9 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 03 април 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1027 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимата Т. П. и на повереника на частните обвинители К. Г., Р. В., В. В., А. Р., Е. Р., М. Р., С. Р., Е. Б., Т. М., Й. М., М. Х., Д. Г., Т. Г., Х. Б., Ю. Р., Й. Х. и Х. Х. и от поверениците на частните обвинители Г. и Г. Г. и Д. Г. срещу решение №65 от 21.05.2022 г., постановено по ВНОХД №20224000600033/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. С присъда №260008 от 24.09.2021 г., постановена по НОХД №142/2020 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч подсъдимата Т. Д. П. е призната за виновна в това, че на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, при км 3+700 между [населено място] и [населено място], при управление на МПС- л.а. „“ модел , с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Й. Х. Д., М. Х. Р. и С. К. И. и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК са и наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата П. е осъдена да заплати на процесуалния представител на частните обвинители сумата от 9 000 лева. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от пет на три години и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и е отменена в частта й, с която е определен режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на защитника и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди се, че и двете предходни инстанции неправилно са кредитирали заключенията на приетите по делото основна и допълнителна петорни експертизи, като са пренебрегнали заключенията на тройните, които в по- голяма степен съответстват на констатираните след произшествието находки. Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че в постановеното въззивно решение липсват мотиви за извършено нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП, като не е направен анализ на доказателствата, относими към това обвинение. За обвинението за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП се прави оплакване за непълен анализ на доказателствата, като се поддържа, че съдът е следвало да изследва обясненията на подсъдимата в частта им, че евентуалната причина за навлизане на управлявания от нея автомобил в насрещната лента за движение е предходно навлизане на автомобила на пострадалите в нейната лента. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съд неправилно е ценил протокола за оглед на местопроизшествие, като не е съобразил това, че съдържанието му е компрометирано, защото в него има множество дописвания и поправки, които не са подписани, съгласно изискванията на процесуалния закон. Оспорват се и изводите на експертите, които са направени на базата на изготвен към протокола фотоалбум и почиват на информация, която не е отразена в него. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК в жалбата не са посочени конкретни оплаквания, като единствено е отразено, че ако е бил приложен стриктно процесуалния закон и бяха изключени негодните доказателствени средства съдът е следвало да признае подсъдимата за невиновна. В заключителната част на жалбата се поддържа и това, че П. е оказала помощ на пострадалите и точната правна квалификация на инкриминираното деяние е била по чл.343а НК. На тези основания се предлага да бъде отменено въззивното решение и бъде постановен нов съдебен акт, с който П. да бъде призната за невиновна. В случай, че това искане не бъде удовлетворено се предлага въззивното решение да не бъде ревизирано, защото намаленото наказание и отлагането на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК е справедливо. В касационната жалба на повереника на част от частните обвинители се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е ревизирал постановената първоинстанционна присъда в частта за наказанието, като незаконосъобразно го е намалил от пет на три години и е отложил изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК. Твърди се, че така определеното наказание е явно несправедливо и не може да постигне целите на чл.36 НК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се твърди, че необосновано е отдадено твърде голяма значение на заключението на приетата по делото съдебно- медицинска психолого- психиатрична експертиза. В заключение се твърди, че намаляването на наказанието на подсъдимата не е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и причинената смърт на три лица. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено в частта за наказанието, като бъдат дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото наказанието на подсъдимата П. да бъде увеличено по размер. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимата П. поддържа касационната си жалба и подробно възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са кредитирани заключенията на приетите по делото авто- технически експертизи, тъй като те са изготвени на базата на информация, съдържаща се в негодни доказателствени средства. Оспорва се жалбата на повереника на частните обвинители, като се твърди, че правилно наказанието на подсъдимата е намалено, като вярно въззивният съд е отчел тежкото й семейно положение, чистото й съдебно минало, липсата на осъществени предходни нарушения на правилата за движение и важното обстоятелство, че след инкриминираното деяние П. е развила няколко заболявания, между които и психическо, които са наложили продължаващо лечение. Поддържа, че приложението на чл.66, ал.1 НК е обосновано с оглед данните за личността на подсъдимата. Предлага въззивното решение да бъде отменено поради недоказаност на обвинението, а ако това искане не бъде уважено то да бъде потвърдено. Повереникът на частните обвинители, които са и касационни жалбоподатели поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Предлага оплакванията, отразени в жалбата на защитника да не бъдат уважавани. Поддържа, че въззивният съд законосъобразно е преценил, че протокола за оглед на местопроизшествие е годен и правилно го е кредитирал. Вярно са били ценени и изготвените при съставянето му снимки, които са представени в електронен вариант и законосъобразно са ползвани от експертите. Оспорват се оплакванията за неправилна правна квалификация на деянието, като се твърди, че вярно предходните съдебни състави са приели, че подсъдимата е навлязла в насрещната пътна лента и това и действие не може да бъде преценено като спасителна маневра. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато с указания за увеличаване на наложеното основно наказание. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Твърди, че не е налице нито едно от касационните основания, като материалния закон е приложен правилно, защото е установено, че подсъдимата П., след като е загубила контрол, е навлязла в насрещната лента за движение и е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като релевантните факти са установени правилно въз основа на наличните годни доказателства и доказателствени средства. За наказанието поддържа, че същото е справедливо, съобразено с данните за личността на подсъдимата, перфектното й процесуално поведение, липсата на предходни нарушения, чистото й съдебно минало и формата на вината, с която е осъществено престъплението. Твърди, че при преценката за справедливостта му следва да бъде отчетен и изминалия шестгодишен период от извършване на престъплението. Поддържа, че приложението на чл.66, ал.1 НК е законосъобразно, тъй като ефективното изтърпяване на наложеното наказание в конкретния случай няма да допринесе за постигане на целите на чл.36 НК. Повереникът на частните обвинители К. Г., Г. Г., Р. Х. и Б. И. оспорват касационната жалба на защитника и твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По отношение на касационната жалба на повереника на част от частните обвинители моли да бъде уважена, като поддържа, че справедливото наказание е било това, наложено от първоинстанционния съд. Предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане за определяне на по- тежко наказание. Частните обвинители К. Г. и Г. Г. молят да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Повереникът на частните обвинители Д. Г., П. Г., Й. Г., Е. Г. и П. Г. моли да не бъдат приемани доводите на защитата и да бъдат уважени исканията, посочени в подадената от повереника на част от частните обвинители касационна жалба. Твърди, че е недопустимо подсъдимата да получи условна присъда след като е причинила смъртта на трима души. На това основание предлага делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за постановяване на по- висока присъда. Частните обвинители Д. Г. и П. Г. молят за ефективна присъда. Подсъдимата П. изразява съжаление за случилото се и моли за справедлива присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основните оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешно кредитиране на негодни доказателствени средства, необсъждане на обстоятелства, относими към основния факт на доказване и липса на мотиви за извършени от подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата. Касационният съд прие, че въззивната инстанция правилно е кредитирала протокола за оглед на местопроизшествие, като законосъобразно е ценила и заключенията на изготвените комплексни авто- технически експертизи, които са ползвали информацията, отразена в това доказателствено средство. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че при съставянето на протокола са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. При внимателен преглед на този процесуален документ се установява, че той е съставен на обичайната за тези документи бланка, като същата е допълнена с приложени допълнителни листове, тъй като информацията, отразена в протокола е била твърде голяма. При осъществяването на огледа са били спазени изискванията на чл.156 НПК, като са присъствали поемни лица и специалист- технически помощник, които са подписали протокола. В разпоредбата на чл.129 НПК законодателят е посочил, че протокола следва да бъде подписан, но твърдяното от защитата задължение да бъде подписан на всяка страница не е предвидено в този текст. В разпоредбата на чл.130 НПК законодателят е предвидил задължение да се положи подпис на направени поправки в протокола, но доколкото такива видимо липсват с подписване на документа само в неговия край- на последната му страница не е допуснато процесуално нарушение, което има формален характер и може да е основание протокола да бъде приет за негоден. Касационният съд не възприе и възражението, че при изготвяне на заключенията на комплексните експертизи незаконосъобразно са ползвани приложени в електронен вариант снимки, направени при огледа, като в тях е разчетена информация, която не е налична в протокола. Правилно въззивният съд е приел, че направените снимки, включени във фотоалбума представляват неразделна част от огледния протокол и информацията, съдържаща се в тях може и трябва да бъде ползвана ако е необходима за изясняване на релевантните факти. Експертите ясно са посочили как са изследвали снимките, как са идентифицирали следите, отразени в тях и как са ги съпоставили с информация, отразена в протокола. Категорично не може да се приеме тезата, че тези следи могат да бъдат отчитани само ако са отразени в протокола за оглед, тъй като създаването на снимки по същото време и при спазване на изискванията на НПК има за цел именно да бъде скрепена наличната информация и същата да може да бъде ползвана при изясняване на фактите по делото. Именно това са направили експертите, като са установили на базата на изготвените снимки следи, които са от съществено значение за решаване на въпроса къде е настъпил инициалния удар и какво е било движението на автомобилите, участвали в произшествието непосредствено преди, по време и след него. В заключение следва да бъде посочено и това, че и протокола за оглед и създадените при изготвянето му снимки са съставени при спазване на предвидения процесуален ред, представляват годни доказателствени източници, законосъобразно са били ценени от решаващите съдилища и правилно са ползвани за изготвяне на приетите по делото комплексни авто- технически експертизи. Касационният съд не възприе и оплакването за липса на мотиви, относими към приетото за осъществено нарушение по чл.16, ал.1 ЗДвП. Напротив, в постановения въззивен съдебен акт, съдът е посочил защо приема, че е осъществено това нарушение, изразяващо се в нарушаване на забраната за навлизане в лентата за насрещно движение. Естеството на това нарушение, а и липсата на спор за осъществяването му не предполагат излагането на по- подробни мотиви от тези обективирани в атакуваното въззивно решение. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с приетото от въззивния съд, че следва да бъдат възприети изводите на изготвените по делото комплексни основна и допълнителна петорни авто- технически експертизи. Вярно е, че заключенията им не съответстват на приетите по делото тройни авто- технически експертизи, но подробно и правилно въззивният съд е посочил защо цени именно тях. Правилно съдът е приел, че петорните експертизи са извършени при използване на различни методи- механомеханично моделиране, компютърна симулация с индивидуални коефициенти на триене при ротацията на автомобилните колела, които са дали резултати, които от една страна са по- надеждни в сравнение с използваните при изготвянето на другите експертизи методи, почиващи на средностатистически коефициент от една страна, а от друга изводите на петорните експертизи съответстват напълно на находките, установени при огледа на местопроизшествието. Не на последно място разясненията на експертите, дадени в хода на приемането им са убедителни и обясняват подробно механизма на настъпване на пътното произшествие. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е ценила съдържанието им и вярно е установила релевантните за изхода на делото факти. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуални правила и няма основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане на това основание. По оплакването за нарушение на материалния закон: Единственото оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за липса на осъществено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. В хода на производството е установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че подсъдимата, при управление на автомобила е навлязла в насрещната лента за движение и там е настъпило пътното произшествие с автомобила, в който са пътували тримата пострадали. При анализ на нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП може да бъде направен извод, че този текст е нарушен когато водачът на моторно превозно средство на основание разнообразни причини (отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно боравене с тях) допусне отклоняване на движението на автомобила от указаното в закона и наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП. Прегледа на практиката на касационната инстанция сочи, че конкретната причина за допуснатото нарушение не е от съществено значение, стига тя да е довела до липсата на постоянен контрол при управлението на превозното средство. Тогава когато водачът е имал възможност да спази императивните правила и не го е направил (действайки непредпазливо) се приема, че той е загубил контрол върху автомобила и следва да бъде ангажирана отговорността му за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. В този смисъл са Р№118 от 19.01.2021 г. по КНД№ 461/2021 г. 1 НО, Р№32 от 10.03.2021 г. по КНД№ 969/2020 г., 1 НО, Р№81 от 01.09.2020 г. по КНД№261/2020 г. 1 НО и др. В подкрепа на посоченото по- горе е и константната практика на касационния съд, че когато загубата на контрол се дължи на обективни причини- например нарушение на правилата, регламентиращи скоростта на движение се носи отговорност единствено за нарушаване на разпоредбите на чл.20, ал.2 или чл.21 ЗДвП, но не и за загуба на контрол. Когато обаче загубата на контрол се дължи на субективни причини приложимата разпоредба е тази по чл.20, ал.1 ЗДвП. В случая няма никакво значение дали подсъдимата е изпаднала в положение да не може да контролира управляваното от нея превозно средство, като дори тя да не е губила контрол върху него, ако е допуснала отклоняване на вниманието или неправилно е боравила с уредите за управление осъщественото от нея нарушение е по чл.20, ал.1 ЗДвП. В конкретният случай П. е навлязла в насрещната лента за движение и това е било резултат на осъществени от нея действия, а не на причини, съществуващи обективно и довели до инкриминираното навлизане в насрещната лента за движение. В заключение следва да бъде посочено и и това, че практиката на съдилищата е константна по отношение на въпроса може ли да бъде ангажирана отговорността за едновременно извършване на нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП и това по чл.16 ЗДвП, като е неотклонно приема, че те не са отнасят помежду си като общ към специален състав и е допустимо да бъде ангажирана отговорността на водач за едновременното им осъществяване. В този смисъл Р№ 616/2012 г. З НО, Р№ 2792/2012 г. 3 НО и др. Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави не са квалифицирали инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл.343а, б.“г“ НК като са съобразили, че непосредствените причини за смъртта на пострадалия М. Р. са наред с останалите травми разкъсване на сърцето и аортата, на пострадалата Й. Д. разкъсване на аортата и чреводържателя, а на пострадалата С. И. черепно- мозъчна травма, съпроводена с откъсване на малкия мозък от главния, като всяко едно от уврежданията е довело до внезапна или много бърза смърт на пострадалите. При тези факти правилно въззивният съд е приел, че няма как подсъдимата да е оказала помощ на пострадалите, тъй като помощ може да бъде указана само на живо лице и приложението на привилегирования състав е недопустимо при настъпила внезапна смърт. В този смисъл решения №140/1980 г. 3 НО, №1001/1981 г. 3 НО, № 10/1989 г. 3 НО и др. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че правилно инкриминираното деяние е било квалифицирано по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и вярно въззивният съд е приел, че с действията си подсъдимата П. е нарушила разпоредбите на чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП. Ето защо и атакуваното въззивно решение не следва да бъде коригирано защото съдът правилно е приложил материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Прегледа на атакуваното въззивно решение на плоскостта на това касационно основание е включено в пределите на касационната проверка по повод депозираната жалба от повереника на част от частните обвинители. В основата на отразените в нея оплаквания са твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, почиващи единствено на конкретните характеристики на осъщественото от нея престъпление. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата въззивният съд е приел, че следва да бъдат ценени като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало, липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, отличните й характеристични данни, затрудненото й социално положение (разведен родител, упражняващ родителски права по отношение на две деца), трудовата й ангажираност, изключително тежкото отражение на случилото се на здравословното й състояние (предвид развилото се след деянието и във връзка с него психично заболяване) и изразеното съжаление за извършеното. Като допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени това, че подсъдимата непосредствено след произшествието е сигнализирала компетентните органи с цел да потърси помощ за пострадалите, това че престъплението е осъществено при по- леката форма на вина, предвидена за него- непредпазливост и изминалия сравнително дълъг период от време, в което се е развило наказателното производството. Въззивният съд е ценил като отегчаващи отговорността обстоятелства тежестта на настъпилия общественоопасен резултат- смъртта на три лица и осъществяването на престъплението чрез извършване на две самостоятелни нарушения на ЗДвП. Касационният съд изцяло възприе изводите на въззивната инстанция за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Вярно въззивният съд не е възприел изводите на първостепенния, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдът е преценил, че по отношение на подсъдимата П. е налице съществен превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, като вярно наказанието е отмерено по реда на чл.54 НК в рамките на предвиденото в санкционната част на нормата на чл.343, ал.3 НК. При преценката за допуснати нарушения при индивидуализираното му следва едновременно да бъде извършена преценка за неговия размер и евентуалното приложение на чл.66, ал.1 НК, тъй като ако наказанието бъде увеличено ефективното му изтърпяване би било задължително. При преценката на отмереното основно наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ съдът правилно е анализирал възможността целите, посочени в чл.36 НК да бъдат постигнати. Вярно съдът е отчел необходимостта да се въздейства върху обществото посредством генералната превенция предвид разпространеността на престъпленията по чл.343 и сл. НК, но е и оценил, че основната цел на наказанието е превъзпитанието на подсъдимата. В случая правилно и в съответствие с правната доктрина е даден превес на специалната превенция, като обосновано съдът е приел, че налагането на наказание над минимално предвиденото в закона и ефективното му изтърпяване няма да допринесе съществено за превъзпитанието на П.. Вярно съдът е отчел конкретните особености на личността на подсъдимата и конкретно това, че случилото се е изолирано в живота й, това, че извършеното престъплението е довело до съществени изменения в здравословното и състояние, причинени от чувството за вина и съжаление, както и това, че тя е гражданин и водач на МПС с изключително ниска степен на обществена опасност. Правилно въззивният съд е отчел тежестта на престъплението, това, че трима пострадали са загубили живота се в пътното произшествие, на вярно е преценил, че налагането на по- високо наказание и ефективното му изтърпяване не може да възстанови загубата на близките на загиналите и няма да допринесе съществено за постигане на целите на чл.36 НК. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и конкретните особености на това престъпление и тези на подсъдимата може да бъде направен извод, че правилно въззивната инстанция е коригирала решението на първостепенния съд и е наложила на П. наказание в минимален размер. Вярно съдът е отложил изпълнението му за максималния, предвиден в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК срок, като е преценил, че са налице предпоставките за приложението на тази разпоредба, тъй като подсъдимата не е осъждана, отмереното й наказание е три години „лишаване от свобода“ и за постигане на целите му и поправяне на П. не се налага ефективното му изтърпяване. Предвид изложеното касационният съд прецени, че наложеното основно наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ и отлагането му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №65 от 21.05.2022 г., постановено по ВНОХД №20224000600033/2022 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.