната висока скорост на движение от 194,8 км/ч в пътен участък, непосредствено преди навлизане в населено място, поради което е допринесло в значителна степен за съпричиняване на общественоопасния резултат. Това обстоятелство е намерило отражение както в мотивите, изразили вътрешното съдийско убеждение, така и в отмерване на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и при определяне на справедливото обезщетение за възмездяване на страданията, претърпени от смъртта на близкия родственик. Затова и присъденото обезщетение от 10 000 лв при претендирани 100 000 лв съответства на заложените според чл. 45 от ЗЗД критерии. Неоснователни се оказват исканията на касатора за неговото цялостно оправдаване и за отхвърляне на предявения граждански иск. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 39 от 14.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 402/ 2020 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като оправдава подсъдимия З. М. К. за нарушаване на правилата на чл. 25, ал. 1 и 2, изр.първо от ЗДвП и ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.